БЮДЖЕТ 2016 – ПОВЕЧЕ ДАНЪЦИ, ПО-НИСКИ ЗАПЛАТИ, ПОВЕЧЕ БЕДНОСТ

Чиста лъжа е и твърдението, че с но­вия бюджет ще се подобри положение­то на бедните в България, които вече са над 80% от населението по офици­ални статистически данни. Това личи най-ясно от структурата на приходите в бюджета за следващия период до 2018 г. Догодина например са предвидени 78,8% да е делът на данъчно-осигури­телните приходи. От тях 51% ще дой­дат от косвените данъци. Но разходна­та част е предвидено да намалява до 2018 година, което е знак, че държавата все по-малко средства ще преразпреде­ля. Именно това поражда основателни съмнения, че положението на българи­те с подобни бюджетни рамки изобщо няма да се подобри. Даже напротив.

Заблудите, че в този бюджет е за­легнала каквато и да е оптимизация на държавните приходи и разходи, че се предвиждат реформи, ще ни доведат до поне още няколко актуализации през следващата година. И това си личи с просто око, дори за неспециалистите.

Приходната част на бюджета – близо 20, 6 млрд. лева е разчетена основно на приходи от данъци – 18,065 млрд. лв. Дотук добре, но от чий джоб ще дой­дат тези данъци? Ако са верни сметки­те за икономически ръст от 2,1 % през следващата година, би трябвало това да е отчетено и в ръста на преките кор­поративни данъци, освен в косвените Данък добавена стойност и акцизите. На практика обаче се оказва, че су­марно корпоративният данък от 10% плюс данък дивиденти – 5%, ще доне­се по-малко приходи от облагането на обикновените хора. Ето цифрите:

- корпоративен данък: 1, 735 млрд. лева;

- данъци върху дивиденти и др.: 108, 5 млн. лв.

- данъци върху доходите на физиче­ските лица: 2,830 млрд. лв.

Тези цифри звучат почти като при­знание, че и следващата година пра­вителството няма да се справи със събираемостта и повече от 40% от ико­номиката ще продължи да си живурка на сянка. Сянката, разбира се, е по­следното убежище за дребните бизнеси в държавата, които скатават данъци и осигуровки, тъй като от 2009 г. насам са поставени в екстремни условия и малкото, което остана живо от пред­приемачеството в България, предпочи­та да укрива данъци по всякакъв начин.

РЯЗКО УВЕЛИЧЕНИЕ НА СИВИЯ СЕКТОР В ИКОНОМИ­КАТА

Е, в този бюджет не се забелязват никакви усилия икономиката да се из­веде на светло и приходната част на бюджета да се стабилизира.

Аргумент в тази посока е и поред­ното увеличение на минималната ра­ботна заплата за страната – 420 лева. На тази сума работодателите ще тряб­ва да платят общо 74,76 лв. социални осигуровки, а служителите – 36,58 лв. данък общ доход плюс 54,18 лв. оси­гуровки. Общо данъчната тежест вър­ху минималната заплата става 165,52 лв. или с 15,76 лв. повече. Прякото следствие от това увеличение е рабо­тодателите да държат все повече раз­ходи за заплати на сянка, защото и те, и служителите им имат по-голяма изгода да укриват доходи от НАП и НОИ.

Големият дял на сивия сектор, който не плаща данъци или укрива данъци, обаче е мощен източник за пълноводни и мътни парични потоци – животворната влага на корупцията. Защото срещу подкупи фактури не се издават и тези „присъщи разходи” са изрично условие, за да се прави бизнес в държавата. Това увеличава и подку­пите, които искат чиновниците, и биз­несът автоматично започва да укрива от данъчните все повече средства, в българския вариант – за да задоволи чиновническите апетити и някакси да оцелее след това.

Сивата икономика съответно не внася и ДДС в хазната – основно при­ходно перо за всеки бюджет. Догодина се разчита на 8,5 млрд. лева приходи от ДДС. Тъмна Индия е как тази финан­сова цел ще бъде постигната при масо­вата контрабанда в страната. Достъпът до обществени поръчки и еврофондове е също „платен”, а това е единственият финансов извор за българската иконо­мика. От еврофондовете се очаква да бъдат усвоени около 3 млрд. евро. Как ще стане обаче при тази бюрокрация и широка корупция при уреждането на това кранче, е неясно. Още пове­че, че този източник зависи до голяма степен от влошаващата се геополити­ческа среда. Нелегалната емиграция в Европа притиска Брюксел да отделя все повече и повече средства, за да се справи с нашествието от Близкия из­ток. Не се вижда и краят на военните операции в този район, което постави Турция в изгодна позиция да рекетира ЕС както за еврочленството си, така и за да удържи 3 млн. бежанци на своята територия. Меркел вече се раздаде на Ердоган, като му обеща най-безраз­съдно бързо приемане в ЕС – процес, който също ще струва милиарди евро, а отделно Брюксел му отпусна спешно 3 млрд. евро за нашествениците. Още докато тялото на сваления по най-по­дъл и позорен начин СУ – 24 от турски Ф-16 не беше изстинало, и на земята с него се гавреха дрогирани туркмени. По всички експертни оценки тази сума от 3 млрд. евро изобщо няма да стигне за справяне с тази катастрофа и още до края на зимата Турция пак ще изре­кетира ЕС за още милиарди.

