Март
2025
12/02/15 08:47
(http://www.klassa.bg/)

БЮДЖЕТ 2016 – ПОВЕЧЕ ДАНЪЦИ, ПО-НИСКИ ЗАПЛАТИ, ПОВЕЧЕ БЕДНОСТ

 Новият проект за бюджет за 2016 г. е може би най-критикуваният държа­вен документ в последно време. И с основание. Новите държавни сметки, представени от министър Владислав Горанов и неговия екип, не очертават никакви приоритети за държавното управление в икономиката. Няма ника­къв план за приоритетни инвестиции в отделни сфери, най-вече в икономи­ката, от които да се формира заложе­ният 2,1% икономически ръст. А ако в сметките не е ясно откъде и как ще нарасне Брутният вътрешен продукт на страната, този ръст е чиста химера. Или по-лошо – чиста лъжа.

Чиста лъжа е и твърдението, че с но­вия бюджет ще се подобри положение­то на бедните в България, които вече са над 80% от населението по офици­ални статистически данни. Това личи най-ясно от структурата на приходите в бюджета за следващия период до 2018 г. Догодина например са предвидени 78,8% да е делът на данъчно-осигури­телните приходи. От тях 51% ще дой­дат от косвените данъци. Но разходна­та част е предвидено да намалява до 2018 година, което е знак, че държавата все по-малко средства ще преразпреде­ля. Именно това поражда основателни съмнения, че положението на българи­те с подобни бюджетни рамки изобщо няма да се подобри. Даже напротив.

Заблудите, че в този бюджет е за­легнала каквато и да е оптимизация на държавните приходи и разходи, че се предвиждат реформи, ще ни доведат до поне още няколко актуализации през следващата година. И това си личи с просто око, дори за неспециалистите.

Приходната част на бюджета – близо 20, 6 млрд. лева е разчетена основно на приходи от данъци – 18,065 млрд. лв. Дотук добре, но от чий джоб ще дой­дат тези данъци? Ако са верни сметки­те за икономически ръст от 2,1 % през следващата година, би трябвало това да е отчетено и в ръста на преките кор­поративни данъци, освен в косвените Данък добавена стойност и акцизите. На практика обаче се оказва, че су­марно корпоративният данък от 10% плюс данък дивиденти – 5%, ще доне­се по-малко приходи от облагането на обикновените хора. Ето цифрите:

- корпоративен данък: 1, 735 млрд. лева;

- данъци върху дивиденти и др.: 108, 5 млн. лв.

- данъци върху доходите на физиче­ските лица: 2,830 млрд. лв.

Тези цифри звучат почти като при­знание, че и следващата година пра­вителството няма да се справи със събираемостта и повече от 40% от ико­номиката ще продължи да си живурка на сянка. Сянката, разбира се, е по­следното убежище за дребните бизнеси в държавата, които скатават данъци и осигуровки, тъй като от 2009 г. насам са поставени в екстремни условия и малкото, което остана живо от пред­приемачеството в България, предпочи­та да укрива данъци по всякакъв начин.

РЯЗКО УВЕЛИЧЕНИЕ НА СИВИЯ СЕКТОР В ИКОНОМИ­КАТА

Е, в този бюджет не се забелязват никакви усилия икономиката да се из­веде на светло и приходната част на бюджета да се стабилизира.

Аргумент в тази посока е и поред­ното увеличение на минималната ра­ботна заплата за страната – 420 лева. На тази сума работодателите ще тряб­ва да платят общо 74,76 лв. социални осигуровки, а служителите – 36,58 лв. данък общ доход плюс 54,18 лв. оси­гуровки. Общо данъчната тежест вър­ху минималната заплата става 165,52 лв. или с 15,76 лв. повече. Прякото следствие от това увеличение е рабо­тодателите да държат все повече раз­ходи за заплати на сянка, защото и те, и служителите им имат по-голяма изгода да укриват доходи от НАП и НОИ.

Големият дял на сивия сектор, който не плаща данъци или укрива данъци, обаче е мощен източник за пълноводни и мътни парични потоци – животворната влага на корупцията. Защото срещу подкупи фактури не се издават и тези „присъщи разходи” са изрично условие, за да се прави бизнес в държавата. Това увеличава и подку­пите, които искат чиновниците, и биз­несът автоматично започва да укрива от данъчните все повече средства, в българския вариант – за да задоволи чиновническите апетити и някакси да оцелее след това.

Сивата икономика съответно не внася и ДДС в хазната – основно при­ходно перо за всеки бюджет. Догодина се разчита на 8,5 млрд. лева приходи от ДДС. Тъмна Индия е как тази финан­сова цел ще бъде постигната при масо­вата контрабанда в страната. Достъпът до обществени поръчки и еврофондове е също „платен”, а това е единственият финансов извор за българската иконо­мика. От еврофондовете се очаква да бъдат усвоени около 3 млрд. евро. Как ще стане обаче при тази бюрокрация и широка корупция при уреждането на това кранче, е неясно. Още пове­че, че този източник зависи до голяма степен от влошаващата се геополити­ческа среда. Нелегалната емиграция в Европа притиска Брюксел да отделя все повече и повече средства, за да се справи с нашествието от Близкия из­ток. Не се вижда и краят на военните операции в този район, което постави Турция в изгодна позиция да рекетира ЕС както за еврочленството си, така и за да удържи 3 млн. бежанци на своята територия. Меркел вече се раздаде на Ердоган, като му обеща най-безраз­съдно бързо приемане в ЕС – процес, който също ще струва милиарди евро, а отделно Брюксел му отпусна спешно 3 млрд. евро за нашествениците. Още докато тялото на сваления по най-по­дъл и позорен начин СУ – 24 от турски Ф-16 не беше изстинало, и на земята с него се гавреха дрогирани туркмени. По всички експертни оценки тази сума от 3 млрд. евро изобщо няма да стигне за справяне с тази катастрофа и още до края на зимата Турция пак ще изре­кетира ЕС за още милиарди.

Да се разчита обаче на единствен източник на финансиране – в случая на еврофондовете, за една държава е направо несериозно. И задължително ще доведе до увеличаване на дела на дълговото бреме. Да, ще вземем 5,3 млрд. лв. дълг, за да се преструктури­рат задълженията на страната, защото в момента финансовият ресурс е евтин и може донякъде да намали държавните харчове за лихви. Но никъде не е запи­сано в проекта колко средства ще върне Фондът за гарантиране на влоговете? Става дума за онези пари, които изхар­чиха около КТБ като заем от държава­та. Например.

Доскоро бяхме от първенците на Европа по нисък дълг, съотнесен към БВП. Най-тревожни са обаче темпове­те на нарастване на дълга на България. И къде отидоха онези 16 млрд. лева дълг, който бе гласуван през февруари месец тази година. Всички питаме и какво налага актуализация на бюджета за тази година, след като има към 800 млн. лева плюс към края на деветмес­ечието.

Засега от финансовото министерство мълчат. Независимо, че всички водещи икономисти в страната на практика въ­станаха срещу този бюджетен проект, дори бившият финансов министър на Бойко Борисов – Симеон Дянков, се обади в строя и директно обвини авто­рите на бюджета, че „… бюджет 2016 не е бюджет на реформи,… пицата е тиха, незабележима и няма да се запомни с нещо съществено, а в бъдеще ще тряб­ва да се вдигнат данъците”.

В едно Дянков е прав – приходната част, ако разчита основно на данъци – преки и косвени, неминуемо ще се поя­ви необходимост и от

РЯЗКО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО БРЕМЕ.

И за бизнеса, и за хората – процес, който наблюдаваме от август насам. Още в средата на лятото, докато пове­чето хора почиват и не следят активно информационния поток, финансовият министър Владислав Горанов презен­тира ново увеличение на пряката да­нъчна тежест върху хората. В проекта се предвиждаше всяка община да може да увеличава с до 2% данък общ доход за населението. Малко след това Го­ранов цъфна с още едно предложение – данък „уикенд”, който предвиждаше да увеличи ДДС-то върху движимото и недвижимото фирмено имущество. И това предложение катастрофира, но двата провала изобщо не спряха Го­ранов и законотворчеството в данъчна­та сфера в един момент се превърна в пиеса на абсурда. Финансист № 1 дори се огледа в градинките на бабите. В НС влезе вариант, в който с готвените промени в Закона за местните данъци и такси всички селски градини и ниви, които попадат в строителните грани­ци на селищата, ще се облагат с данък върху земята, дори и малките парцели, в рамките на неселеното място, в които хората отглеждат зеленчуци за лична консумация или зърнени храни за фу­ражи на животните си. С данък върху земята щеше да се уредят и собствени­ците на земеделските парцели и ниви, които са извън границите на населени­те места, но не са регистрирани в мест­ните земеделските служби и за тях не се получава финансово подпомагане. Засега тази идея не срещна радушен прием и у депутатите, но се пита до­кога на Горанов ще му се отказва да вдигне данъците. Защото бюджетът за следващата година така е скроен, че ще се пропука още в средата на годината и единственият начин държавата да си върже гащите ще бъде чрез нови мно­гомилиардни дългове.

Следва продължение

 

НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ ПРЕД НС: ДЪРЖАВНИТЕ СМЕТКИ НЯМА ДА ИЗЛЕЗНАТ

АТАКА няма да подкрепи Бюджет 2016, заяви от парламентарната трибуна депутатът Александров

Аз ще се спра пове­че на философията на бюджета, защото това е най-важното и опреде­ля посоката, в която се движим.

Започвам с първия показател – реален ръст от 2,1% на Брутния въ­трешен продукт за 2016 г. – трудно постижим, да не кажем невъзможен, поради ред причини. Да започнем вътрешно, какво се случва в дър­жавата и какво е състоя­нието на икономиката, как вървят икономиче­ските процеси и какви са икономическите про­цеси, които ние очак­ваме през следващата година. Като изхождаме от това, че сме малка икономика, която ка­захте – от отворен тип, външните сътресения оказват много значител­ни влияния на икономи­ката на национален ма­щаб. Следователно при цялата тази обстановка, която наблюдаваме в целия ЕС и на световно ниво, можем да предпо­ложим, че следващата година ще има значи­телни неблагоприятни за икономиката в световен мащаб процеси. Тази го­дина имаше съществени такива индикации както на финансовите пазари, така и на пазарите за по­лезни изкопаеми, да не говорим, че следващата година се очаква и още една държава, която да влезе на пазара за фо­силни горива. Не знаем как ще влезе, не знаем как ще бъдат цените.

Второто перо. Бюдже­тът се формира от да­нъци на потреблението. Тук трябва да зададем въпроса: А ние стимули­раме ли потреблението? ДДС, който е основен и формира най-големи по­стъпления към бюджета, се формира именно от потреблението. Но ние практически тази година сме в дефлация. Това сме го говорили в на­чалото на тази година, говорихме го и в края на миналата година за про­ектобюджет 2015. Ако не стимулираме потреб­лението, няма как да из­лезем от самата дефла­ция. Ако не стимулираме потреблението, това оз­начава, че ние, разбере­те колеги, ще стимулира­ме и приходите в самия бюджет. Оттук насетне трябва да зададем въ­проса дали не трябва да има промяна в данъчната политика на държавата. Някои колеги преди това повдигнаха тема, която от АТАКА много отдавна повдигаме, а именно за прогресивното облага­не на физическите лица и на корпорациите като цяло. Тоест говорим за смяна на модела.

Започвам по следва­щото перо и защо е недо­стижимо. Когато влизате във властта и когато обя­вявате, че няма да про­меняте данъците, няма да увеличавате данъчни­те ставки, няма да имате никакви изменения, вие правите един сигнал към инвеститорите, че оттук насетне очаквате едно стабилно управление. В това стабилно упра­вление по този начин да привлечете инвеститори. Но когато в един прекра­сен момент започнете да играете на приливи и отливи и казвате, ще въ­веждаме нов данък, няма да въведем нов данък, това не е добър сигнал за инвеститора. Именно по­ради тази причина АТАКА няма да подкрепим Бю­джет 2016, защото няма как да се изпълни.

 

Проф. Румен Гечев пред тв АЛФА: Дълговата спирала е неизбежна

Увеличаваме дълговете неимоверно, стопяваме резерва, но реформи няма, заяви в проф. Гечев

Българската икономика ще зависи от нашите колосални заеми – удвояване на дълга само за няколко години. Страшна е скоростта, с която той нараства. В тази посока – прецедентът с Гърция е съвсем ясен: там дългът до първите години на новия век бил около 60 млрд., след кое­то за 6-7 години стигна 300 млрд., кога­то валякът тръгна надолу. Аз не бих се притеснявал, ако взимаме заеми, които отиват в икономиката, за развитието на нови стратегически отрасли. Но този заем отива за поддър­жане на съществуващите со­циални разходи на някакво ниво. Няма мотор – няма пари да се раздвижи икономиката, публич­но-частното партньор­ство. Има и други „странни капанчета“ в проекта за бюджет, освен споменатите 5,3 млрд. дълг. Там пише, че минимални­те фискални резерви в края на годината няма да са по-малки от 4,5 млрд. лв. Но нали отчитаха, че фискалният резерв е 11 млрд. Значи веднъж крият 1,5 млрд. лв. в капиталови разходи, без да могат да обяс­нят какви са, втори път от тия 11 млрд. лв. ни казват: забравете за 6,5 млрд. Не пише къде ще отидат тези пари – и при капиталовите, и при намаляването на резерва. Вероятно така се заделят „бели пари за черни дни“, за да се управлява комфортно. Това правителство обича да харчи фискалния резерв. България има най-голям спад на БВП за първа­та година на кризата с изключение на Гърция. Другото, което ни при­теснява, е отсъствието на реформи в коя­то и да е система, въпреки обещанията. До момента не е направена една рефор­ма: има боричкания за реформи, говорене за реформи, стачки срещу уж реформи. Но ние влизаме в 2016 г. без нито една реформа. Увеличаваме дълговете неимо­верно, стопяваме резерва, но реформи няма. Затова прогнозите за бюджета няма да бъдат изпълнени, но и да бъдат, той пак е твърде песимистичен със заложен растеж от 1,5-2 % годишно. А ако бюдже­тът не бъде приет, това води до оставка на правителството – това е световната прак­тика. Попитах колегите от управляващи­те: не отчетохте ли бюджетите на другите страни членки?! В лични разговори обаче депутати от двете формации му казвали: „Да, професоре – така е.“

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки

новините от вчера Новините от вчера
новините от днес Новините от днес

Търсене


Архив

ПоВтСрЧеПеСъНе
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване