Подготовката за европредседателството ни тръгва догодина с 50 млн. лв.

От няколко месеца е в ход подготовката на България за първото й председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г., но за догодина има и специално заделен за целта бюджет от 50 млн. лв. Парите са планирани за реклама на страната ни, обучения и започване на ремонта на НДК, където ще се провеждат основните събития. Към момента близо 900 души от държавната администрация вече са ангажирани с българската подготовка, като техният брой най-вероятно ще се увеличава. Колко точно ще струва подготовката на председателството все още не се знае. Ясно е обаче, че предварителната подготовка, перфектната организация и съвместната работа между трите основни институции – Европейския съвет, Европейска комисия и Европейския парламент, са основните предизвикателства пред държавната администрация, за да бъде успешно българското председателство. Все още е рано да се каже кои ще са основните теми на българското председателство. Препоръките са те да са фокусирани – малко на брой, но силни, като се постигне решение по тях или поне видим напредък, който да остави следа. Обикновено по време на едно шестмесечно председателство има между 10 и 20 срещи на министерско ниво и други 200 събития. Всичко това изисква перфектна подготовка по организирането – от летища, през хотели и настаняване, сигурността за участниците, осигуряването на превод, до посещения на музеи, концерти и резервациите за вечеря. Това стана ясно по време на седмото издание на инициативата на вицепремиера Меглена Кунева "Европейски дебати", която беше посветена на българското председателство. Гост лектор беше бившият ръководител на Делегацията на Европейската комисия у нас в периода 2001-2006 г. Димитрис Куркулас. "Искам България да има най-доброто европейско председателство и то да е осъществено за възможно най-малко пари", каза Меглена Кунева. По думите й добрата техническа подготовка ще осигури повече възможност за концентрация върху дипломатическата работа. Кунева заяви, че ще се разчита и на частния бизнес. "Ако объркаш нещо на техническо ниво, никой няма да си спомня каква директива си приел, но ще се си спомнят, че храната е била студена или че сме имали проблеми с превода", отбеляза Кунева. Предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС през 2018 г. е възможност, която не трябва да се пропуска. Това ще увеличи самоувереността на страната и ще подобри имиджа й в чужбина, заяви Димитрис Куркулас. По думите му новият вид председателство, въведено с Лисабонския договор, предоставя възможност за повече влияние на председателстващите държавите в законодателния процес. Намирането на компромис между 28-те страни членки Намирането на компромис между 28 страни членки е сложно нещо и най-голямото предизвикателство е как националният интерес да съвпадне с намерения компромис, каза Димитрис Куркулас. За това, според него, дипломатическите умения на екипа, който отговаря за председателството, трябва да се развиват. Куркулас призова да се полагат усилия за т.нар триалози или съвместната работа между Европейския Съвет, Европейската комисия и Европейския парламент. Успехът на всяко председателство зависи наполовина от отношенията с Европейския парламент, посочи гръцкият дипломат. Той препоръча на страната ни да се фокусира върху малък брой приоритети, които да бъдат определени след консултации както в страната, така и с останалите партньори в ЕС. По думите му времето на председателството е уникален шанс една държава да прокара в ЕС свои приоритети. Куркулас даде пример с Гърция, която използвала възможността, за да повдигне темата за миграцията. Ще разчитаме на частния бизнес Българското правителство ще търси възможности за спонсорство от страна на частния бизнес, каза Кунева. Гърция например е осигурила колите за превоз на гостите със спонсорство, както и част от кетъринга, посочи Куркулас. Двамата се съгласиха, че разходът на средства е ключов за успеха на председателството. Кунева каза още, че трябва да се прави разлика между средства за типични разходи около председателството – кабини за превод, билети, апаратура и т.н и други разходи, които има добавена стойност. Като такива тя посочи разходите по сградния фонд, които ще останат за нуждите на столицата или по обучението на администрацията, което ще подобри капацитета на управлението.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/podgotovkata-za-evropredsedatelstvoto-ni-tragva-dogodina-s-50-mln-lv-news242343.html

Свързани новини: