Има ли връзка между поскъпването на билета и повишаването на сигурността?

След терористичните атаки в Париж през ноември, опазването на сигурността и справянето с бежанския натиск се налага като безусловен европейски приоритет. Позовавайки се на този императив, премиерът Бойко Борисов все по-упорито обяснява, че заради увеличаването на националните разходи за сигурност потърпевши ще се окажат други политики. Именно такъв аргумент той изтъкна пред кметовете в понеделник, призовавайки ги да вдигат местни данъци, такси и билети за градския транспорт, за да си реализират инвестициите. В бюджета за 2016 г. действително за заложени повече пари за сектор “Сигурност“, но по нищо не личи предназначението им да е в отговор на повишените заплахи и нови реалности, той като отново потъват в бездънната яма на нереформираните сфери. Или иначе казано – със спестеното от поскъпналия билет за градския транспорт или такса "смет" отново ще плащаме нечии 20 заплати при пенсиониране, гориво или някой друг ремонт. Възможните разходи на европейско ниво Досегашният курс на българското правителство е да демонстрира солидарност с европейски политики по отношение на сигурността и бежанците, но със символичен финансов принос. С аргумента "ние сме най-бедната страна в ЕС и нямаме пари", България отказва да участва солидарно в набирането на средства за най-неотложните кризи. Въпреки това обаче са възможни разходи за страната под една или друга форма. Европейският съюз реши да предостави 3 млрд. евро на Турция, за да задържи бежанския поток на своя територия, но все още не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата. На този етап вариантите са страните членки да финансират сделката с Турция или средствата да са за сметка на кохезионните фондове или от други програми, по които средства получава и България. За да се бори с миграционния натиск от Африка, Европа реши да създаде и фонд за борба с бедността на този континент на стойност 1.8 млрд. евро. Премиерът Бойко Борисов заяви, че България участва с 50 000 евро, което е ориентир за относителните нива на финансови ангажименти, които страната и занапред би поела по европейска линия. Освен това България вече обяви, че по никакъв начин няма да участва в евентуална военна операция срещу джихадистите в Сирия. Нов ръст на разходите за сигурност в Бюджет 2016 Разходите на национално ниво за отбрана и сигурност през 2016 г. нарастват със 140 млн. лева. Ако се има предвид и актуализацията за 2015 г., допълнителните средства стават 330 млн. лева повече, с което разходите за сигурност надхвърлят 2.2 млрд. лева. Показателно е, че при тазгодишната актуализация средствата отново отидоха за плащане на заплати и обезщетения, което донякъде бе оправдано с извънредния труд около полицейските акции за овладяване на мигрантския натиск. От 80 млн. допълнително за заплати в МВР, 40 млн. лева отидоха за обезщетения на пенсионирани служители. Другите 40 млн. лева са за покриване на задължения за парно, ток, смазочни материали, горива, телефони. Министерството на отбраната получи от актуализацията допълнително 57.2 млн. лева, от които 48 млн. лева бяха за персонал и 9.2 млн. лева за издръжка. Администрацията в МВР ще "изяде" 100 млн. лева повече Догодина бюджетът на Министерството на вътрешните работи ще е с близо 100 млн. лева повече и ще достигне рекордните 1.126 млрд. лв. Предназначението им основно е за заплати, обезщетения при пенсиониране и текуща издръжка. Според анализ на Института за пазарна икономика държавата е предвидила нищожни средства капиталови разходи. По направление "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред", например, капиталовите разходи ще са едва 11 млн. лв. Планираните капиталови разходи в пожарната пък ще са за едва 767 хиляди лева при общи средства за над 190 млн. лева. Така излиза, че на практика държавата бори престъпността и пожарите с администрация. "С предложените средства не можем нищо да направим по същество. Предлагаме разходите по проектния бюджет на МВР за 2016 г. трябва да бъдат увеличени със 7 млн. лева и за капиталови разходи с 1 млн. лева или общо 8 млн. лева", призна вътрешният министър Румяна Бъчварова при обсъждането на бюджета. Отиващата си 2015 г. на практика бе нулева за реформата в МВР. Направената в последния момент и под масата от финансовия министър Владислав Горанов "реформа" с преходните и заключителните разпоредби на проектозакона за бюджета, предвиждаща орязване на социални привилегии за силовия сектор, бе спешно отменена заради полицейските протести. Така жизненоважните промени за този сектор, които да гарантират неговата модернизация и ефективност, бяха отложени неизвестно за кога, но най-бедният народ в ЕС и занапред ще плаща нарасналата сметка за целия неефективен сектор "Сигурност". По-малко средства за ДАНС За ДАНС в бюджета за 2016 г. са предвидени около 97 млн. лв. при поискани 101 млн. от шефа на агенцията, която за тази година е разполагала със 107 млн. лева. Председателят на ДАНС Димитър Георгиев уточни пред депутатите, че и към момента капацитетът на службата е зает около 60%, но все пак стана ясно, че звеното, което отговаря за миграционния поток, е изцяло окомплектовано. Липсата на реформи не позволява качествен ръст и в армията За следващата година е предвиден ръст на средствата за отбрана, които са общо над 1 млрд. лева. Планирани са целеви 160 млн. лева - 80 млн. лева за ремонт, поддръжка и придобиване на авиационна техника и агрегати и 80 млн. лева за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили. Заради липсата на реформи основното перо от средствата от бюджета за отбрана и във военното министерство ще бъде за заплати, изплащане на обезщетения при пенсиониране и други. За момента участието на военнослужещи в охраната на границата е ограничено и не коства сериозни разходи. В същото време още от сега експерти предупреждават, че подготвените целеви средства може да не отидат за определените проекти. И двата проекта обаче са много сложни, изборът и преговорите по тях отнемат дълго време и не е ясно дали договорите може да бъдат подписани следващата година. Идеята на военния министър Николай Ненчев е през 2016 г. да се финализира скъпата сделка от модернизацията на армията – придобиването на нов тип боен самолет и със заделените 80 млн. лева да бъде платена първата вноска по договора. Предвиден скромен ръст на средствата за военното разузнаване, но за ремонт на сградния фонд на службата. Цивилното разузнаване с два пъти по-малък бюджет от службите на Балканите За следващата година Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) получава най-високият си бюджет от 2011 година досега - 20.7 млн. лв. Според шефа на службата Драгомир Димитров бюджетът остава два пъти по-малък, сравнен със службите на останалите страни от Балканите. Интересен факт е, че за военното разузнаване са предвидени над 10 млн. повече от средствата, предназначени за цивилното. Обществото няма как да си формира мнение дали парите за разузнаване са много, малко или достатъчно, тъй като всичко около тях е добре затъмнено под удобното прикритие на секретността. Въпреки че бяха приети нови закони за двете служби, остава отворен въпросът дали не се губят средства в припокриване на функции, липсата на достатъчно съгласуваност, некомпетентност и пр.. Остава отворен въпросът дали не е необходима единна разузнавателна общност и сливането на военното и цивилното разузнаване. Националната служба за охрана (НСО), призвана да пази "слугите на народа", догодина получава 33.9 млн. лева при 31.6 млн. лева за 2015 година. Над 85% от средствата са за издръжка на персонала. Депутати от АБВ предлагат между първото и второто четене на бюджета да се вдигнат парите за Държавна агенция "Разузнаване" и Държавна агенция "Национална сигурност" съответно с 2.5 млн. лв. и с 4 млн. лв. Няма средства за храна на бежанците Планирано е Държавната агенция за бежанците да получи през 2016 г. бюджет от 8 млн. лева при 6.6 млн. тази година. От заложените пари следва, че държавата (и издържаните от нас разузнавателни служби) не очакват някакъв съществен ръст на бежанския поток към България. През тази година агенцията получи на няколко пъти допълнителни средства от държавата и най-вероятно същото ще се случи и през 2016 г., ако ситуацията налага. Според директора й Никола Казаков 7 млн. лева струва само храната за бежанците. Той посочи, че благодарение на дарения бюджетът на ДАБ за тази година е нараснал до 17 млн. лв. Възможни са и нови разходи около строителството на оградата по границата с Турция, за която бяха предвидени 90 млн. лева.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ima-li-vrazka-mezhdu-poskapvaneto-na-bileta-i-povishavaneto-na-sigurnostta-news242515.html

Свързани новини: