Нуждаят ли се учениците от точен брой часове и предмети?

Представете си класна стая, в която учениците викат и се замерват с химикалки, докато учителката крещи: “Не мога да се надвиквам с 25 човека!“, и се опитва да преподаде отегчителния дори за самата нея урок. Горе-долу в тази ситуация се озова Министерството на образованието и науката през последните седмици при представянето на новите учебни планове и програми - първите идеи за реални промени, произтичащи от дългоочаквания нов Закон за училищното образование. Те бяха подложени на  кръстосан огън от учители, родители и медии, а създадената масова психоза се оказа благодатна почва и за всевъзможни слухове и манипулации. Министерството се оказа неспособно да надвика всички в създалата се истерия и да защити предложенията си адекватно. В резултат на това се отказа в движение и под натиск от някои намерения, преди изобщо да обясни защо ги лансира. Това поставя въпроса какво изобщо ще остане от реформите до края на обществените обсъждания. Допълнително масло в огъня наляха нападките на образователната комисия в парламента, която хвърли цялата отговорност на министерството, въпреки че то изпълнява философията на приетите от депутатите промени. Словесните престрелки между институциите само затвърдиха усещането за тотално объркване и за това, че държавата за пореден път не знае какво прави. И на заден план неизяснени останаха съществените въпроси, а именно какво се случва, защо, какви цели се гонят.  Базовите знания до  Х клас, после – каквото те вълнува Най-ожесточена съпротива около новите планове срещна предложението за намаляване на броя на задължителните часове по предмети като биология, физика, химия, география в гимназиалния етап, което беше представено като “драстично орязване на часове“ и дори конспирация за увеличаване на неграмотността сред учениците. Всъщност философията на новия училищен закон е базовите знания по отделните предмети да се получават до Х клас, когато приключва първият гимназиален етап, а в ХI и ХII клас да се наблегне на профилирането. Последните две години задължително ще се учат само български, математика, гражданско образование и двата чужди езика и ученикът може да избере например профил биология или пък история и да учи много повече часове по този предмет, отколкото например сега. Може да си избере и чужд език или пък математика, с което часовете му по тези предмети да станат още повече. Въпрос на избор. Да, наистина, занапред някои ученици ще учат по-малко часове незадължителните в последните класове предмети, но от това едва ли биха настъпили фатални последици, тъй като сегашното им задължително изучаване не винаги води до придобиването на реални знания. “Достойнствата на промяната са, че най-накрая в момента, когато образованието по Конституция престане да бъде задължително – на 16 година децата ще завършват обособен етап на училищно образование, удостоверен с адекватен сертификат за компетентности на 16-годишни граждани“, коментира пред Mediapool  Мария Донкова от фондация “Пайдея“, която от години следи проблемите в образованието. Според нея има риск, заради създадената истерия, в крайна сметка да се отстъпи от и без друго скромните промени, да се получат изкривени в крачка норми и да бъде приета много задължителна подготовка в етапа, на който училищното образование вече не е задължително, като същевременно бъдат настроени едни срещу други различните групи учители по предмети. Измерват ли се знанията в часове и стихотворения? “Повърхностно е да се смята, че повече часове означават повече знания“, коментира пред Mediapool Асен Александров, директор на 51 СОУ "Елисавета Багряна" в София – едно от най-напредничавите и желани от родители и ученици училища. “Стават луди дебати дали някое стихотворение ще влезе в учебната програма или не, като че ли, ако влезе, учениците задължително ще го научат. Въпросът е учителят как ще разпали интереса, как ще преподаде материала“, допълва той. “По-добре учениците да завършват в ХII клас с едни по-задълбочени познания по четири предмета, отколкото както беше сега от всичко по малко за всички“,  коментира той. Александров посочи, че досега всичко е било уеднаквявано, а занапред се дава възможност за конкуренция между училищата на база различните профили, които ще предложат. Един от страховете, изразени включително на родители през последните седмици, е липсата на гаранция, че училището ще предложи в задължително избираемата подготовка точно предмета, по който детето им иска да профилира. Александров разсейва тези страхове: “Училищата трябва да обявят предварително профилите, които възнамеряват да предложат, и те ще се знаят още при кандидатстването в първия гимназиален етап. Така който се интересува от математика, ще се насочи към училище с математически профил. Освен това ако в дадено училище няма интерес към биология, а ученикът реши, че иска да се профилира по този предмет, той може да се премести в друго училище във втория гимназиален етап - ХI и ХII клас. Александров коментира, че тази възможност за мобилност е хубава, тъй като в десети клас ученикът е способен да направи съзнателен избор, докато в седми клас изборът е по-скоро на родителя. Освен това се повишава конкуренцията между училищата, които ще се стараят повече да задържат вече привлечените ученици след седми клас, а в същото време да дръпнат учениците от други училища за втория гимназиален етап. Манипулацията – “затваря се входа към чужди университети“ Истерията от около “орязания“ брой часове беше доразвита с информации, че хорариумът по някои предмети ще се окаже недостатъчен за вход в чужди университети. Донкова обяснява защо тези твърдения са несъстоятелни и какво стои зад тази манипулация. Тя коментира, че новият учебен план за гимназиалния етап не работи за езиковите гимназии. “Просто защото техният уникален модел на обучение не може смислено да се раздели на две по границата на задължителната възраст за обучение и нито имат интерес да си пуснат учениците след Х клас да си избират друго профилирано обучение ,без да са завършили вече започнатото, нито имат интерес да приемат в ХI клас нови ученици, които нямат специфичната основа от VIII-Х клас", обяснява неправителственият експерт. “За съжаление в желанието си да капитализират колкото е възможно повече обществено внимание за своята кауза, защото, макар и много добри училища, те са малко на брой, (35-40 от 2700), езиковите гимназии се опитаха да представят своя проблем нечестно като “МОН затваря вратите на чуждите университети за българските ученици“. Това твърдение е просто невярно“, коментира Донкова. “Но колко родители използваха уменията си за критично мислене, които са напълно достатъчни за да констатират този факт?“ Да се сетят за тестовете, нямащи нищо общо с гимназиалното ни образование, които децата им държат за прием в американски университети, да се сетят, че приемът на децата в повечето чужди университети приключва по същество преди още да е завършил първият срок на  ХII клас и остава от процедурата само децата да си представят дипломите, които придобиват 5 месеца по-късно и т.н.“, допълни тя. По думите й това е пагубно за честността на обществения дебат около новия учебен план. “Ако не вярвате – направете анкета след родителите на гимназисти. 2/3 са твърдо убедени, че “реформата на МОН ще прегради пътя на децата им към чужди университети“ и почти всички, които мислят така, смятат също, че “това се прави нарочно, защото за българските университети няма достатъчно студенти“, коментира тя.  Александров също смята, че притесненията по-скоро са в отделните гилдии учители, тъй като “абсолютно сигурните им часове вече не са толкова сигурни“. “Примерно учителят по история си прави сметка – от пети до 12 клас на мен ми трябват 700 часа, за да си попълня норматива, обаче сега сигурните часове са 620. Биха могли да станат и 800, ако има интерес към този профил, обаче биха могли да си останат и 620, ако не е профилиращ. Осигуряването на часове за всички гилдии във всички училища води до абсолютно уеднаквяване на образованието във всички училища, на което аз съм противник“, посочи той. Част от страховете на учителите са основателни Донкова коментира, че страховете на учители имат своите основания. Тъй като учебните програми не са публикувани, преподавателите се опасяват, че с по-малко часове ще трябва да покрият същия учебен материал, което от 1993 насам се е случвало 2-3 пъти. Страхуват се и за работните си места, които пряко зависят от покриването на нормативите за брой часове. “Имаме демографска криза и въпреки “светлите перспективи за нови работни места, защото много учители ще се пенсионират скоро“ истината е, че общият брой на работни места за учители намалява всяка година. Това от една страна. Добавете към него и факта, че в България “реформа е равно на съкращаване на разходи“ и че в образованието 80% от разходите са за труд и ще разберете защо професионалистите гледат с четири очи от кой храст ще изскочи замаскираната истина за съкращенията, които предстоят“, посочи Донкова. Александров смята, че до масови съкращения няма да се стигне обаче именно заради големия брой преподаватели в пенсионна възраст. Можеше и още автономия На този фон в учителската гилдия има страхове от промяната и даваната повече автономия, но някои директори като Асен Александров искат да имат дори повече свобода. Учебните планове в гимназиален и прогимназиален етап са на ниво клас. Тоест едно училище за всеки клас трябва да има определен брой часове по даден предмет до Х клас. “На мен би ми се искало тези учебни планове да са на ниво етап. Тоест ние да решим как да разпределим часовете от пети до седми клас и от осми до десети“, коментира Александров. Такава възможност е дадена в новия закон, но само за т.нар иновативни училища, за какъвто статут трябва да се кандидатства и да бъде защитено каква е иновацията. “Бих искал по-голяма свобода по отношение на организацията на учебния процес. Например -  в моето училище, а и в много други, след седми клас имаме три паралелки, които започват т.нар. подготвителен клас. Тази година им направихме тест по чужд език и те показаха резултати от  20 до 91 точки. Тоест някои от учениците не знаеха почти нищо от езика, а други го владееха на ниво А2 и дори В1. В този случай аз бих групирал тези ученици в три групи според нивото на уменията им по английски език и всяка група ще си върви с индивидуален темп“, посочи той. “Сега пишем седмично разписание на ниво срок и там е казано, че часовете по физическо са 3 часа на седмица. Но аз бих го направил по друг начин – от април до юни да са 4 часа, когато времето е хубаво и могат да спортуват на двора, а зимата да са два, защото имаме само един салон, а има училища, в които изобщо няма салон“, даде пример Александров. Друго негово предложение е да се въвеждат нови предмети. “Например, ако училището е с профил история, може да въведе предмет ХІХ век, в който да се изучават историята, философията, музиката и литературата на епохата и по този начин се правят междупредметните връзки и децата могат да усетят атмосферата“, каза той. Това са неща, които се правят по света, но изискват доста по-голяма свобода и отговорност от директора. В някои държави няма такова твърдо понятие клас – едни ученици посещават едни предмети, други – други и различни деца са заедно в различните часове. “Много разчитам, че иновативните училища ще предложат по-голяма свобода. А тези, които нямат смелостта сами да го направят  ще видят работещи практики от тях и след време също ще ги приложат“, коментира Александров. За синдикатите и оценяването на учебници Иначе сред промените има и откровени недомислици. “Като например - По силата на коя логика синдикатите ще съгласуват базата данни с оценители на учебници?“, пита Мария Донкова. “По силата на коя точно специфична експертиза синдикатите ще се изказват дали препоръчаните от регионалните инспекторати учители-оценители са толкова добри професионалисти, колкото ги е оценил инспекторатът? И какво ни пази от опасността в базата данни от оценители на учебници на мястото на учителите да се окажат само синдикални лидери?“, коментира Донкова. “Синдикатите в образованието  са станали  някакви корпоративни групи, които се занимават с всичко друго (ПР, управление на Учителски пенсионен фонд, международен и национален конгресен туризъм, усвояване на европейски фондове, доставки на платени професионални квалификации и пр.), но не и със статуса на българските учители (здравен, социален, професионален, с етичните въпроси на професията, които са много и множество други присъщи за проф. организации дейности)", посочва тя.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nuzhdayat-li-se-uchenitsite-ot-tochen-broi-chasove-i-predmeti-news242324.html

Свързани новини: