Анкара ускорява ТАНАП след спирането на "Турски поток"

Турция и Азербайджан са се договорили да ускорят реализацията на проекта за Трансанадолския газопровод (ТАНАП) и строежът му да приключи преди договорения срок от 2018 г., съобщи в Баку турският премиер Ахмет Давутоглу на съвместна пресконференция с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Давутоглу заяви, че на министрите са дадени съответните задачи и подчерта, че газовите ресурси на Каспийско море играят голяма в роля в обезпечаванетон а енергийната сигурност на Европа. Алиан на свой ред каза, че е уверен, че съвместният проект на Турция и Азербайджна ТАНАП ще бъде реализиран вероятно по-рано от 2018 г. и по този начин страната ще може да изнася природан газ за Турция и за Европа в по-големи количества. Азерският държавен глава допълни, че потвърдените газови запаси на страната му са 2.6 трилиона куб. м. Стартът на строежа на ТАНАП бе даден през март 2015 г. Акционери в проекта са азерската държавна компания СОКАР и турската държавна БОТАШ, които участват в консорциума, разработващ "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море. ТАНАП е част от Южния газов коридор, на който Европейският съюз разчита да разнообрази доставките си на природен газ и да намали зависимостта си от руското синьо гориво. Тръбата ще захранва Трансадриатическия газопровод (ТАП). Предвижда се газопроводът с дължина от 1850 км да премине през територията на Турция от грузинско-турската до турско-гръцката граница. Строежът се очакваше да бъде завършен през 2018 г., когато газопроводът ще започне да доставя годишно 6 млрд. куб. м газ за Турция и 10 млрд. куб. м за Европа, сред които и 1 млрд. куб. м за България. Ускоряването на проекта бе обявено часове след като руският енергиен министър Александър Новак съобщи, че е спрян проектът за строителство на газопровода "Турски поток" от руското крайбрежие по дъното на Черно море до Турция. "Преговорите са прекратени", каза той, цитиран от агенция ТАСС. Разговорите за изграждането на атомната електроцентрала "Аккую" по руска технология в Турция обаче продължават, допълни Новак, цитиран от Ройтерс. Спирането на газовия проект е свързано с прекратяването на работата на руско-турската междуправителствена комисия, в чиито рамки се подготвяше подписването на споразумението за "Турски поток". Това се очакваше да стане още през декември-януари, но все още между Москва и Анкара има спор за това с колко тръби трябва да тръгне строежът. Руския искаше да са две, а Турция – една. По-рано през деня шефът на "Газпром"Алексей Милер заяви, че "ако на Турция й трябва "Турски поток", тя трябва да се обърне към Русия". "Към момента Турция не се е обръщала към нас с подобно предложение", заяви той, цитиран от ТАСС. Така шефът на газовия монополист действа в типично руски стил в ситуацията, при положение, че Русия бе тази, която предложи на Турция новия газопровод. Това стана по време на посещение на руския президент Владимир Путин в Анкара през декември 2014 г., когато изненадващо за България обяви спирането на "Южен поток" и замяната му с "Турски поток". Принципната договорка тогава обаче бе в замяна на намаление на цената на руския газ за Турция, но преговорите в тази посока зациклиха, оттам и "Турски поток", а след свалянето на руския изтребител от Анкара на 24 ноември двете страни влошиха силно отношенията си и Москва обяви икономическа война на Анкара. Руския дори излезе с конкретен списък с икономическите санкции, след които обаче не бяха "Турски поток" и АЕЦ "Аккую", която трябваше да бъде построена от руската "Росатом". Сега обаче се оказва, че все пак газопроводът пада жертва на усложнената политическа ситуация. Заради наложените от Русия икономически санкции възникнаха очаквания Турция да отвърне със забрана за преминаване на руските петролни танкери през проливите й Босфор и Дарданели, но засега няма индикации, че това ще се случи. Ако все пак бъде въведено такова ембарго, загубите ще са до 440 млн. долара годишно, изчисли президентът на руската петролна компания "Транснефт" Николай Токарев. Според него потърпевш ще е превозът на около 110-115 млн. т нефт, която обаче през проблем можело да бъде пренесен по други маршрути. Като един от тях бе посочен този през Балтийско море, но Токарев изрази убедеността си, че реална опасност за транспорта на руски петрол през турските проливи няма.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ankara-uskoryava-tanap-sled-spiraneto-na-turski-potok-news242611.html

Свързани новини: