Дестабилизацията на България е примамлива цел за стратезите в Кремъл

През последните няколко години Русия започна да практикува все по-активна политика на дестабилизация на източната периферия на ЕС и от тази гледна точка България е изключително привлекателна цел за стратезите в Кремъл, заяви в интервю за OFFNews.bg политологът Огнян Минчев. Реализира ли Русия хибридна война у нас? Отговорът е категоричен и той може да се наблюдава с просто око: да, реализира. Последният, буквално вчерашен пример, е това съобщение за автоматите - че терористичните атентати в Париж са осъществени с автомати българско производство. Сякаш, че България е отговорна за това, че някой по някакъв начин е закупил български автомат. Но искам да уточня - нищо не извинява продавачите на оръжие в България, ако те са нарушили международни правила при продажбата на оръжие. Освен това хибридната война в България върви по множество канали и нейното най-общо описание е свързано с обстоятелството, че през последните години бяха инвестирани, буквално напомпани, много големи за българските мащаби ресурси в медии и в говорители в медии, които на практика да оспорват абсолютно всеки елемент от българската принадлежност към ЕС, към НАТО и да истеризират българското общество чрез генериране на хипотези за потенциални и действителни опасности, които ни дебнат. Това е възможно най-краткото определение, което може да бъде дадено на процеса. Кои са полетата на действие за Кремъл в България и кои са "меките цели" у нас? България винаги е била приоритет в този тип цели на Кремъл, които са свързани с поддържане на влияние в бившата съветска периферия. Тъй като такова влияние е по-трудно да се поддържа в Полша, по-трудно е да се поддържа в Румъния, в страни като България, Сърбия, Словакия, a може би и като Чехия се оказва, че подобно влияние може да бъде поддържано по-лесно поради различния тип ориентации - исторически, културни пък и политически, които има към Русия. Това е първото. Второто е, че по отношение на България Русия през последния четвърт век практикува все по-усърдно една политика на енергийно заробване. Политика, която цели българската енергийна система да бъде изцяло под руски контрол - и този монопол, който Русия практикува в българската енергийна система, да бъде използван и за извличането на свръхпечалби от българското общество в полза на корпорации като "Газпром" и други руски енергийни корпорации. Контролът върху българската енергетика на практика предопределя и възможността за разширяващ се контрол над българската икономика, колкото и да е уязвима и малка, както и върху българската политика, политическа система и решенията на политическите институции - все пак България може да е последна по богатство, но е член на ЕС и НАТО. През последните няколко години Русия започна да практикува все по-активна политика на дестабилизация на източната периферия на ЕС и от тази гледна точка България е изключително привлекателна цел за стратезите в Кремъл, поради гореописаните причини и поради причини, които са ни твърде добре известни - исторически и икономически. Включително причини, които са свързани с дълбоката връзка - единната пъпна връв на българската и руската олигархия, като произход от бившата вече комунистическа съветска система. Целта на Русия е да ревизира статуквото след края на Студената война, когато на практика Европа се обедини както като система за сигурност, така и като система за икономическо, социално и политическо развитие. Ерозията на източната периферия на Европа е всъщност първата, но може би най-важна стъпка в оспорването на това геополитическо статукво, което се формира в Европа след края на Студената война. Нека да припомним, че позицията на Запада в продължение на две десетилетия след края на Студената война беше, че разширението на Изток както на ЕС, така и на НАТО не представлява някакъв тип заплаха към Русия, а представлява поредица от стъпки към интеграцията на самата Русия в една обща система на сигурност. И по всяка вероятност една много по-динамична система на икономическо сътрудничество, която да включи самата Русия. Тъй като за Русия по една или друга причина се оказа неизгодно, по-точно за определени руски олигархични елити се оказа неизгодно, Русия предпочете съперничеството пред сътрудничеството и първата стъпка на това съперничество е именно ерозията на геополитическото статукво в източната част на Европа. Ерозията е първата стъпка към промяна на това статукво. Първо ерозираш, след това привличаш, интегрираш и стабилизираш на своя собствена основа. Това е целта на руския проект спрямо Балканите, в частност България, и спрямо източната европейска периферия като цяло. За да се реализира този проект, освен енергийната стратегия, освен стратегията за развитие на определени ключови енергийни проекти, които в България не се случиха, но ако се бяха случили, щяха да засилят неимоверно много българската зависимост от Русия, като АЕЦ "Белене", Бургас - Александруполис, "Южен поток", тази стратегия на Русия включва и отделя изключително важно място на създаването и развитието на една много активна "пета колона" в България, която да оползотворява факта, че българското гражданство в големи свои части е много разочаровано от резултатите на българското социално, икономическо и политическо развитие през последния четвърт век. Въпреки че причините за тези резултати са различни, те като негативни в определен смисъл резултати могат да бъдат "джиросани" на европейското членство и на принадлежността ни към Запада. И да се иска ревизия на статуквото - не само от позициите на Москва, но и от позициите "легитимната воля на българския народ". Това е целта на тази истерия, която се лее по "епицентрове", "пикове", "български таймсове" и всякакви други рупори, медийни източници на атака от страна на руската "пета колона" в България към българската политическа система, към българската държава и към тази част от общественото мнение в страната, която е прозападно ориентирана. На практика фигури от тази част на общественото мнение, която е прозападно ориентирана, биват често публикувани по начин, по който се публикуват съобщения за търсени престъпници. Сега към всичко това като прецеденти, свързани в една цялостна система на хибридна война, трябва да добавим и поредица от още по-арогантни стъпки в последно време. Хакерските атаки срещу сайтовете, като този на ЦИК по време на изборите, а също така на президентството и на други български национални институции, не могат да бъдат осъществени от "студенти в политехническия университет". Те могат да бъдат направени от центрове с мощна технологична и също така икономическа и политическа власт. Доколкото ми е известно подозренията обосновано падат в една посока, а именно в посока кремълските апетити по отношение на България. Целта на хакването на тези сайтове е да докаже в дните, в които се провежда референдум за електронно гласуване, че подобно електронно гласуване е безсмислено, защото е прекалено опасно. Защо електронното гласуване е толкова ненавистно за Русия? Ненавистно е защото ако бъде позволено, ако бъде регламентирано електронно гласуване по интернет, българската политическа система устойчиво и по всяка вероятност необратимо ще се стабилизира на проевропейска и прозападна основа, защото двата милиона българи, които живеят в чужбина, в никакъв случай не биха гласували за завръщането на България в Евразия. Бих добавил на последно място, но не и по значение и непрекъснатите опити за придобиване на ключови икономически обекти в България. Последният пример за това е Vivacom - опитът за придобиване на контрол върху най-разгърнатата масова комуникационна система в България. В интервюто си за Independent президентът Плевнелиев казва, че Русия тренира на Балканите започването на хибридна война. Къде са "меките цели" на Балканите - Сърбия, Македония? Сърбия по същество е тази балканска страна, която е най-компактно проруски ориентирана, исторически също така, но особено сега, поради това, че имаше конфликт със Запада по повод на Косово и войните в бивша Югославия. Беше бомбардирана през 1999 г. по повод на конфликта в Косово. И това създава устойчиво проруско обществено мнение в страната, както и проруски ориентации в дейността на сръбските правителства, на каквато и база да са формирани те - лявоцентристка или дясноцентристка. Особено дясноцентристка, която е всъщност базата на консервативния проруски сръбски национализъм. В Македония нещата са малко по-различни. Македония на практика няма история на контакти с Русия. Друг е въпросът, че в Македония имаме една засега плавна еволюция от нестабилна демократична система към система на мек авторитаризъм, която се формира на много места на кланова основа - това е случаят с Македония, където голям набор роднини на премиера Груевски на практика са поставили ръка върху държавната машина и оттам - върху икономиката на страната. Всички опити този контрол да бъде оспорен или релативиран, или да се създадат възможности за възроден плуралистичен политически живот, пораждат негативизъм сред тази управляваща шайка на местната олигархия, което вече създава и специфични стимули за получаване на ресурси, не само икономически, но и на политическа подкрепа от други места, включително и от Москва. Освен това Македония поддържа приоритетни отношения с Турция на Ердоган и ухажва в известна степен Москва, макар че няма особени традиции на връзки между Македония и Москва. Защо изказването на Плевнелиев за хибридна война идва точно в този момент? И как да го тълкуваме - като предупреждение или реакция на вече необратими процеси? Трябва да се има предвид, че интервюто е дадено повече от две седмици преди да бъде публикувано в Independent - то излиза в един контекст, който вече е доста променен в смисъла на новините от Париж. Това интервю се вписва в последователната позиция на президента като системен опит да балансира българската политика и да предотврати нейния уклон към Русия, който се забелязва при различни правителства, включително и при настоящото правителство. Не оспорвам факта, че България трябва да се стреми към разумни и към добри отношения с Русия, тъй като Русия е един огромен фактор, не само на Балканите, но и в широкия контекст, в който съществува България. Конфликтът с Русия по никакъв начин не бива да бъде търсен от България, точно обратното. Но не бива и да бъдат предавани определени базисни български национални ценности – икономически, политически, национални, само и само да се отговори благосклонно на руския натиск, който много често е безогледен. И тъй като това се случва, за съжаление, Плевнелиев е избрал позицията на този контрабалансиращ фактор в българската политика, който да посочва неща, които другите не желаят да посочат. Да не говорим за предишното правителство на Орешарски, където там си бяха открити руски лобисти: когато идваха шефове на "Газпром", ги водиха директно да преговарят в хотел "Берлин" в Бояна. При настоящото управление почти само външният министър, министърът на отбраната и президентът са трите по-високопоставени политически фигури, които обръщат внимание на факта, че далеч не всичко в поведението на Русия към България може да бъде отнесено към графата „нормално“. Защо Борисов е толкова обран и иска да си мерим думите? Борисов е в една друга позиция. Борисов е човекът, който е реалният разпределител на властовите ресурси в България и от чиято позиция зависи до голяма степен и позиционирането на България в тази все по-усложняваща се международна среда. Борисов трябва да се справя с няколко неща, които са проблемни от гледна точка на днешната българска държава. На първо място - с европейската криза, която става все по-всеобхватна, а тази криза намалява относителното геополитическо тегло на Европа, не само на територията на Стария континент, но и в света като цяло, и от тази гледна точка олеква и позицията на България. На второ място: имаме до голяма степен дистанциране на САЩ при администрацията на Обама от проблемите тук на региона, на цяла Източна и Централна Европа. Дори и в контекста на украинската криза това дистанциране не може да бъде компенсирано. На трето място: новите апетити, идващи от страна на Анкара и на силния човек в Анкара - Ердоган, който се стреми първо да създаде една силна президентска система в самата Турция и оттам вече да подходи към възстановяването на някакво османско пространство, което за благозвучие засега го нарича „културно пространство“ . И имаме, разбира се, позицията на Русия, която вече описах в една или друга степен. В целия този контекст за един човек, който действително държи властта в България, е необходимо да се правят баланси, но нека да имаме предвид това, че 2015 година не е 2000 година, не е 1995 г., не е и 2005 г., когато всъщност светът беше доминиран от една цялостна визия на западния свят за развитие на либералната демокрация, за разпространение на либералната демокрация, за спазване на правата на човека. И всеки, който се отклоняваше категорично от тази визия, биваше така или иначе стигматизиран или маргинализиран в една или друга степен. В момента живеем в един съвършено друг свят, в който геополитиката на реалното съперничество между различни системи, различни ценности се възроди и демокрацията е само единият от вариантите, за съжаление. Така че в този контекст аз лично не бих осъдил категорично Борисов, въпреки че мисля, че простото балансиране не ни върши работа. Върши ни работа балансиране с ясно показване на рамките на нашия интерес. В този смисъл една по-добра координация между президент и премиер би била в полза на България. А публичното изговаряне, дефинирането на позицията ни към Русия от страна на премиера? Публичното изговаряне също би било добре дошло, а то би могло да бъде внимателно, би могло да бъде коректно, а би могло да бъде дори и иносказателно, но не може да отсъства от общата политика на страната. През септември чешката контраразузнавателна служба BIS публикува своя официален годишен доклад, в който се посочва, че Русия се опитва да създаде нов Коминтерн в страните членки на ЕС, базиран на концепцията на Александър Дугин за неоевразийството, и за целта активира пропагандни и шпионски мрежи в Европа. Това ли е крайната цел на Кремъл? Бих оценил нещата по малко по-диверсифициран начин, малко по-сложна е ситуацията. Разбира се, че позицията на Дугин по отношение на Запада и по отношение на Европа е част от днешния идеологически пакет на руската геополитика. Тази визия на Дугин обслужва до голяма степен връзките и сътрудничеството на Москва с консервативните евроскептични партии в Европа, които са против европейското обединение като политически съюз. Те биха желали да ренационализират политиките на собствените си страни. Това е Льо Пен във Франция, това е Щрахе в Австрия и т.н. Това е опит за съюз между Русия и дясно консервативните, антисистемните консервативни сили в Европа, като по този начин Путин се стреми да се превърне в един авторитет на консерватизма, на религиозните ценности, на традиционното общество срещу "декадентския разпад на западния либерализъм". Това е едната тенденция. Другите тенденции обаче също не са за подценяване. Русия разработва идеологически оферти и към крайното ляво в Европа, като осъжда неолибералния капитализъм, поляризацията на обществата в западния свят вследствие на този неолиберален капитализъм, американската агресивност по света. Европейската левица винаги е била антиамериканска по културно и идеологическо съдържание, така че в тази посока офертите на Путин не са по-малко активни, отколкото в дясно-консервативното направление. И в двете посоки се обслужват антиамерикански цели - разделение между Америка и Европа, и в двете посоки се бие по статуквото на днешна Европа, но идеологическата оферта е различна или почти различна. Путин и неговият екип успяват да обединят двата полюса в европейската политика - крайнолевия и крайнодесния, в съвместна критика срещу статуквото на Европа и на Запада. И, разбира се, на трето място Путин се опитва да заиграва с множество други елементи на съвременната ситуация в Европа, свързани с национални особености, конфликти - потенциални, бивши, исторически или пък настоящи, между европейски страни и т.н. Москва, без да притежава тази кохерентна идеология, която имаше преди повече от четвърт век, т. нар. марксизъм-ленинизъм, днес на прагматична основа развива множество идеологически послания, които подхвърля в различни посоки, в различни пакети и по този начин си осигурява нарастващо влияние. Това може да го видите и в България, където пък има един парадоксален дясно-ляв синтез на полюсите – "A-specto" и т.н. Десни и леви послания биват обединени в някаква на пръв поглед хомогенна алтернатива на статуквото.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_594584.html

Свързани новини: