Заетостта сред висшистите в България е традиционно по-висока от останалите степени на образование. Това състояние на пазара на труда се запази и дори задълбочи по време на кризата (когато най-голям спад имаше при заетите с по-ниско образование). Ситуацията се запази и през последните тримесечия, въпреки че пазарът на труда започна да се възстановява. Нещо повече, през последната година три четвърти от новосъздадените работни места са заети от висшисти.

 

През второто тримесечие на 2015 г. заетостта сред висшистите достигна 84,1%, докато заетостта сред завършилите средно образование с професионална квалификация е 71,8%. Като цяло средното образование има 67,1% заетост, основното - 32%, а начално и по-ниско – едва 17,4% заетост. Заетостта на висшистите в България е по-висока от средната в страните от Европейския съюз и се съизмерва със страни като Финландия, макар че като цяло северните и балтийските страни са с най-висока заетост на висшистите.

 

По отношение на безработицата сред младежите с висше България се класира още по-напред и е сред седемте страни с най-ниско ниво на безработица (на едно ниво с Австрия). Подобни са и данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, която показват под 4% безработица сред висшистите, завършили през последните години.

 

Данните за

 

заплатите

 

също отчитат ясно изразена тенденция за по-високо заплащане на заетите с по-висока завършена степен на образование. Така например висшистите със степен бакалавър или магистър имат средно два пъти по-високи заплати, отколкото тези със средно образование. Това се потвърждава както при разглеждане на средните, така и на медианните доходи. Нещо повече, по-високата степен на образование носи и други “бонуси” на пазара на труда – например по-дълга продължителност на годишната отпуска, повече социални придобивки, по-високи премии.

 

Всичко това показва, че висшето образование в България се свързва с

 

по-висок шанс за

 

заетост,

 

нисък риск от безработица, по-високи нива на заплащане и по-добри условия на пазара на труда. С други думи, като цяло има смисъл от ученето и в частност - има смисъл от висшето образование. Не всяка специалност обаче води до едни и същи резултати. Затова възниква въпросът какво точно висше образование да се учи?

 

Този въпрос е още по-актуален от гледна точка на демографията. Броят на потенциалните кандидат-студенти намалява и ще продължи да намалява, а капацитетът на висшите училища се увеличава. Това изцяло обръща ситуацията: в предишни периоди разпределението на студенти по специалности зависеше от наличните места в университетите, като студентите се конкурираха, за да ги заемат. Сега е обратно - наличните места са твърде много, а броят на студентите намалява. Докато преди студентите учеха, където ги приемат, сега могат да учат, където искат, което им дава безпрецедентна свобода на избор. Освен свобода обаче това е и отговорност, тъй като студентите няма да имат оправдание ако сами са избрали неправилната специалност. В резултат, въпросът какво да се учи изисква по-голямо внимание от преди. Рейтинговата система на висшите училища осигурява множество възможности за отговор на този въпрос. Конюнктурата на пазара на труда в национален план може да се наблюдава чрез няколко индикатора – среден облагаем доход, безработица, принос към осигурителната система (заетост). Те дават възможност да се прецени на национално ниво в кои направления има дефицит на кадри, високо търсене на служители и съответно - по-високи заплати (и обратно - къде има свръхпредлагане на специалисти и съответно - по-слаби резултати от реализацията).

 

Информатиката например води по отношение на облагаемите доходи на завършилите, като причината е дефицитът на кадри в софтуерната индустрия. Медицинските специалности (вкл. фармация и стоматология), от своя страна, се радват на почти нулева безработица заради високото търсене на такива специалисти на местния и международния пазар. Военното дело води по отношение на заетостта, ниска безработица и размер на осигурителния доход. Много висока заетост има при металургията и добивната промишленост – едновременно с високи доходи, докато при математиката има високи средни доходи, но по-умерени нива на заетост.

 

Допълнителна полезност носи индикаторът за

 

съотношение на

 

осигурителния

 

доход към

 

средната заплата

 

за областта, който всъщност ни дава и регионалното измерение на пазара на труда. Чрез него не просто се сравняват номиналните размери на дохода, но и той се сравнява със средните доходи в съответната област. По този индикатор военното дело води, следвано от добивната промишленост, медицината, информатиката, общественото здраве, математиката и металургията.

 

На следващо място идва възможността за сравнение не само по професионални направления, а и по това къде е завършено съответното направление. Според най-новите данни завършилите информатика в Софийския университет имат най-висок облагаем доход – над 3000 лв. на месец. Следва администрация и управление в Американския университет (близо 2800 лв.), машинно инженерство в Минно-геоложкия университет (2400 лв.), информатика в Нов български университет (над 2300 лв.) и т.н. По заетост на първо място със 100% заетост е направление “Военно дело" във Висшето военноморско училище, следват други военни училища, Академията на МВР и медицинските университети със специалности медицина и фармация. Допълнителен регионален аспект дава индикаторът безработица на завършилите спрямо средната безработица в региона на висшето училище, където водещи са медицинските специалности в Плевен и “Военно дело" в Търново. Индикаторът регионална реализация показва дела на завършилите, които работят в съответния регион.

 

Допълнителна полезност ни дават данните за това какво работят завършилите в отделните професионални направления – както на национално ниво, така и по университети. Например от завършилите администрация и управление има колкото приложни специалисти, толкова и продавачи – като дори за някои висши училища “продавач” е водещата професия на завършилите. Това също е индикатор както за свръхпредлагането на такива специалисти на пазара на труда, така и за качеството на някои от висшите училища.

 

Друга разбивка на данните дава информация за спецификата и разпространеността на съответното направление. Индикаторът “търсене на кадри от работодателите” показва какъв дял от работодателите търсят кадри от съответното направление. Близо половината работодатели наемат специалисти от направление “Икономика" и то е направлението, което се ползва от най-много фирми. На второ място с 21% се нарежда администрация и управление, следвана от машинно инженерство, електроника, информатика – с по около 15%. В другата крайност

 

са нишови

 

направления като

 

философия, спорт, социология, металургия, биотехнологии и пр., при които едва 0,1% от работодателите търсят такива специалности. С други думи, някои направления са хоризонтални – т.е. използват се от много фирми (например всяка фирма има счетоводител), докато други направления са нишови и се търсят само от малък брой специализирани фирми (металурзите и миньорите работят само в няколко фирми в България). Краен случай са военните специалисти, които могат да работят по специалността си само при един работодател (армията). Като цяло, студентите предпочитат да учат по-масово търсени специалности като икономика, администрация и управление, тъй като те им позволяват повече потенциални възможности за заетост, но пък създава и свръхпредлагане. Вероятно това е причината някои от по-нишовите специалности да предлагат по-високо заплащане, за да привлекат служители.

 

Всички тези индикатори са полезни за

 

улавяне на

 

състоянието на

 

трудовия пазар, съответно на търсенето и предлагането по направления, региони и университети. Те ни показват реални развития на пазара на труда през последните години, част от които най-вероятно ще продължат и в бъдеще. Други обаче са по-скоро конюнктурни – свързани с текущи развития, които ще се променят в бъдеще.

 

Данните показват, че най-много работодатели очакват увеличение в търсенето на компютърни специалисти, следвани от електроника и здравни грижи. Изненадата е на четвърто място, където се нарежда направление “Обществени комуникации и информационни науки”, което през последните години е потиснато заради кризата. Възможно обяснение е развитието на социалните медии.

 

Следват машинно инженерство, химични технологии, материалознание и енергетика, както и информатика и медицина. Характерно за част от тези направления е, че те са нишови направления – особено материалознание, но също така химични технологии и енергетика. Те най-вероятно и в бъдеще ще останат нишови, но ще се развиват по-бързо, отколкото масовите специалности – икономика, администрация и управление, право. В същото време, най-масовите специалности – вкл. икономика, право, администрация и управление, педагогика – ще се радват на по-слаб растеж в търсенето на специалисти и макар да останат големи като брой студенти, техният относителен дял вероятно ще намалее. (Препечатваме статията от от politiki.bg)