(http://pik.bg)
Парламентът прие на второ четене нов Закон за счетоводството
Парламентът прие на второ четене нов Закон за счетоводството.
От задължителен финансов одит се освобождават малките предприятия, които не надвишават най-малко два от следните показатели: балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.; нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.; средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
С промените се въвежда нова и единна за целия Европейски съюз категоризация на предприятията, съобразно която са и задълженията им за съставяне на годишните счетоводни отчети, одит и публикуване. Предприятията са разделени на микро-, малки, средни и големи предприятия. За микропредприятията и малките предприятия се предоставят облекчения като съставяне на съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите само по раздели.
Запазват се разпоредбите, предоставящи право на едноличните търговци, чиито приходи от продажби не надвишават 50 000 лв. да водят опростено едностранно счетоводно записване.
Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите, приеха депутатите.
Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. Това може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване и за микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.
Въвежда се забрана за отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри, както и за счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. Ръководител, който наруши разпоредбата ще се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието ще се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция ще е в двоен размер.
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 година, с изключение на някои текстове, които влизат в сила от 1 януари 2017 година.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/11/24