В България ненавистта към Русия приема все по-цинични форми

11/21/15 12:17
(http://www.klassa.bg/)

В България ненавистта към Русия приема все по-цинични форми

„Царица Екатерина Велика в името на националните интереси експлоатира симпатиите на християните, а по-късно за политически интереси жертва кръвта и средствата на руския народ за това, колкото се може по комфортно да устрои гърците, българите, сърбите и другите може би не дотам предани наши едноплеменници и едноверци“. Военният историк към генералния щаб на руската империя генерал-майор Е.И. Мартинов
Не всичко е така еднозначно със славянските ни братя. Дошло е време, когато руснаците се отказват не само от европейския си, но и от славянския си произход, свенливо причислявайки се ту към угрофините, ту към азиатците, ту към потомците на Ордата. Но за отношенията между Русия и една неголяма, но горда балканска страна трябва да се поговори отделно.

В далечната 1875 г. се разбунтува славянското население в Босна, Херцеговина и Сърбия, намиращо се под властта на Османската империя. Въстанието продължава цяла година и в края на краищата провокира въстанието в България през пролетта на 1876 г. Турците, разбира се, сподавят тези стремежи. Когато Сърбия и Черна гора обявяват на Турция война, която едва започнала, води до пълния разгром на славяните, „братушките“ е трябвало да бъдат спасени. Така и започва Руско-турската война от 1877-1878 г. За Русия тази война не е с никакви икономически, политически и геостратегически причини, освен една – помощ за славянските братя.

Мобилизацията е проведена зле. Армия се събира чак през есента на 1876 г. А понеже да се воюва на Балканите през зимата е невъзможно, както и потвърждават последвалите събития, войската престоява в бездействие на границата, което се отразява на състоянието на държавната хазна. Но на какви ли не разходи ще се подложиш за „братушките“? Впрочем, в известния филмов блокбъстър „Турски гамбит“ ясно се отразяват много от причините за неуспеха на руската армия в тази война: слабото взаимодействие на различните родове войски и неудовлетворителната работа на разузнаването. Едва на Балканите става ясно, че турската армия и нейната готовност за водене на война са зле преценени. В резултат руските войски в България е трябвало да бъдат удвоени. А що се отнася за българските братя, оказва се, че те не горят от особено желание да се сражават за свободата на родната си земя.

Към началото на войната на Балканите руснаците разполагат със 185 хил. души, турците със 160 хил., а българското опълчение наброява едва пет хиляди души. При това възрастното мъжко население начислява няколко милиона. Ето какво пише за това знаменития руски адвокат и обществени А.Ф.Кони: „Появи се скептицизмът, към който е склонно нашето общество, скептицизъм даже към самата война, която неотдавна приветстваха хора от най различен произход. Братушките се оказаха, по общо мнение, подлеци, а турците напротив – „добри, честни хора“, които се борят като лъвове, докато освободените братя е трябвало да ги вадят от кукуруза“.

Реалността, с която се сблъскват руските войници, мобилизирани от бедни села (мнозина от които опитват месо за първи път едва в армията), няма нищо общо с разказаното за бедните и угнетени балкански народи. А.Ф.Кони продължава : „Мрачна ирония миришеше от пролятата кръв от руския войник, откъснат от далечната си колибка, за благосъстоянието на „братушките“, ходещи по ботуши, дъвчещи месо и царевичник в здравите си къщи“.

Загубите от тази война за Русия са чудовищни. В боевете, от рани и болести загиват почти четвърт милион души, а от тях 200 хил. в България. Но все пак войната е спечелена благодарение на чудесата на героизма на руските войници и офицери.

България получава широка автономия в състава на Османската империя, установява конституционна монархия и определя за своя столица град София. За княз, а в последствие за цар е обявен Фердинанд Максимилиан Карл Мария Сакскобургготски. После бъдещите европейци се приближават към Виена. През 1908 г. по предварителна тайна спогодба с австрийците, възползвайки се от междувременното отслабване на Турция, те обявяват независимост от Османската империя и учредяват Българското царство.

През 1912 г. Сърбия, Гърция, България и Черна гора без да обявяват война нападат на Турция. Опитите в тази коалиция да се въвлече Русия се провалят. Те решително отказва да участва в тази авантюра. И тук се случва невероятното. Българската армия излиза на Чаталджа, откъдето с бинокли могат да се видят истанбулските минарета. До поставянето на кръст на бившия православен храм Света София, превърната в османците в джамия остава нищо. И тук Русия пребледнява. Не за това е водила толкова войни с Турция – да смени полумесеца на храма с кръст, а за да завладее проливите. А тук ненадейно да бъдат взети от някакви си „братушки“. И когато великите сили се хвърлят да спасяват Турция, Русия бърза да е първа. Обидата у българите е люта и остава за това че не са им дадени Истанбул и проливите.

Едва завършила Първата Балканска война, започва Междусъюзническата. България, неудовлетворена от резултатите на предишната, напада Сърбия и Гърция. И тук се намесва и Румъния. Имала си е с българите обиди и териториални претенции. В това братско сбиване на страната на антибългарската коалиция се намесва окопитилата се Турция. Разбитата на пух и прах България се лишава не само от по-рано завладяното, но и от части на своята изконна територия. „Братушките“ не намират друг изход, освен да обвинят за всичко Русия, която не им идва на помощ. След това България се сближава тясно с Виена. Антируските настроения се засилват. Високопоставен български чиновник от тези времена пише следното „Ще с**ем на гробовете на загиналите ви войници“.

Така по време на Първата световна война Руската империя и Българското царство се оказват на различни страни. Първоначално българите заемат позиция на изчакване, наблюдавайки към кой ще се наклонят силите. Правителството се стреми да получи гаранции и обещания за териториални придобивки за влизане във войната на тази или онази страна. В първите дни на войната министър-председателят Радославов се среща с руския посланик, който е убеден, че България няма да влезе във война със своя „освободител“. Но недълго продължили неутралитета си „братушките“ влизат във войната на страната на Централните сили. България започват да я смятат за „предател на славянството“. През 1915 г. тя напада Сърбия и Румъния, стремейки се да върне загубените си по-рано земи. Тя успява да заеме територии от Сърбия, Гърция и Румъния, но през септември 1918 г. армията на Антантата предприема настъпление, пробива фронта и принуждава българската армия да капитулира. През 1919 г. е подписан унизителния Ньойски договор, според който България като губеща страна губи свои територии, като излаза си на Егейско море.

Тук трябва да се каже, че от момента на независимостта си в България на власт стоят отявлени русофоби и германофили. Не е удивително, че даже след подписването на пакта Рибентроп-Молотов българите отказват през 1940 г. да подпишат със СССР договор за дружба и взаимопомощ. А на 1 март 1941 г. те се присъединяват към Оста. И тук „братушките“ предоставят плацдарм на Вермахта за нахлуване в Югославия и Гърция. При това те сами тихичко окупират територии в Македония и Гърция, които от отдавна причисляват за свои.

След битката при Сталинград цар Борис III започва да опипва почвата за сключване на сепаративен мир (забележете, не със СССР) и да търси контакти с англо-американците. Но външното разузнаване на Райха, недаром получаващо заплата, докладва на Хитлер. Адолф Алоисович срочно привиква самодържеца в Берлин. За какво е бил разговорът им не е известно. Но след това общуване цар Борис III скоропостижно умира, идвайки си в София. Възможно своя принос за това да има Гестапо.

На 8 септември 1944 г. , когато Червената армия влиза на територията на България, е дадена поддръжката на комунистическата опозиция, която още същата вечер сваля правителството и българският Отечествен фронт се включва във войната срещу Германия. През октомври в Москва е подписано примирие между представителите на САЩ, Великобритания и СССР с България. Българската армия се влива в състава на Червената армия и заедно с нея участва в освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия. След референдума от 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна Република България, поела по социалистически път на развитие .

Между 1946 и 1989 г. отношенията между СССР и България са превъзходни. При непосредствена поддръжка и с участие на съветите някога изостаналата селскостопанска държава започва да строи фабрики, заводи и електростанции, модерни морски пристанища, благоустроява градове и курорти. За българските стоки е отворен необятен пазар. Българите получават достъп до евтини енергоносители.

Всичко това успешно рухва след 1989 г. в резултат на дълбоките политически и икономически реформи. Първо от името на държавата махат думата „Народна“. Остава Република България. Ако се следва логиката , то се оказва, че това става „Анти-народна“ Република България. После това се потвърждава. През 2004 г. страната влиза в НАТО, а през 2007 г. в ЕС.

В отчаян стремеж да се откаже от комунистическото си наследство страната унищожава промишлеността си, а селското стопанство успешно се задушава от европейските квоти и от отсъствието на субсидии. В момента се отглежда главно слънчоглед, останалото по квоти – иначе казано – никак. На скрап отиват не само заводи и параходи, но и мостове. Обеднялото население се втурва да работи в по-успешните страни от ЕС. В страната остават тези, които не могат да стоят на двата си крака.

Ако в отдавнашни времена на власт се намират германски марионетки, то сега те са американски. По искане на янките България се отказа да строи на своя територия газопровода „Южен поток“. А този проект щеше да дава на небогатата България по 100 млн. долара годишни приходи, както и отстъпки при покупката на газ. А на 8 септември 2015 г. по настоятелното искане (по-точно команда) на презокеанските стопани „братушките“ отказаха да дадат въздушен коридор на руските самолети с хуманитарна помощ за Сирия и намиращите се там руски граждани. Да си припомним, че преди 15 години те даже без да са членове на НАТО, възпрепятстват прелитането на руските миротворци в бивша Югославия. И именно България предоставя въздушен коридор на НАТО за бомбардирането на Сърбия, своята православна съседка.

Ненавистта към Русия приема най-цинични форми. Български активисти, приличащи на украинските фашисти не само по дебилните си мутри, оскверняват гробовете на руски и съветски войници. А някои във властта искат да свалят паметника „Альоша“, известен на всеки съветски човек. Засега го спасява това, че „новите европейци“ нямат нито пари, нито техническите средства за демонтажа на този гигантски паметник. А да се взривява някак си не става. Още повече, че и взривовете ще трябва да си купуват от Русия, ама от това лицето червенее от срам.

„Хубава страна е България“, но „братушки“ там, май, отдавна няма.

Игор Карамазов, novopressa.ru

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/260688_%D0%92+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B

Публикувана на 11/21/15 12:17 http://www.klassa.bg/News/Read/article/260688_%D0%92+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B