Да се разчита обаче на единствен източник на финансиране – в случая на еврофондовете, за една държава е направо несериозно. И задължително ще доведе до увеличаване на дела на дълговото бреме. Да, ще вземем 5,3 млрд. лв. дълг, за да се преструктури­рат задълженията на страната, защото в момента финансовият ресурс е евтин и може донякъде да намали държавните харчове за лихви. Но никъде не е запи­сано в проекта колко средства ще върне Фондът за гарантиране на влоговете? Става дума за онези пари, които изхар­чиха около КТБ като заем от държава­та. Например.

Доскоро бяхме от първенците на Европа по нисък дълг, съотнесен към БВП. Най-тревожни са обаче темпове­те на нарастване на дълга на България. И къде отидоха онези 16 млрд. лева дълг, който бе гласуван през февруари месец тази година. Всички питаме и какво налага актуализация на бюджета за тази година, след като има към 800 млн. лева плюс към края на деветмес­ечието.

Засега от финансовото министерство мълчат. Независимо, че всички водещи икономисти в страната на практика въ­станаха срещу този бюджетен проект, дори бившият финансов министър на Бойко Борисов – Симеон Дянков, се обади в строя и директно обвини авто­рите на бюджета, че „… бюджет 2016 не е бюджет на реформи,… пицата е тиха, незабележима и няма да се запомни с нещо съществено, а в бъдеще ще тряб­ва да се вдигнат данъците”.

В едно Дянков е прав – приходната част, ако разчита основно на данъци – преки и косвени, неминуемо ще се поя­ви необходимост и от

РЯЗКО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО БРЕМЕ.

И за бизнеса, и за хората – процес, който наблюдаваме от август насам. Още в средата на лятото, докато пове­чето хора почиват и не следят активно информационния поток, финансовият министър Владислав Горанов презен­тира ново увеличение на пряката да­нъчна тежест върху хората. В проекта се предвиждаше всяка община да може да увеличава с до 2% данък общ доход за населението. Малко след това Го­ранов цъфна с още едно предложение – данък „уикенд”, който предвиждаше да увеличи ДДС-то върху движимото и недвижимото фирмено имущество. И това предложение катастрофира, но двата провала изобщо не спряха Го­ранов и законотворчеството в данъчна­та сфера в един момент се превърна в пиеса на абсурда. Финансист № 1 дори се огледа в градинките на бабите. В НС влезе вариант, в който с готвените промени в Закона за местните данъци и такси всички селски градини и ниви, които попадат в строителните грани­ци на селищата, ще се облагат с данък върху земята, дори и малките парцели, в рамките на неселеното място, в които хората отглеждат зеленчуци за лична консумация или зърнени храни за фу­ражи на животните си. С данък върху земята щеше да се уредят и собствени­ците на земеделските парцели и ниви, които са извън границите на населени­те места, но не са регистрирани в мест­ните земеделските служби и за тях не се получава финансово подпомагане. Засега тази идея не срещна радушен прием и у депутатите, но се пита до­кога на Горанов ще му се отказва да вдигне данъците. Защото бюджетът за следващата година така е скроен, че ще се пропука още в средата на годината и единственият начин държавата да си върже гащите ще бъде чрез нови мно­гомилиардни дългове.

Следва продължение

НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ ПРЕД НС: ДЪРЖАВНИТЕ СМЕТКИ НЯМА ДА ИЗЛЕЗНАТ

АТАКА няма да подкрепи Бюджет 2016, заяви от парламентарната трибуна депутатът Александров

Аз ще се спра пове­че на философията на бюджета, защото това е най-важното и опреде­ля посоката, в която се движим.

Започвам с първия показател – реален ръст от 2,1% на Брутния въ­трешен продукт за 2016 г. – трудно постижим, да не кажем невъзможен, поради ред причини. Да започнем вътрешно, какво се случва в дър­жавата и какво е състоя­нието на икономиката, как вървят икономиче­ските процеси и какви са икономическите про­цеси, които ние очак­ваме през следващата година. Като изхождаме от това, че сме малка икономика, която ка­захте – от отворен тип, външните сътресения оказват много значител­ни влияния на икономи­ката на национален ма­щаб. Следователно при цялата тази обстановка, която наблюдаваме в целия ЕС и на световно ниво, можем да предпо­ложим, че следващата година ще има значи­телни неблагоприятни за икономиката в световен мащаб процеси. Тази го­дина имаше съществени такива индикации както на финансовите пазари, така и на пазарите за по­лезни изкопаеми, да не говорим, че следващата година се очаква и още една държава, която да влезе на пазара за фо­силни горива. Не знаем как ще влезе, не знаем как ще бъдат цените.

Второто перо. Бюдже­тът се формира от да­нъци на потреблението. Тук трябва да зададем въпроса: А ние стимули­раме ли потреблението? ДДС, който е основен и формира най-големи по­стъпления към бюджета, се формира именно от потреблението. Но ние практически тази година сме в дефлация. Това сме го говорили в на­чалото на тази година, говорихме го и в края на миналата година за про­ектобюджет 2015. Ако не стимулираме потреб­лението, няма как да из­лезем от самата дефла­ция. Ако не стимулираме потреблението, това оз­начава, че ние, разбере­те колеги, ще стимулира­ме и приходите в самия бюджет. Оттук насетне трябва да зададем въ­проса дали не трябва да има промяна в данъчната политика на държавата. Някои колеги преди това повдигнаха тема, която от АТАКА много отдавна повдигаме, а именно за прогресивното облага­не на физическите лица и на корпорациите като цяло. Тоест говорим за смяна на модела.

Започвам по следва­щото перо и защо е недо­стижимо. Когато влизате във властта и когато обя­вявате, че няма да про­меняте данъците, няма да увеличавате данъчни­те ставки, няма да имате никакви изменения, вие правите един сигнал към инвеститорите, че оттук насетне очаквате едно стабилно управление. В това стабилно упра­вление по този начин да привлечете инвеститори. Но когато в един прекра­сен момент започнете да играете на приливи и отливи и казвате, ще въ­веждаме нов данък, няма да въведем нов данък, това не е добър сигнал за инвеститора. Именно по­ради тази причина АТАКА няма да подкрепим Бю­джет 2016, защото няма как да се изпълни.

Проф. Румен Гечев пред тв АЛФА: Дълговата спирала е неизбежна

Увеличаваме дълговете неимоверно, стопяваме резерва, но реформи няма, заяви в проф. Гечев

Българската икономика ще зависи от нашите колосални заеми – удвояване на дълга само за няколко години. Страшна е скоростта, с която той нараства. В тази посока – прецедентът с Гърция е съвсем ясен: там дългът до първите години на новия век бил около 60 млрд., след кое­то за 6-7 години стигна 300 млрд., кога­то валякът тръгна надолу. Аз не бих се притеснявал, ако взимаме заеми, които отиват в икономиката, за развитието на нови стратегически отрасли. Но този заем отива за поддър­жане на съществуващите со­циални разходи на някакво ниво. Няма мотор – няма пари да се раздвижи икономиката, публич­но-частното партньор­ство. Има и други „странни капанчета“ в проекта за бюджет, освен споменатите 5,3 млрд. дълг. Там пише, че минимални­те фискални резерви в края на годината няма да са по-малки от 4,5 млрд. лв. Но нали отчитаха, че фискалният резерв е 11 млрд. Значи веднъж крият 1,5 млрд. лв. в капиталови разходи, без да могат да обяс­нят какви са, втори път от тия 11 млрд. лв. ни казват: забравете за 6,5 млрд. Не пише къде ще отидат тези пари – и при капиталовите, и при намаляването на резерва. Вероятно така се заделят „бели пари за черни дни“, за да се управлява комфортно. Това правителство обича да харчи фискалния резерв. България има най-голям спад на БВП за първа­та година на кризата с изключение на Гърция. Другото, което ни при­теснява, е отсъствието на реформи в коя­то и да е система, въпреки обещанията. До момента не е направена една рефор­ма: има боричкания за реформи, говорене за реформи, стачки срещу уж реформи. Но ние влизаме в 2016 г. без нито една реформа. Увеличаваме дълговете неимо­верно, стопяваме резерва, но реформи няма. Затова прогнозите за бюджета няма да бъдат изпълнени, но и да бъдат, той пак е твърде песимистичен със заложен растеж от 1,5-2 % годишно. А ако бюдже­тът не бъде приет, това води до оставка на правителството – това е световната прак­тика. Попитах колегите от управляващи­те: не отчетохте ли бюджетите на другите страни членки?! В лични разговори обаче депутати от двете формации му казвали: „Да, професоре – така е.“

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител