Кристалина Георгиева: Не бива да загубим свободата на движение на хора в ЕС

- Преди година предупредихте през блога си, че “Неприятностите пътуват”, г-жо Георгиева. Написахте - ще има експлозия на бежанци, тя ще стигне до Европа, да гасим пожара там, където той гори. Първите две се случиха. Никой обаче не гаси пожара. Или го гаси?

- Много е жалко, че пламъците трябваше да стигнат до Европа, да ни опарят и нас, за да обърнем внимание на пожара в Сирия и да започнем да го гасим. Най-после и това стана. Участват всички, участва и Европейският съюз. Водят се сериозни военни действия срещу групировката “Ислямска държава”. Увеличаваме помощите за съседните на Сирия страни, за да помагаме на хората там, където са. В бюджета на Европейския съюз

за 2016 г. сме

отделили 4

милиарда евро,

за да отговорим

на бежанската

криза,

над половината от тях са за бежанците от района на Сирия. Като добавим това към бюджета за тази година, се получават близо 10 млрд. евро за защита на Европа от бежанската криза, което е сериозен ресурс. Създадохме специални инструменти, чрез които да набавим допълнителни средства и да ги разпределим по-бързо сред нуждаещите се - доверителни фондове за Сирия, за Африка. Сега работим за такъв инструмент и за бежанците в Турция. Най-важният извод е, че трябва да се опитаме да изкореним причините, които създават почвата за екстремизма. И да действаме рано, за да намалим риска.

- Не е достатъчно рано, защото и терористите допътуваха - до Париж, до Брюксел... Има ли кой да ги спре? Как ще завърши тази война и тя трета световна ли е?

- Да, страшно е, че терористите пътуват, но още по-лошо е, че пътува тяхната убийствена идеология. И че тя намира почва у нас, в Европа. Да, това е война и тя се води на много места в света. Почти всеки ден някъде по света има терористични атаки и умират невинни хора. Ако погледнем развитието на тероризма в последните години - има много терористични групировки - “Боко Харам”, “Ал Шабаб”, “Ал Кайда”, “Ислямска държава”. Те успяха да завладеят територии от Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Йемен, Северна Нигерия, та чак до Мали и Сомалия. Те нямат интерес да вземат властта и да управляват. Имат интерес да радикализират повече хора, да сеят ужас и да жънат страх. Най-драматично тероризмът прояви грозното си лице на 11 септември 2001 г. и оттогава до днес светът не е успял да го спре. В този ден аз бях в кабинета си в Световната банка, на две преки от Белия дом. И ме завладя ужасното усещане , че светът се промени. На 13 ноември 2015 г. бяхме в преговори по бюджета, когато стана атаката в Париж. За първи път по време на бюджетни преговори имаше минута мълчание в памет на жертвите на атентатите.

И съвсем същото

усещане - че

Европа се

промени

Трябва да осъзнаем, че пред нас е един по-жесток и по-координиран враг.

- Кой и как може да се изправи срещу този враг?

- Трябва да бъдем единни и координирани. Европа трябва да се обърне към младите хора, които са без работа, защото те са много податливи на радикализация.

Трябва да им помогнем да намерят мястото си в живота. И е особено важно да правим разлика между бежанец и терорист. Много от бежанците бягат именно от терористите.

- Но терористи се сливат с бежанците, влизат през границите с тях…

- Рискът наистина съществува. Трябва да сме единни, службите за сигурност да работят заедно, особено важно е да си укрепим външните граници. До края на годината от Европейската комисия ще направим предложение

за създаване на

обща система за

охрана на

външната граница

Трябва да регистрираме и проверяваме всеки, влизащ в Европа, и да отделяме бежанците от нелегалните емигранти. Вторите да връщаме колкото се може по-бързо. Тези, за които има съмнения, че са терористи, също да ги отделяме. Не само за да гарантираме непосредствена сигурност, а и да се опазим от това на наша територия да се върнат старите, вътрешни граници.

- Цели 12 пъти са се увеличили парите за хуманитарна помощ. Най-голям май е ръстът на бедствията, предизвикани от хора. Ефективно ли е с пари да поправяме човешки или държавни грешки?

- Да, наистина за последните 15 г. нуждата от такава помощ нарасна многократно. През 2000 г. стигаха 2 млрд., през 2014 г. те вече са 25 млрд. евро, а в същото време недостигът е налице. Никога досега светът не е бил толкова щедър и никога досега нуждата не е била по-голяма. Две са предизвикателствата – екстремизъм и климатични промени. Ударите на екстремистите и на майката природа. Резултатът - днес

122 млн. души

имат нужда

от хуманитарна

помощ,

от тях 60 милиона са прокудени от дома си.

