12/02/15 10:00
(http://offnews.bg)

Спор за 260 млн. лева на година в земеделския бранш

Затъмнена от далеч по-ефектните за читателя теми като бежанци, изтребители и записи в съдебната система, една скучна наглед тема клокочи под повърхността. Ключови думи като "агроекологични плащания" и сеитбооборот" едва ли биха могли да привлекат широкото обществено внимание, но зад тях се крие спор за 260 милиона лева годишно. Главните действащи лица в спора са Асоциацията на агроекологичните земеделски производители (ААЗП)и МЗХ в лицето на зам.-министър Васил Грудев.  Става въпрос за промени в Наредба № 11 по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по дейността сеитбооборот, като тази дейност вече е спряна. Именно и оттук започва недоволството на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители (ААЗП). По тази дейност последните 3 години земеделците, които участват като бенефициенти, са получавали по 260 млн. лева на година. С новата програма за развитие на селски райони обаче тя е спряна. Причината - дейността сеитбооборот е била въведена преди 3 години, за да не се изгубят пари по програма.  От ААЗП алармираха, че с  промените в наредбата обаче стопаните са принудени да променят плановете си за сеитбооборот и балансирано торене, с което се губи дългосрочният ефект от финансирането, чиито резултат идва едва след изтичането на пълния 5-годишен цикъл от проектите. В жалбата на ААЗП е посочено, че новите изисквания налагат „невъзможни агротехнологични операции“, които биха унищожили постигнатия благоприятен ефект от мярката до момента. Според ААЗП с промяната изискванията са в пъти по-завишени и ще бъдат нанесени многопосочни и непредвидими последствия, от които ще пострадат хиляди земеделски стопани. За проблемите в сектора вече е сигнализирана прокуратурата, ДАНС и Върховния административен съд. Основният аргумент на ААЗП е, че промените в документа противоречат на АПК, защото имат неоправдана обратна сила и засягат производители, чиито проекти са с петгодишен срок на изпълнение и са одобрени през 2012 и 2013 г. Според жалбоподателите полза от промените на Грудев ще имат неизрядните бенефициенти, които ще могат без финансови санкции да преустановят участието си в ПРСР чрез едно просто заявление. Законова промяна, направена в "12 без 5" от земеделското министерство, може да се превърне в причина за спиране на европари по Програмата за развитие на селските райони, казват още от Асоциацията на агроекологичните земеделски производители. OFFNews потърси за коментар "главния заподозрян" за проблемите, които ААЗП посочва, зам.-министър Васил Грудев.  Г-н Грудев, обяснете какви са промените в Наредба 11 по мярка 214 и защо според Вас те са проблем за ААЗП? Трябва да се върнем няколко години назад във времето. През 2012 г. управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони прави изменение в прилагането на една от дейностите по мярка "Агроекологични плащания" - те са една съвкупност от много мерки и дейности, които извършват земеделците с цел достигане на определени показатели, които да подпомогнат климата, околната среда и биоразнообразието. От бюджетна гледна точка е важно да се знае, че структурата и на старата, и на настоящата програма за развитие на селските райони има различни бюджетни ограничения за разпределение на средствата в отделните оси по програмата, които не може да бъдат извършвани допълни размествания. Едно от старите изисквания беше минимум 25% от всички финансови средства по програмата да бъдат насочени към този тип дейности.  Именно през 2012 г. България си дава сметка, че по старата втора ос - това са всички агроекологични дейности, ние имаме едно изключително слабо усвояване на средства и в тази връзка те не могат да бъдат насочени към програмата и ако не се направи нещо, то парите ще бъдат изгубени. Тогава управляващият орган прави изменение в програмата, което създава дейността сеитбобоорот, което значи редуване на културите, което го прави всеки земеделски стопанин и е основна практика. Това е в контекста на либерализация на дейностите по това направление, със забележете, повече от два пъти покачване на ставката, която се плаща на земеделески стопанин с цел генериране на сериозен и мащабен интерес, за да не могат да бъдат загубени средствата. 2013 и 14-та година на база на тези изменение ние плащаме повече от 130 млн. евро на година по тази дейност. Трябва да се има предвид, че сеитбооборотът не е цялата агроекология, тя е една от дейностите в тази мярка. 130 млн. евро на година - само за 2 години плащаме повече от 260 млн. евро. Повече от половин милиард лева, но тези средства отиваха в много малко на брой земеделски производители, защото малко хора са кандидатствали. Малко на брой - с големи площи, което "казва" голямо изразходване на средства. Идеята е била чрез занижаване на критериите и чрез завишаване на ставката да се случи възможно най-бързо усвояване на тези средства. Това е старата програма за развитие на селските райони. В новата ПРСР проблем с усвояемостта на средства няма. Новата програма е разписана по балансиран начин - защото по тази мярка "Агроекология и климат" има нови и полезни  мерки за подпомагане на различни дейности, чиято цел е да бъдат с по-малки като сума, но да достигат до повече хора. И това е голямата разлика между новата и старата програма - ние искаме специално по това направление да е за по-малка сума, но да достига до много повече хора, а не едни огромни средства да се раздават на няколко земеделски стопанства. В новата програма ние нямаме дейността сеитбооборот, защото сега не сме изправени пред такива предизвикателства. Не ни трябва бързо усвояване сега и веднага, а и се намираме в началото на програмния период и няма как да говорим за загуби. Хубаво де, но негативният момент е, че получавайки две години средства и сега е трета - явно са създадени апетити. И тук говоря най-вече за хора, съпътстващи дейността на земеделските производители. Всеки има своя финансов интерес, когато защитава определени дейности. Държавническият подход е да не си позволим да ангажираме национален ресурс, за да покрием продължаването на тази дейност. Още по време на срещите с ЕК се взима решение да не се поставя тази дейност, защото я няма спешността за усвояване на средства. Тук се говори за доста пари - смятайте по 260 млн. лева на година. Нито в първия, нито във втория вариант на програмата са разписвани такива дейности. Напротив - разписани са малки като обем, но достигайки до повече хора плащания.  Ако искахме да продължим тези плащания, трябваше да ангажираме национален ресурс, което не мога да си представя как ще бъде прието от обществото. Другият вариант е да мислим как да променим програмата, че да можем да ползваме всички налични средства, за да финансираме тези стари ангажименти. Защото цялата нова програма - агроекология и климат, е в размер на 227 млн. евро до 2020 г., а тук говорим за 260 млн. единично на година. Абсурдно е.  Земеделците, които бяха кандидатствали по тази програма, бяха наясно, че пари по това направление биха стигнали за максимум 3 години. Много от тях го знаят и в много от срещите бяха предупреждавани.  Вие споменахте, че сте говорили с ЕК, но от ААЗП твърдят, че е възможно да бъдат спрени пари по ПРСР. Възможно ли е това? Категорично няма ни най-малка опасност. Няма как идеята за опазване на финансов интерес да доведе до негативни последствия за програмата. Следва да отбележим, че все пак тук става въпрос за старата програма, която свършва след по-малко от месец.  В тази асоциация, за която е проблем промяната, виждам, че членуват бивши служители на МЗХ, които навремето са били отговорни именно за прилагането на тази мярка. Тук възникват други въпроси, които може да зададете.  Техните тези са хвърлени в публичното пространство, но малко по-добре да бъдем и детайлни, защото е лесно да кажеш нещо, но трябва да се базира на нещо. Кое според вас е по-добре - много пари при малко хора или малко пари при много хора? Това е заложено и в политически приоритети, че трябва да достигнем до възможно най-голям брой хора, а не да разпределяме целия финансов ресурс на 1000 човека.  Основателни ли са техните обвинения, че промените са направени в "12 без 5" и без никакви консултации с бранша? Промените бяха направени след доста дълги преговори с колегите от ЕК, а и бяхме достатъчно откровени с бранша, за да споделим с тях, че тези средства приключват. Кога сте били откровени?  Преди повече от 1 година стартира този дебат с браншовите организации. И те са добре информирани. Ако трябва да влезем в процеса на изменение на самата наредба, за да бъдем и абсолютно изрядни и ние, трябва да дадем възможност на тези стопани да продължат дейността си, правейки схемата и връщайки я до това, което е била тя преди. Тоест с доста по-голям ефект върху околната среда. Едно от основните промени, които правим е задължението за наличие на 100% зимна покривка. Тази мярка не е за това да редуваш пшеница със слънчоглед, а тя е за да пази почвата от ерозия. Основният инструмент е чрез правилно управление на влагата в почвата, което се извършва най-вече с наличие на зимна покривка. Когато имаме растителна покривка през зимата, това помага прекратяването на ерозията. Това е основният инструмент, който връщаме в схемата. Има много земеделски стопани, които сега са съгласни да прилагат измененията, защото те ще допринесат на повишаване на плодородието и показателите на техните почви. Това са добри практики, които ще бъдат спазени от техните земеделски.  Притеснен ли сте, че в казуса са намесени от ВАС, ДАНС и прокуратура? Всеки един засегнат бенефициент, участник в даден процес има възможност по адмнистративнопроцесуалния кодекс да сезира съда и да атакува определена подзаконова нормативна база. Наясно сме с това, участваме в процеса. Няма нищо лошо. И съда ще се произнесе. Когато се атакува подзаконов нормативен акт, един от мотивите е, че той е в противоречие с горестояща норма. В случая не е така. 
Публикувана на 12/02/15 10:00 http://offnews.bg/news/n_1/n_599493.html

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване