Евтините кредити свършват след най-късно година и половина. Това стана ясно от прогнози на банкери за лихвените нива, направени по време на среща на Асоциацията на българските банки с журналисти.

Според банкери през декември се очаква да Федералният резерв на САЩ да повиши лихвите. Ако това се случи, очакванията са Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме същата мярка година по-късно, което означава, че банките също ще повишат лихвите. Затова очакванията на шефове на наши трезори са, че след година и половина лихвите ще тръгнат нагоре.

Преди това обаче процентите и по депозитите, и по кредити вероятно ще продължат да вървят надолу. Преди десетина дни подуправителят на БНБ Калин Христов прогнозира, че заради политиката на ЕЦБ на количествени облекчения ще станем свидетели на значителни понижения на лихвените проценти по депозити през 2016 година. Спад ще има при лихвите и по кредити, смята Христов и предупреди банките да внимават с отпускането на заеми, защото при ниските нива все повече от тях стават жизненоспособни. Това

може да създаде проблем за изплащането им в бъдеще

Според банковата асоциация лихвите по заемите няма накъде да намаляват повече. Това носи риск някои от кредитите от добри да станат лоши при покачване на лихвените нива. Сега има корпоративни заеми при 3 на сто, а влогове – при 0,25%, дадоха за пример банкери.

Заради ниските лихви сега хората масово предоговарят изтеглените от тях заеми, съобщиха още от банковата асоциация.

Основно се предоговарят ипотечни заеми

и по-големи потребителски кредити. Или пък хората минават директно към рефинансирането им. Новите кредити обаче са при плаващ лихвен процент, обвързан с някой от пазарно определяните индекси, като Euribor, Libor, Sofibor. Има и такива с фиксирана лихва, но тя е само за първите няколко години. Когато индексите тръгнат нагоре след година или година и половина, това автоматично ще вдигне и лихвите, обясниха банкери.

В момента лихвите по кредитите са с 1-1,5% по-ниски от тези преди началото на финансовата и икономическата криза. Не лихвите обаче са проблем пред почти нулевия ръст на кредитите, смятат от асоциацията. И дават за пример как преди кризата при по-високите проценти кредитният портфейл на банките е растял със 70%. Само дългосрочните усещания на хората и бизнеса, че ситуацията е стабилна може да провокира растеж на потреблението и инвестициите, а от там и на кредитите, смятат банкови шефове.

На масовото предоговаряне на заемите се дължи и

увеличението на събраните от банките такси

което отчита БНБ. Според последните данни на централната ни банка за първите 10 месеца на година постъпленията на трезорите от такси и комисионни възлизат на 845 млн. лв. Печалбата на банковата система до края на октомври вече е 907 млн. лв., което е с над една трета повече от положителният резултат за същия период на 2014 г. Към 30 септември печалбата в сектора беше в размер на 795 млн. лв., но от асоциацията очакват през последното тримесечие тя да е по-ниска заради вноската от 82 млн. лв., която ще трябва да направят в новия фонд за преструктуриране на банки. Към края на октомври депозитите в банките възлизат на 72,4 млрд. лв., а отпуснатите кредити са за 54,6 млрд. лв.