Ако тези 122 млн. живееха в една държава, тя щеше да бъде 12-ата най-населена в света, между Япония и Мексико. Разбира се, че е важно да им се помогне. Не само защото е морално и човешко. А и защото в противен случай дестабилизираме този свят. Виждаме го в Европа. Ако не получат помощ там, където са, бежанците тръгват насам. Това създава проблеми за Европа. И не само за нея, а и за ролята ѝ в света. Затова хуманитарната помощ е повече от важна.

- Държи ли се Европа адекватно? Някои пророкуват, че ще се разпадне, други - че ще излезе по-силна. Как изглежда отвътре?

- Аз не знам да има страна или регион в света, където да дойдат за няколко месеца един милион души и това да не предизвика шок. Въпросът е да се мобилизираме, да сме заедно, за да се справим с този шок. Ние сме 507 млн. души, 20% от световната икономика, имаме и финансови, и човешки ресурси, за да се справим.

Рискът идва не от

бежанците, а от

краткосрочното

мислене всеки да

се спасява сам

Това е рискът да се отклоним от пътя. А за прогнозите - помните ли, че когато започваше световната финансова криза, пак имаше касандри, които казваха, че еврото ще се разпадне. Е, излязохме от нея по-силни отпреди. Няма да крия, че сегашната криза е по-трудна, защото не става въпрос само за пари. А за това да преодолеем страховете си, да имаме смелост да погледнем по-напред и да работим заедно въпреки натиска на критиците.

- Налага ли се да се преразглеждат закони, да се ограничат права на пътуване, на движение на капитали, за да се спрат и бежанци, и терористи?

- Това, което обезателно трябва да се направи, и ние вече предприемаме стъпки в тази посока, е да имаме по-надеждна база данни кой влиза у нас и откъде. Например регистър за пътниците на европейските авиолинии, който да е общ и достъпен. Миналата седмица приехме нови регулации за достъпа до оръжие и ползването му. Трябва нова политика за охраната на външните граници. И да преразгледаме регламента от Дъблин, който определя как да става регистрацията на бежанците. Важно е да се направи. Бързо. И заедно.

- България какви сигнали излъчва? Адекватно ли е поведението на нашите политици?

- На фона на това, което става в района на Балканите, в съседните държави, България стои добре, държи се достойно. Много от колегите от комисията, които са били у нас, дават положителна оценка. Председателят Юнкер няколко пъти публично говори за това, че България проявява силно отговорно поведение в много трудна ситуация за Европа. Но не трябва да се успокояваме, че има такива, които са по-зле от нас. Ние сами знаем колко и кои неща трябва да бъдат свършени, за да продължи България напред. Не защото някой гледа отвън. А за доброто на хората.

- Да погледнем и към ресора ви. Еврофинансирането не създава ли еврозависими икономики, които като всяка зависимост не са полезни за никого?

- Еврофинансирането е изиграло и продължава да има положителна роля за европейските икономики. Анализи на комисията показват, че използването на еврофондовете в Полша, Литва и Латвия е довело до по-висок ръст на икономиките им съответно с 1,7, 1,8 и 2,1%.  Данните за България също показват, че особено през последната година значителна

част от ръста

на икономиката

се дължи на

ускореното

усвояване на

еврофондове

Но е вярно и това, че не трябва да се разчита само на тях. Ето, за България за 2016 г. очакването е ръстът да е 1,5%, под сегашните 1,7%, защото ефектът от интензивно усвояване се изчерпва в края на периода, а усвояването по новите програми все още не е набрало скорост.

Чудесно е, че през последната година сме втори в Европа по усвояване, но трябва повече.

- Тоест сте съгласна, че това не е достатъчно, за да направи една икономика силна сама за себе си.

- Наистина фондовете не могат сами да генерират ръста, от който имаме нужда, за да настигнем тези, които живеят по-добре от нас. Това ще се случи, когато създадем силна инвестиционна среда и не само дойдат чужди инвеститори, но и парите в банките излязат и смело се насочат към реалната икономика. За страни като България планът “Юнкер” е много подходящ, защото у нас има много спестявания, малко инвестиции и страхът от рискове е голям. Вече имаме първия проект - 100 млн. евро нисколихвени кредити за малките и средни предприятия, очакваме да го използват около 1000 такива предприятия. С плана Юнкер целим не само да намалим финансовата цена на инвестицията, а и да определим какви пречки стоят пред инвеститорите и да съдействаме те да бъдат отстранени. Но има и още нещо - важно е как се използват еврофондовете. При предишните програми бяхме в ситуация на по-голямо предлагане на пари, отколкото е търсенето. Когато има повече пари, отколкото са нужни, винаги има риск те да не се ползват ефективно. Затова моят лайтмотив, като отговарящ за парите на Европа, е да гарантирам, че те ще отиват там, където се създава най-висока европейска добавена стойност.

- 92% от еврофинансирането доскоро са били грантове. Ще проработи ли философията на плана “Юнкер” евробюджетът да е просто гарант на частни капитали и да се търсят мултиплициращи ефекти на всяко евро?

- Определено вървим в посока към това да се увеличат средствата в евро бюджета, които служат за привличане на частното финансиране. Както с плана “Юнкер”, от който очакваме 21 милиарда от европейския бюджет да доведат до 315 милиарда евро инвестиции. И до края на годината ще има проекти, които ще донесат на европейската икономика около 50 млрд. евро. Но не всичко може да се финансира със заеми и гаранции. Евробюджетът решава проблеми, които изискват грантове - пътища, училища, детски градини, околна среда, или помощи за заетост в най-бедните региони, за съжаление, сред тях има и български. Затова трябва да има и ще има грантове. Но когато се дават, трябва да се внимава за какво се използват и до какви резултати водят.

- Защо България, а и не само тя вероятно, има лоши проекти - слабо използвани летища, преоразмерени селски стадиони? И докога Европа ще го позволява?

- Аз много силно се надявам, че няма да ги видим по новите програми. Разбира се, това зависи и от страните-членки. Но днес нуждата от проекти, които стимулират икономиката, е много по-голяма от преди. Ето защо и на ниво комисия днес сме много по-стриктни и взискателни. Например

задържаме 6%

от бюджета като “премия за успех”, те остават в наши ръце и ще ги дадем на онези страни членки, които постигнат най-добри резултати. Така ще ги стимулираме да работят повече и да инвестират европейските пари по-добре.

- Как изглежда българската икономика от Брюксел? А финансовата ни система? Справя ли се кабинетът?

- Годината за всички бе трудна. И за България бе трудна. Работата по това да няма повече рискове за финансовата система става много важна. Това, че ЕК повиши прогнозата си за ръст на българската икономика, говори за положителната оценка. Говори за това, че кабинетът се справя. Важно е да сме внимателни за онези рискове, които изправиха страната ни пред трудности. Всички помним колко бе болезнено, когато една голяма банка се срина. И тук най-добрият инструмент е прозрачност в работата на институциите, възможността да се идентифицират рано проблемите и да се решават.

- В съдебната ни система всеки знае какви са проблемите, но реформата е зациклила.

- А е важна тази реформа. Проучване на Евробарометър показа, че 96% от българите не вярват на съдебната си система. Лош резултат, който ще се промени само ако хората видят, че има ли проблеми, те се решават. Системата е независима. В самата нея обаче трябва да има съзнание, че е важно репутацията й да се възстанови, за да се подобри и репутацията на страната, да се създадат по-добри условия за бизнеса и за привличане на онези инвеститори, за които говорихме. Трябва да бъде намерен пътят към промяна и да бъде извървян. Вижда се, че има стъпки. Има и хора с желание да дръпнат системата напред, пожелавам им да успеят.

- Преди дни Юнкер каза, че Шенген е в кома, а това може да срине и еврото. Така ли е?

- Това, което виждаме в Европа, е много сериозна криза. Тя е и

криза на доверие

между

страните членки

Можем да я преодолеем само ако си дадем сметка какви биха били последиците от евентуален провал. Ако загубим свободата на движение на хора, това ще е голям удар върху ЕС - това е един от стълбовете на съюза. Юнкер е прав да иска от лидерите в Европа да се концентрират върху това как да преодолеят тази криза заедно. Аз съм от поколението, което помни разделена Европа: помни какво значи да чакаш с часове пред посолство, за да получиш шенгенска виза. Много се надявам, че няма да се върнем в този свят. Помните гръцката криза - и тя беше трудна. Но решението бе намерено, когато европейските лидери осъзнаха, че това е една екзистенциална криза, че трябва да се обединят и да я преодолеят. Сега трябва да се случи същото.

- Виждате ли догодина нова посока в личната ви кариера - към ООН в конкуренция с друга българска кандидатура. Има ли истина в тези слухове?

- Вярно е , че моето име се споменава. Както впрочем се споменават имената на други българи. Това е добре за България - за името и авторитета на страната ни. Но аз имам работа за вършене. И тази работа става все повече и все по-трудна. В бюджетно отношение работим за мобилизиране на всички възможни финансови ресурси, за да се справим с бежанската криза и да помагаме Европа да бъде икономически стабилна и силна. Приехме миналата седмица много добър бюджет – 155 милиарда евро за 2016 г., това са пари и за програмите в България. Покрай по-високата терористична заплаха в Европа въвеждаме допълнителни мерки за сигурност в Европейската комисия, за да гарантираме безопасността на нашите 33 хиляди служители. Само в последната седмица имаше много тревоги, безсънни нощи и отменени посещения, вкл. и до България. Настоящето е толкова напрегнато, че въобще не ми е до планове за бъдещето.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител