Над половината от българите одобряват данък върху вредните храни

Повече от половината българи одобряват въвеждането на данък върху вредните храни и здравните аргументи “за“ тази мярка надделяват над икономическите “против“. Това сочат данните от национално представително проучване на “Алфа Рисърч“, проведено през ноември. Предложението за въвеждане на данък “обществено здраве“ предизвика не само острата реакция на засегнатите индустрии и техните лобита, но и интереса на обществото към състава на консумираните продукти, отчитат авторите на проучването. 53% от българите одобряват въвеждането на данък "обществено здраве“, срещу 44%, които не одобряват. 1/4 от хората са започнали да четат съдържанието на храните в последни месец 53% от пълнолетните жители на страната заявяват, че проверяват съдържанието на купуваните храни, като половината от тях са започнали да го правят през последния месец, в резултат от оживения дебат по темата. Българските граждани са относително слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които се предвижда да бъдат обхванати от данъка. Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са запознати дали в използваните от тях продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата информираност, притесненията са значителни - от 50% до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки, опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%. Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%) и да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията на хората обаче са, че чрез тази мярка ще се повиши информираността за съдържанието на храните (57%) и ще се ограничи използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%). Дори и бедните подкрепят облагането на вредните храни Подкрепата за въвеждане на данък “обществено здраве“ преобладава както сред хората с по-високо материално положение, така и сред най-ниско доходните, определяни като потенциално най-потърпевши. “На пръв поглед това изглежда парадоксално, но трябва да се има предвид, че тъкмо последните са най-притеснени за качеството и състава на продуктите, които консумират“, посочват авторите на изследването. Поради това, когато става въпрос за здравето, и особено за здравето на децата, акцентът е не върху поскъпването на продукти с рискови за здравето съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите, която би ограничила рискове за здравето, произтичащи от използваните съставки в хранителните продукти. Проектозаконът за данък “Обществено здраве“ беше представен официално в края на миналия месец от здравния министър Петър Москов и министъра на спорта Красен Кралев, с което започна общественото му обсъждане. Той предвижда да бъдат обложени основно четири групи храни – с прекомерно съдържание на сол, захар, кофеин и таурин и тези с частично хидрогенирани мазнини. Ставката ще варира между 3% и 78% за различните групи храни, като най-висок данък ще има за храните с хидрогенирани мазнини като вафли, маргарин, тестени закуски, чипс, торти и др. Идеята очаквано беше отхвърлена от предприятия в хранително-вкусовата промишленост и икономически анализатори заради опасенията от загуба на работни места, поскъпване на храните и др. очаквани негативни ефекти. Не са еднозначни и позициите в самото правителство. Земеделският министър Десислава Танева директно окачестви данъка като “наказателна акция“ , вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин заяви, че не е привърженик точно храната да бъде облагана допълнително, а финансовият министър Владислав Горанов каза, че не е сигурен дали това е най-доброто решение. Данъкът все още не е влязъл за обсъждане в Министерския съвет.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nad-polovinata-ot-balgarite-odobryavat-danak-varhu-vrednite-hrani-news242168.html

Свързани новини: