Асен Павлов: Никога не сме изпускали корените си

Мисля, че ние никога не сме изпускали корените си. Никога не са се изгубвали във времето. Това заяви в интервю за БГНЕС хореографът Асен Павлов, създател и главен художествен ръководител на фолклорния ансамбъл „Чинари”. Фолклорът е в родовата ни памет, при по-възрастните, които предават на по-младото поколение и не смятам, че е бил изгубен - ние винаги сме го носили и ще го носим в нас. В последните години има прекалено много информация и от медиите и от интернет, хората обръщат по-малко внимание, но фолклорът съществува, категоричен бе Асен Павлов.

Само след няколко дни, на 24 ноември в Зала 1 на НДК ще бъде представен спектакъла на ансамбъл "Чинари" - "Ние, българите". Относно това какво е породило импулса към народното творчество, към чистия и автентичен фолклор и дали се дължи на някаква мода за завръщане към всичко автентично, Павлов заяви: Да, наистина е мода. Много е модерно през последните години да се играят български народни танци в клубовете, които се създадоха.

Разбира се, тези клубове имат нужда от музикално обслужване. Някой някъде си позволява да бъде с оркестър, с корепетитор, но на повечето места е със съпровод. Хората, които играят на тези места в клубовете, са автентични в 70-80%. Те имат нужда от автентичния съпровод. Няма как музикантите да не са в крак, с това, което е модерно и те самите да издирват и да представят автентичния вариант на музиката и затова двете неща се допълват - модата да се играе старинен танц и да се музицира старинна музика. Това се случва лавинообразно.

Първата причина е, че преди 10 години първата емигрантска вълна на 90-те години, която се прибра в България, завари в Америка и в Европа клубове за български народни танци. Няма как да скрия, че едни от най-известните и утвърдени хореографи на страната пътуваха и правиха такива уъркшопове. За обикновените хора, които са отишли да търсят работа, това е била находка. Донесоха го и тези хора по някакъв начин, обясни Асен Павлов, който е носител на ИКАР 2015 г. с "Чинари" за спектакъла "Траките".

Според него, това, че една старинна мелодия е изсвирена на китара, не я прави модерна. Това много често се прави и дори ансамбъл “Чинари” са го правили в предишни спектакли с група “Етнотикс”. Има такъв поп или рок звучене, но то не е основното. Това е важно да го има, защото иначе ще има пренасищане, посочи той. Павлов се върна и назад във времето като обясни, че фолклорът, който познаваме днес всъщност едва кореспондира с този, който приемаме за автентичен.

Става дума за началото и средата на XVIII и края на XIX век. Това е този абзац, който ние взимаме като носия, песен, музика, култура - този отрязък от време. Преди това е имало по друг начин представяне на българската култура, но има оскъдни факти и може много да се импровизира, каза хореографът. Относно това как се поражда идеята за спектаклите Асен Павлов сподели, че е възпитаник на Националното училище на танцово изкуство.

Танцува от 6-годишен, продължил е обучението си в Музикалната академия за танцово изкуство в Пловдив и е работил с едни от най-утвърдените имена след т.нар. „Златно поколение” в българската хореография и вече става въпрос за работа, за това, че той професионално е подготвен да пресъздава българския фолклор в неговия сценичен вариант и по този начин да забавлява публиката и тя по-често да казва “Ние, българите се гордеем, че сме българи”. Фолклорът е нещо, което няма как някой да ни го отнеме и да каже „вие не сте единна нация.

Вие не сте със самочувствие”. Никой не може да ни говори това на нас, българите. Хора, които се забавляват заедно хванати ръка за ръка, някой да ни говори от телевизионния екран, че ние не живеем поотделно, че сме хора, които спасяваме поединично - няма такова нещо, убеден е хореографът. Ние танцуваме и се забавляваме заедно. Имаме с какво да с гордеем, защото българските гласове са познати не само у нас, но и в целия свят. Българската каба гайда и невероятните изпълнения на Валя Балканска и Петър Янев знаем къде са - нещата оценени във времето.

Просто трябва да ги съхраняваме и да ги показваме във всяко време, независимо, че понякога е трудно икономически и политически. Ние не трябва да забравяме, че фолклорът е онова нещо, което прави баланса между нас, живота, природата и ежедневието. Във фолклора има страхотна естетика. Само в българския фолклор, който е старинен и който е натрупван житейски столетия наред, може да има такъв фолклор. Ние трябва да разберем, че българската носия, танц, музика - това са нещата, които трябва да са отпред на нашата култура и в образованието и в нещата, които се правят в публичното пространство, заяви Асен Павлов.

Хората се наситиха вече на европейската, англоезична култура и видяха, че българският фолклор е многообразен и има дълбока философия има в него. Филип Кутев казва „Фолклорът не е за прости хора”. За да се играят танците ни и да се свири народната ни музика е нужна страхотна мисъл, страхотно равновесие в самите изпълнители като дух и като физика. Отделно всички тези стъпки, които са закодирани в танците ни - неравноделни стъпки, които правим, това го няма никъде по света.

Етнографските граници не са като държавните граници и затова и да има неравноделни тактове в Гърция, Румъния и Сърбия, това не означава, че те не са български, заяви още Павлов. Тук, при нас в България, са най-съсредоточени тези неравноделни тактове и тях ги няма никъде другаде по света, заключи хореографът.

Прочети цялата новина http://pik.bg/асен-павлов-никога-не-сме-изпускали-корените-си-news439147.html

Свързани новини: