Етичен кодекс на фотографите поискаха днес на дискусия в София

Да има Етичен кодекс на фотографите в България, беше може би най-подкрепяното предложение в оживена дискусия в София днес. Мнозина се изказаха и за създаване на Съюз на фотографите – не без да припомнят трудностите, провалили предишни стъпки в така посока. Изненадващо много различни аспекти и проблеми на фотографията напомниха за себе си в оживения разговор, обявен с наслов „Българската фотография като изкуство и бъдещето й през XXI век”. Участваха професионални фотографи и любители с неоспоримо име в общността, преподаватели, бизнесмени, юристи. Имаше в залата и човек, комуто е дадено с една дума да привлече всички погледи към себе си. Той е Георги Папакочев, носител на званието „фотограф-художник” и един от основателите на специалност „Художествена фотография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където преподава и днес. В тричасовата дискусия се сблъскаха мнения за художествената фотография и за това доколко я застрашава масовото „щракане” с телефони; за липсващото място на високата фотография в „Квадрат 500”, за формирането на творци с истински вкус към изкуството и образността; за откраднати снимки и авторски права; за признание и за цени; за вълнения в отделни жанрове като репортажната или сватбената фотография... Почти никой участник не можа (или не пожела) да избяга от въпроса: има ли война между смартфона и фотоапарата. Ако да, кой ще победи? Освен това как бизнесът да разчита и в България на художествена фотоилюстрация за реклама? И нима е възможно снимка за билборд да струва 20 лева? И какво става с пазара на фототехника в България? Това са само част от разискваните теми, за които образованият, но непосветен гражданин не би се сетил и за три дни самотен размисъл. Именно „валежът” от въпроси подсказва, че разговорът за съвременната фотография отдавна е хлопал на вратата. Кой му отвори вратата? Днес това бяха Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева”, Фото Кафе медия и PENTAX България. Те са организаторите на дискусията в кинозалата на Руския културно-информационен център на улица „Шипка” 34. За Венцислав Петров, преподавател по фотография и автор на встъпителната лекция: „Битката е за това обществото да осъзнае мястото на фотографията във визуалната култура”. „А визуалната култура – убеден е той – е от критично значение за бъдещето на обществото, и то не не само у нас.” По-късно го подкрепиха с изненадващи думи, с апела „да заразяваме” хората край нас с високите критерии на фотоизкуството и визуалната култура. Неочаквано за мнозина, Петров започна встъпителната си презентация за съвременната фотография с... праисторически рисунки от пещери в Испания и Франция. Визуалната култура, отбеляза той, предшества писмената култура в историята на цивилизацията. Този извод, които би подразнил не един историк, той илюстрира със сечиво от знаменития гроб 43 във Варненския халколитен некропол (от края на V век пр. Хр.). „Инструментът” за нищо не става и за нищо не е полезен. Но той е един от най-старите в световната история предмети, които са просто и единствено символи на власт. Неговото внушение е визуално. Венцислав Петров убедително припомни, че 30-ина хиляди години визуална култура предшестват днешните ни разговори за фотографията – особено за фотографията като изкуство, което заслужава място в художествените галерии. Беше подходящ водещ за една дискусия, която неизбежно допря до това дали фотографията е изкуство, или вече е нишка от живота. Освен лектор по фотография Венцислав Петров е администратор на ADV-Bulgaria.com, създател на OFFRoad-Bulgaria.com и Мобилна спасителна служба. Самият той свързва в едно своите хобита хоби и интереси - високопроходими машини, екипировка и екстремни спортове, фотографията. Волно или неволно той умело насочи разговора към разликата между достъпното чрез смартфоните „щрак-щрак” и езика на образността, със задължителното присъствие и търсене от страна на човек, с поглед и усет, с отношение към „обекта”. По свой начин същия проблем припомни по-късно друг участник в разговора: Работата „не е в камерата, а е в задкамерното устройство”. Но преди това сред първите, изказали се в дискусията беше уважаваният в общността Джъмбо - Юрий Трейман, зам.-председател на НСФА "Янка Кюркчиева". Именно той даде рамо на идеята за кодекс: „Един етичен кодекс, който всеки да го признава като такъв и като свой. А оттук насетне в края на краищата всички зависи от конкретния човек.... Но етичният кодекс трябва да е етичен.” Юрий Трейман зададе една от главните посоки на дискусията с две думи: етичен кодекс.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_599124.html

Свързани новини: