Професориум или за деянията и реченията на кардамингите

В съобщение до медиите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров изрази позицията си относно протестите за реставрация на Ларгото и специално обърна внимание на най-активните в демонстрациите: Манол Глишев и две НПО-та. За да отговори на нападките, Манол Глишев написа своя отговор, който OFFNews публикува без редакция: Велемощний Ичиргу-професоре! Културната революция в Китай, която така мило споменавате, започва не през 70-те, а през 60-те години на ХХ-то столетие след Христа, както един така начетен кардаминг* като Вас би трябвало несъмнено да знае. Навярно грешката произлиза от писаря на Ваше Ичиргу-професорство, тъй като историята един ден ще запомни и тервелингите, и хунвейбингите като безписмени народи, отдали се на контрапродуктивни словесни престрелки из електронните степи. Но тази дребна неточност е нищо в сравнение с някои други – като например, че обсадата на Константинопол в 717-718 (а не в 716, както благоволихте да известите тия дни по телевизията) е краят на първия Халифат – първият Халифат е „Праведният“ и приключва малко по-рано, още в VІІ в., сверете си датите. А вторият, тоест Омаядският, престава да съществува известно време след 716, чак към средата на осмото столетие. За третия, Абасидския да не говорим. Или като тази също досадна Ваша неточност, че обновлението на базиликата „Св. Петър“ в Рим е започнало в 1605 г. (имали сте предвид 1506, разбира се, трудно е с тези арабски цифри, когато човек е свикнал с римски, влизам Ви в положението). Или като онази – че базиликата в Плиска била най-големият християнски храм в Европа до 1605 (или 1506, както предпочете Ваше Ичиргу-професорство). Сериозно ли твърдите, че базиликата в Плиска е по-голяма от константинополската „Св. София“? Естествено, кардамингският патриотизъм изисква някои жертви, но по скромното ми хунвейбингско мнение истината не е сред тях. И нека ми бъде простено, че ще сложа сол върху раната, но колко точно са „десетките драми“, писани, според Вас, за владетеля Тервел? И кои са авторите им? Две трагедии, една комедия и един романс от Шекспир, четири фарса с маски от Лопе де Вега, трагедия и половина от Расин, завършена от Молиер, който добавя от себе си и балета в три картини „Галантният Тервел и спасената византийка“, а най-сетне – и прословутата пиеса „Българи край Босфора“, създадена в съавторство от Уебстър, Джонсън, Наш и Марлоу? За какви „десетки драми“ става дума, действително? Просветлете не само мен, убогия хунвейбин (извинявам се, хунвейбинг) или благоволете най-сетне да си признаете, че обичате да доизмисляте историята като забавен роман. Това не е грях... ако човек не е ичиргу-професор на Националния исторически аул, разбира се. Но да минем към друга една неточност. Думата „кан“, според Вас, е иранска, а „хан“ - тюркска. Но, Ваше Ичиргу-професорство, и двете форми са на една и съща алтайска дума! В иранските езици „кан“ май не се среща или е заемка от тюркските. Май на Бехистунския надпис липсва. И на двата персеполски надписа на Ксеркс не я намирам. Как ли присъства „кан“ в индо-иранската група езици? Може би шаховете на Иран са канове? Или съпругата на шаха е каничка за мляко? Но да оставим това. Стигат ни толкова историко-филологически мъки. Зная, че за един висок професионалист и велемощен ичиргу-професор на всички кадесарски кардаминги фактологията е дребно неудобство. Та – за реставрациите. Ваше велемощно Ичиргу-професорство ще благоволи да си припомни, че никой и никога не е говорил против наследството на покойния проф. Китов. Пак ще Ви обърна внимание на фактологията. Не приписвайте на хората неща, които те не са казвали и правили. Не е почтено, някак си. Вярно е обаче, че мои съмишленици и аз си позволихме много резки забележки срещу работата на арх. Юлий Фърков, чието име сте сбъркали. Срамота е да бъркате името на човек, когото сте се нагърбили да защитавате, Ичиргу-професоре. Така че - „Юлий“, а не „Юли“. Като Юлий Цезар, ако си спомняте кой беше този. Ще си спомните и че не смеехте да говорите толкова високо, когато пловдивчани позорно изхвърлиха Вас и споменатия арх. Фърков от града си заради общия Ви план да украсите прелестния Филипопол с една бутафорна кула на Небет-тепе. По същество – що за проекти защитавате? Бутафорни е доста точна дума и не изпадайте в истерия от това, че я използвам, защото тя за първи път беше употребена от Вашия приятел и съмишленик, багаина на кардамингската култура, канар-тик(в)ина на скулптурата, кана-боила-колобъра на пурите и уискито. Сърдете се на него, задето Ви припомням точния термин за нещата, които се опитвате да пробутвате на българското, извинявам се, на хунвейбингското общество като „историческо наследство“. Навсякъде Вие и подобните Ви рушите истинските руини от древността, за да надградите отгоре някакви фантазии и, разбира се, да приберете по някоя жълтица за личната си хазна. Няма да коментирам дребните лични нападки срещу себе си, Ваше Ичиргу-професорство. Те могат само да ме разсмеят. Но ще коментирам с гняв и отвращение факта, че си позволявате да се подигравате с човек, който беше включен в работна група на Министерството на културата в качеството си именно на експерт по туризма. Ще коментирам с погнуса това, че си позволявате много низки забележки за възраст и външен вид. Най-сетне, ще коментирам като абсолютно отблъскващо това, че си позволявате грозно отношение към едно честно българско име (българско, а не кадесарско, кардаминге) като това на г-жа Щурова. Дълго има да се учите, Вие и подобните Ви, как се държи почтеният човек, дори когато влиза в спор. И какво диктува елементарното възпитание. Поведението Ви не приляга нито на възрастта, нито на неясно как все още заеманата от Вас позиция, Ичиргу-“професоре“. И не тук ще Ви припомня най-нелепите думи, които сте си позволявали в неумението си да се владеете, когато някой си позволи да не Ви величае, а да заяви очевидния факт, че ичиргу-професорът е гол. Колкото до ИКОМОС, тук всякакви приказки са излишни. Експертността на свързаните с тази организация лица е вън от съмнение, както и тяхната добросъвестност. По-скоро трябва да помислите за собствения си т. нар. „професионализъм“, щом дори един хунвейбин (пардон, хунвейбинг) засича, че редовно, систематично бъркате добре известни исторически имена и дати. Да не говорим за Вашите отявлени измислици с „вампира“, които още са обект на вицове. Не знаете ли, Ичиргу-професоре, че не само моето племе на хунвейбингите, но и десетки хиляди обикновени жители на степите и планините се подиграват с Вашия „вампир“? Не се ли засрамвате мъничко понякога, като си спомните, че се наложи набързо да престанете да бъдете министър (извинявам се, багаин), па макар и уж без портфейл (тоест без кесия), защото направихте сериозен политически гаф? Не Ви ли е някак съвестно, че толкова много хора в страната се питат дали пък няма нещо общо между Вас и иманярството, отговорно за толкова изнесени антични ценности от страната, сиреч саракта ни? Не Ви ли беше грях да говорите абсурдни неща за приятелски държави в изпитание като Украйна и дори самата свещена наша Македония, че и да злорадствате над тревогите им? Най-сетне, как можахте изобщо да споменете този връх на историко-фантастическия кич относно името на евентуалната военна операция в Сирия и Ирак? Операция, в която на всичкото отгоре любимият Ви правителствен шеф беше заявил, че България няма да участва? И сетне да добавите, че няма от какво да ни е страх, защото не сме сами, когато барутният дим над парижките жертви още не се беше разсеял? За нищо ли нямате живота на сънародниците си? Да изоставя ли кардамингско-хумористичния тон и да Ви нарека с истинското име, което заслужавате, вместо да си губя повече времето с незаслужени любезности? Вие си позволявате да говорите за „професионализъм“! Точно Вие! Вие си позволявате да да говорите за „експертност“! Точно Вие, който се киприте на протест, на който нямате никакво право да бъдете – и при това недопустимо и панаирджийски се киприте като София Енгастромену-Шлиман с предмет от VІ в., към който трябва да се подхожда внимателно, а не като към часовник за показ! Вие, Ичиргу-вампире на Националния исторически абсурд, който защитавате кич след кич и фалшификация след фалшификация. Вие, който си измисляте Средновековие, каквото никога не е имало и на това отгоре си позволявате да го правите с тона на кръчмарски оратор за срам на цялата гилдия. После кой бил мразел националната идентичност... Нямате никакво право да призовавате когото и да е към каквото и да е. Самият Вие, Ичиргу-агенте на Държавна сигрност, трябва да бъдете призован към един последен почтен жест. И аз Ви призовавам: извинете се на нацията, с която се подигравате и чието наистина славно минало превръщате в цирк. Извинете се и се оттеглете с поне троха достойнство. Крайно време Ви е. *Кардамингите, известни още като тервелинги, са древно племе (може би от кадесарски произход), сблъскало се из степите с друго племе, така наречените хунвейбинги. Някои учени предполагат, че хунвейбингите са сродни с хуните, а оттам – и с прабългарите. Ообено интересна за историята на кардамингско-хунвейбингския конфликт е следното писмо на млад и неначетен хунвейбингски вожд до мъдрия и далеч по-опитен владетел на могъщите тервелинги (или кардаминги). Това писмо си позволихме да преведем от древнохунвейбингски за любознателния новобългарски читател. Преди настоящата публикация то мина през редакцията на народния мегапрофесорарх Тервелодар Кардамитров, с когото имаме обичая да пием рикиня през сламки по старославянски, да измисляме различни исторически ребуси и с това милозливо да отклоняваме вниманието на будната общественост от по-болезнени проблеми.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_597462.html

Свързани новини: