Кухи служби и добри намерения ни пазят от атентати

Купища стратегии, закони и нормативни уредби, кухи и непрозрачни служби за сигурност и вегетиращи отбранителни сили - това е моментната картина на българската система за национална сигурност само дни след атентатите в Париж.   В последните години сме свидетели на активното законотворчество и изготвяне на стратегически документи, но и на нереформирани служби и неспособност на политиците да вземат адекватни решения за това. Последният пример е нескопосаният опит на финансовия министър Владислав Горанов (не на вътрешния, военния или дори на премиера) да "реформира" МВР, орязвайки разходната част точно там, където не трябва. По-скоро като правило, отколкото като изключение, може да се приеме твърдението, че службите често вървят след събитията. Впечатлението за "подреден хаос" в сектора за сигурност се потвърждава от факта, че въпреки секторът е регулиран до голяма степен от нормативни актове, отделните звена в него са лишени от координация.  "Разбирам, че не е сформиран Съветът за сигурност при Министерския съвет. Този съвет беше предвиден по действащия закон да осъществява основната координационна дейност в целия сектор за сигурност, така че има някаква подготовка, но трябва в много спешен порядък да бъде окомплектован, за да си свърши работата. Тоест, аз се притеснявам от това, че няма добра координация в сектора за сигурност между различните звена. Имаме две разунавателни служби, контраразузнаване, МВР, ДАТО и т.н. Трябва някой да координира дейността между тези служби. На този етап не може министър-председателят да ги управлява ръчно, защото аз виждам, че той прави това", коментира в интервю за Нова телевизия депутатът от Реформаторския блок и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов . Неподготвеността на държавата и службите да отговорят на атентат от мащаба на атаките в Париж, излезе наяве със закъснялата поява на стратегия и план за противодействие на радикализацията и тероризма. Въпреки че още от 2011 година има влязла в сила стратегия за национална сигурност , в която част от проблемите пред сигурността са подробно изброени (включително и нарастващото влияние на недържавни структури), едва четири години по-късно българската държава е на път да вземе, макар и закъснели, но все пак някакви конкретни мерки.  Така например тепърва правителството, заедно с МВР, Министерството на правосъдието, ДАНС и прокуратурата ще работят за изготвянето на антитерористично законодателство , което да позволи преследването на терористи и незаконна дейност, свързана с радикализация и тероризъм. По информация на OFFNews  още от миналата седмица работна група вече мисли над текстовете, но според плановете на властта те може да изчакат - крайният срок за появата им е 2017 година.  Въпреки че стратегията за национална сигурност в отделни части е морално остаряла, тя задава доста конкретни рамки за действие на властта, които до момента не са взети. Така например демографските диспропорции и социалното неравенство в отделни региони на страната в нея са посочени като предпоставка за заплаха за националната сигурност. Четири години по-късно в плана и стратегията тази констатация се преповтаря, като се посочва, че "крайната бедност, социалната изолация и маргинализацията, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии" . Сега вече се предлагат мерки, които обаче отновоса с далечен хоризонт. Така например планът за борба с тероризма и радикализацията предвижда разработването до 2020 г. на мерки за подобряване на "междукултурния и междуконфесионалния диалог". Също до 2020 година трябва да бъде разработена национална програма за "деангажиране, дерадикализация и рехабилитация на лица, желаещи излизане от екстремистки среди", а механизмът за сътрудничество на властта с религиозните и етнически общности, както и със съответните неправителствени организации, е оставен за 2017 година.  Всичко това идва на фона на констатацията, че службите имат сериозен проблем с недостига на хора. Така например в ДАНС е сериозен недостигът на контратерористи. Незаетите щатни бройки в ДАНС достигат 40% и няма изгледи те да бъдат попълнени в следващите две до три години. Същото е и положението във Външното разузнаване.   Сериозен проблем в службите остава и обучението и специализирането на кадри. Отделените средства за следващата година за това са достатъчно малко, а идеята за създаване на филиал на Академията на МВР за обучение на служители в ДАНС и ДАР, беше умъртвена в зародиш - отново заради липса на пари. Въпреки това държавата се ангажира до 2017 година да създаде специализиран национален център за обучение на служители, ангажирани с противодействието на тероризма и радикализацията.  От плановете на правителството става ясно, че ДАНС тепърва ще разработва методика за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от радикализация и тепърва ще анализира факторите, които я предизвикват. Явно досега контраразунаването не е имало и работещ механизъм за следене на сайтове с екстремистка пропаганда, докато за всички е ясно, че основните канали за комуникация на джихадистите са предимно социалните мрежи и сайтовете им, през които отправят послания или разпространяват видеа със заложници или екзекуции. Сравнителният прочит на стратегическите документи и добрите намерения може да бъде продължен. Така например може да разберем, че  кибертероризмът също е отчетен през 2011 като бързо развиваща се заплаха. От  последните атаки срещу сайтовете на ЦИК, МВР, президентската администрация и Министерския съвет стана ясно, че и тук нещата куцат. До момента няма приета стратегия за киберсигурност. Такъв проект е изготвен още през октомври 2014 година, но той не е приет. Дори не е в дневния ред в плана на правителството, въпреки че около приемането на такава стратегия се обединиха участниците в КСНС в началото на ноември. В становището на КСНС се посочва: Констатираме, че страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполагаме с достатъчно ресурси, за да се справим ефективно със засилващите се киберзаплахи. В края на октомври, и то в условията на изборен процес, станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността. Това е нова опасност, която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност. Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер. Ясно е, че волята се изразява в преповтаряне на констатации на хартия. В стратегията за национална сигурност от 2011 година четем още: "Асиметричните заплахи (особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб." Заключението на КСНС за проблеми с миграционния натиск на границата е предвидено също още преди четири години. "Нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в държави и региони от "третия свят" генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС", четем в стратегията.  И още: "Тенденциите в Близкия и Средния Изток чертаят несигурно бъдеще на региона и началото на период на продължителна трансформация. Същевременно съществуват очевидни рискове от увеличен миграционен натиск, засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа." За въоръжените сили няма смисъл да се говори. В началото на октомври Центърът за мениджмънт на сигурността и отбраната прогнозира , че въоръжените сили ще продължат да вегетират, при това в сложна обстановка на нарастващи заплахи, а приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности от парламента само ще размие отговорността за състоянието на Въоръжените сили и готовността им да гарантират суверенитета и териториалната цялост на страната.  Най-добре се справя властта в личната ѝ сигурност. Догодина НСО ще разполага с 2 млн. лв. повече догодина. За да гарантират сигурността на властимащите, служителите на НСО вече имат разширени правомощия, а репресивния характер на службата е по-скоро в ущърб, отколкото в полза на гражданите. Пак въпреки стратегията за национална сигурност, която поставя в центъра си индивидуалната сигурност на данъкоплатците. 

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_594248.html

Свързани новини: