Какво могат да постигнат 100 000 войници от САЩ в Сирия

Неотдавна, след ужасните убийства в Париж на 13 ноември, президентът Барак Обама се обяви в Турция против всякаква основна промяна в стратегията на САЩ спрямо Сирия. Спрямо страната, която е развъдник и дом за щабовете на „Ислямска държава“ (ИД), и вероятно възлово място за планирането и подготовката на нападенията. Той предложи на слушателите да си представят какво би се постигнало реално, ако в Сирия хипотетично бъдат пратени 50 000 американски войници, за да се заемат с проблема там, където е неговият извор. И президентът продължи да размишлява дали после ще трябва да пращаме многочислени войски и за всяка друга страна, от която може да произлезе терористична заплаха - като Йемен. Обама подхвърли доста лесен спор, защото малко политици или анализатори се застъпват за голямо нахлуване в Сирия от външни сили, предвождани от САЩ. След като знаем това, е интересно все пак да се помисли повечко над президентските идеи. Какво бихме постигнали с различни по численост сили? Днес САЩ изпращат до 50 военни в по-безопасни части на Сирия; може вече десетки хора за специални операции и персонал на ЦРУ вече работят в страната или близо до нея. И може би 1000 или повече души обслужват въздушните операции над Сирия от бази в Турция и другаде. С това като даденост, какво друго бихме могли да направим – ако изберем да го правим. 1. Армейска група от 50 000 войници. Това беше числото на Обама. То е може би приблизително колкото сила, достатъчна за да бъде свален сирийският президент Башар Асад и впоследствие евентуално да се отнеме столицата на „Ислямска държава“ град Рака от ръцете на тази групировка. Това би било мощна армия за нахлуване, далеч по-силна от всичко, което можем намерим сред различните сирийски сражаващи се сили днес. Ние използвахме над 100 000 войници, за да завладеем Ирак – но той беше по-голяма страна и през 2003 г. с много по-голяма армия. При това само част от онези 100 хиляди войници бяха решаващи за свалянето на Саддам Хюсеин, останалите още маневрираха или се подготвяха, когато Багдад падна. Следователно, дори ако Обама е мислил числото 50 000 просто за умозрителен или илюстративен пример, то вероятно не е погрешна оценка за необходимото при евентуално нашествие. 2. Численост 100 000 души. Дори ако с 50 000 войници бихме могли да прекъснем вкопчването на противници във властта, те вероятно НЯМА да стигнат, за да започнем да стабилизираме страната. Ние открихме - по трудния начин - в Афганистан, в Ирак и неотдавна в Либия, че да махнеш лошите понякога е по-лесно, отколкото да ги заместиш с що-годе по-добри, които да се задържат на власт и да възстановят някакво подобие на нормален, стабилен живот. Оценката за 100 000 войници държи сметка и за друг факт. На върха на военното присъствие в Ирак - през 2007/2008 г., имаше 170 000 американски бойци от общо около 200 000 чуждестранни войници. Сирия има само ¾ от населението на Ирак. Значи някаква по-скромна сила изглежда ще бъде адекватна. Освен това такава сила предполага известна допълнителна чуждестранна помощ от нашите съюзници, както и вероятно от Русия – и тя по всяка вероятност ще трябва да остане на мястото години години, като в Ирак. 3. Численост 5000 войници. Относително скромен, но такъв брой американци би бил все пак адекватен, за да вдигне военното усилие на много по-високи равнища от днес. Това би наложило широко използване на специални части и инструктори в относително по-безопасните части на Сирия, като се започне с кюрдските зони на север и районите близо до Йордания на юг. Това ще ускори нарастването на силите на умерената сирийска опозиция. Присъствие, увеличено с 5000 души, би позволило също на САЩ и партньорите им да наложат вариант на зона забранена за полети за сирийските ВВС. В случая няма да е необходимо постоянно въздушно патрулирани (както правехме в Ирак през 90-те години за зоните без полети там). Но ще реагираме навреме, на място и по начин, който изберем против всички сирийски (но не и руски) самолети, пречейки им да бомбардират гражданско население. Този подход би могъл постепенно да измести баланса и динамиката на бойното поле – може би през идната година, ако нещата вървят добре. Той би ни позволил и да доставим хуманитарна помощ във все по-голяма част от страната. 4. Сила от 25 000 войници. Предполагам, че приблизително такъв принос ще се изисква от САЩ в международна мироопазваща операция, след като вече ще има мирна сделка за прокарване на практика. Необходимото общо международно присъствие би било около 100 000 души. Мисията няма да е лесна, а и Сирия още не е узряла за такава мирна сделка или мироопазваща сила. Допускам, че в нея ще се приложи „Босненски модел“ - конфедерация от зони със значителна автономност, основана в голяма степен върху етнос и религия. Тази сделка би могла да последва операцията, очертана във вариант 3 (с 5000 американски войници). Тези различни концепции не се изключват взаимно. Според мен най-обещаваща е някаква комбинация от последните две, приложени в последователност. Основното е, че със Сирия ние не сме в ситуация или - или. Има няколко варианта за анализиране и преценяване в полето между двете крайности - или да не правим нищо, или да се хвърлим в друга голяма, предвождана от САЩ война в Близкия Изток. - - - - Авторът е старши експерт в Института „Брукингс“ в САЩ, където е съдиректор на Център за сигурност и разузнаване. Една от неговите книги му е „Бъдещето на сухопътната война“. Анализът му, който превеждаме тук изцяло, е публикуван в "Ройтерс" под заглавие.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_598209.html

Свързани новини: