Да превърне Алма матер в модерен университет, признат в международен мащаб. Намерението е амбициозно и отбелязано като едно от най-големите предизвикателства за новия ректор на Университета проф. Анастас Герджиков. На 17 ноември той беше избран за шеф на СУ със 190 гласа.

Фокусът върху научната му кариера обаче, ще бъде непълен без уточнението, че в образа на проф. Герджиков се преплита класически стил и прогресивни идеи за промяна. Подобна е и комбинацията при любимата музика на ректора, който може да разпуска както с класика, така и с прогресивен рок.

Герджиков е известен със сериозния си управленски опит като зам.-министър на образованието в правителството на Симеон Сакскобургготски и шеф на фонд „Научни изследвания”. Преди да заеме шефския пост, беше заместник-ректор в Софийския университет. Проф. Герджиков е възпитаник на Класическата гимназия и преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ. Въпреки че е посветен на хуманитарните науки, ректорът се отличава с целенасоченост и прецизност. Той даде заявка за смели реформи, сред които да увеличава бюджета на Алма матер с по 5 млн. лв. годишно, да назначи финансов мениджър, който да управлява парите на СУ и да повиши заплатите на преподавателите. Проф. Герджиков обеща още  да електронизира движението на административните документи, за да разтовари университета от бумащината.

Успешната кариера обаче е немислима без първите искри. При новоизбрания ректор интересът му към науката

се запалва в Класическата гимназия,

Там преподаватели от Софийския университет успяват да го привлекат към античността. Въпреки това обаче пред него е стояла дилемата дали да се посвети на точните, или хуманитарни науки.

„До 12 клас се колебаех дали да не следвам физика, защото ме вдъхновяваше възможността в науката да се постигне точно знание и да се решават фундаментални проблеми”, сподели ректорът за „Монитор”. След като завърша гимназия, той записва „Класически и нови филологии“ в Софийския университет. Магистърската си степен пък получава в Хумболтовия университет в Германия. Дипломната му работа е на тема „Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения". След това специализира в Австрия и Германия, а през 2008 г. става професор.

Новоизбраният ректор на Алма матер е и първият преводач на Аристотеловата „Политика“. В момента той преподава латински език. Удовлетворението от труда си намира в погледа на младите. „Изключително усещане е, когато обясняваш труден проблем,

да видиш как

на студентите им светват очите в момента

в който изведнъж разберат нещата”, разказа проф. Герджиков.

През призмата на времето обаче, той отчита, че нивото на студентите сега е по-ниско. Причината е, че в момента СУ приема 80% от завършилите средно образование, спрямо 20% през по-далечните години. „Масовизацията е добра за достъпа до висше образование и пагубна за качеството. От друга страна младите хора днес са възпитани в една много по-визуална и интерактивна среда, което е интересно предизвикателство. Те са свикнали да се информират от източници в интернет, ако ги насочим към сериозните източници на знание, можем да си спестим голяма част от преподаваното преди и да посветим много повече време на обсъждане на проблемите, които се пораждат в ума на мислещия човек, след като научи материала”, коментира ректорът. Освен че слуша музика в свободното си време, той обича да релаксира с книга в ръка, да гледа филм, да прекарва време с приятели или пък пътува. „Харесвам филмите на Копола – „Апокалипсис сега”, „Кръстникът”, дори „Разговорът”, разказа проф. Герджиков. Той сподели още, че

като ученик е чел всичко

от Платон и Достоевски до Селинджър и Азимов. „Книгата, която най-много ме разтърси, беше „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. С времето стигнах до извода, че не съм съгласен с нито един от отговорите, които е дал Пърсиг, но поне е поставил правилните въпроси”, добави ректорът.

Като свое качество професорът отчита способността си да вниква в проблемите и да намира системни и трайни решения, вместо палеативни мерки. Това, че не винаги е достатъчно организиран пък смята за свой минус. „Мобилизирам се едва, когато сроковете ме притиснат”, призна професорът. Оглавявайки най-старото, голямо и престижно висше училище, пред новия ректор стоят много предизвикателства, с които трябва да се справи, за да осъществи амбициозната си програма.

Като пречка той отчита голямата инерцията

която ни задържа в миналото. Независимо от финансовите трудности пред СУ през последните години, въпреки все по-скромния брой брой зрелостници, Университетът запазва високия си рейтинг. Затова поглеждайки към бъдещето, надеждата е, че новият ректор ще набере инерция и ще отвори към света нашата Алма матер – майката хранителка на знанието и науката.