Първото е сирийският конфликт. „Ислямска държава" предизвиква притеснението на голяма част от водещите нации в света, включително Франция, Русия и САЩ. Но дори с появяването на коалиция, обединяваща тези страни, между съюзниците могат да възникнат сблъсъци, заради различните виждания за бъдещето на Сирия.

От своя страна активни бойни действия между външни сили в Сирия могат да привлекат бързо Турция, Иран и Саудитска Арабия и да се разпространят по други части на света.

 

Друго огнище са противоречията между Индия и Пакистан, които макар да са факт вече много години, по всяко едно време могат да се изострят. Ако спонсорираните от Пакистан радикални групировки извършат нещо подобно на атентатите в Бомбай, търпението на Индия може да се изчерпа. И ако Пакистан претърпи сериозно поражение, то използването на тактическо ядрено оръжие може да му се стори като единствен изход. След това в конфликта могат да се намесят САЩ, които в последно време се сближават все повече с Индия и Китай, ако реши да защити Пакистан.

 

Третата искра може да е ситуацията в Източно-Китайско море, където през последните две години Китай и Япония водят опасна игра около архипелага Сенкаку. Всяка от страните има претенции за островите и е разположила въоръжени сили около него.

Ако конфликтът между Китай и Япония ескалира, на САЩ ще им е трудно да избягнат намесата, тъй като са свързани с последния договор за взаимна защита. Китай пък ще иска да действа активно, атакувайки американските военни обекти в региона.

 

Положението в Южнокитайско море също може да стане повод за глобален конфликт. Притесненията са за вероятна конфронтация на САЩ с китайските морски и въздушни подразделения. Загубата на самообладание от една от страните може да доведе до страшни последствия. Американо-китайска война сама по себе си би била катастрофа, а в нея могат да се включат Япония и Индия.

 

На последно място изданието предупреждава за опасността в Украйна. Развитието на събитията там зависят много от това, доколко НАТО е готово да се намеси в случващото се в страната. Ако Русия повярва в интервенция на алианса, то Москва може да предприеме мерки, изпреварващи мобилизацията на Пакта. А всяка една атака или сериозна заплаха за нападение срещу членка на НАТО, може да стане повод за военни действия на алианса.

 

В заключение National Interest отбелязва, че страните днес не разбират колко е опасна играта на война.