Да приключваме с паразитирането на Иванов

През февруари френският посланик в София Ксавие дьо Кабан си позволи грубо вмешателство в работата на българската прокуратура. Поводът бяха действия на прокуратурата по сигнал срещу активисти на шайката за поръчкови демонстрации “Протестна мрежа”.

Проверката бе възложена на прокурор Боряна Бецова, което даде повод на дипломата, съвсем недипломатично, да попита в туитър: “Боряна Бецова каква ябълка е?” Така дьо Кабан се опита да пришие Бецова към съдийката Румяна Ченалова, която няколко месеца по-рано бе определил като “гнилата ябълка” на българската съдебна система. Когато прокурорската проверка срещу “Протестна мрежа” приключи, без да са установени нарушения, посланикът не поднесе извиненията си нито на държавния обвинител, нито на българската прокуратура, нито на българската държава. Твърде непривично за французин.

По всичко изглежда, че прокурор Бецова не е останала извън полезрението на френския посланик дори и след като “изчисти” името на приятелите му протестъри. Вероятно и защото същият този обвинител си позволи преди две години да не образува дело срещу Пеевски-Василев-Бареков, защото просто не бе открила основание за това, макар сигналът срещу тримата да бе внесен именно от главните актьори в “Протестна мрежа”, начело с днешния правосъден министър Христо Иванов.

Очевидно прокурор Бецова трябва много да упреква съдбата си. Какво да прави обаче, като се оказва, че професионалните й задължения често и пряко я сблъскват с интересите на френския посланик и на правосъдния министър. При това не само заради двата казуса с “Протестна мрежа”, но и с трети, в който Ксавие дьо Кабан и Христо Иванов също имат общ интерес - твърденията на пощенската кутия за доноси “Биволъ”, че бившият министър Иван Данов е източвал френската социална система.

Но как да предполага прокурор Бецова, че френският посланик и българският министър на правосъдието се чуват и виждат по-често, отколкото дипломатическият етикет и междудържавните отношения допускат това. Разбира се, Франция и България са партньорски страни, но това не значи, че посланикът на Париж в София може да се държи като генерал-губернатор, а представителят на българското правителство да изглежда повече като негов адютант, отколкото като министър на суверенна държава.

Като посланик на Франция в България Ксавие дьо Кабан има като основно задължение да защитава интересите на своята държава, но и на френските частни компании и бизнесмени, които печелят от присъствието си на българския пазар. Както министър Христо Иванов трябва да защитава интересите на държавата, нейните институции и граждани. Преди всичко и едва след това чуждите интереси, пък били те и на Франция. Освен обаче, ако интересите и на двамата не се преплитат и се свеждат до защита на определени бизнес, медийни и политически кръгове, които имат всички признаци да се наричат съвременна българска олигархия или протестърско-реформаторско задкулисие.

Какво обаче да си мисли един редови български прокурор, който в деня, в който се явява в съдебна зала по дело срещу бивш заместник-председател на Народното събрание и пледира за 4 години лишаване от свобода, научава, че правосъдният министър на Републиката (България, не Франция - б.р.) е поискал от Висшия съдебен съвет срещу него да бъде образувана не просто дисциплинарна проверка - търси му се наказателна отговорност. Още повече че искането на Христо Иванов се базира на пряко свързани с него журналисти и сайтове, които го играят “медийни бухалки” срещу държавното обвинение. Точно така, докато пледираше с искане за затвор на Христо Бисеров, прокурор Бецова трябваше да се пита дали тя самата няма да попадне в него по искане на министъра на правосъдието, който по конституция трябва да е свързващото звено между изпълнителната и съдебната власт. Горките законодатели от Великото народно събрание, които приеха настоящата конституция преди четвърт век, ако са знаели какви паразити ще се появят по върховете на държавата, сигурно щяха да внимават повече.

Освен Ксавие дьо Кабан и Христо Иванов, българите също трябва хубаво да запомнят името на прокурор Боряна Бецова. Защото благодарение на такива представители на съдебната система Темида все някак продължава да въздава правосъдие, въпреки много желаещи да я “реформират”. Защото на прокурорката й се наложи дори да научава от журналисти какви, евентуално, можело да са мотивите на правосъдния министър “да иска главата й”. А именно - необразуването на прокурорско разследване срещу бившия министър Иван Данов. За това виновна била не само Бецова, но и нейният началник - градският прокурор Христо Динев.

Ксавие дьо Кабан и Христо Иванов обаче дълго време ще помнят името на Бецова. И най-вече хладнокръвието, с което прокурорката обясни, че е прекратила проверката, защото не са установени данни за престъпление. “Едно се пише в медиите и то невинаги съответства на онова, което е в кориците на делото”, заяви Боряна Бецова и допълни, че според международна конвенция, който получава заплата до 70% от предишното си възнаграждение, може да получава и обезщетение при определени условия.

Какъвто е бил конкретният казус и с архитект Данов. Но генерал-губернаторът и адютантът му най-много ще помнят звучната плесница, която получиха, от факта, че прокурор Бецова не е могла да образува дело по преписката, защото “във Франция в продължение на години не са образували дело, за да разследват случая”. Никой не очаква Ксавие дьо Кабан да прояви мъжество, още по-малко джентълменство, но поне да пише на френския министър на правосъдието да види, пък може “гнилите ябълки” у нас да са дошли от Франция?

Освен че нямаме работа да се месим във френската правосъдна система, много по-голямо внимание заслужава поредният атентат, който т.нар. “министър на правосъдието” се опита да осъществи с новото си “активно мероприятие”, каквото се оказа и искането му за дисциплинарки срещу Бецова и Динев. Внасянето на дисциплинарките по спешност в петък и насрочването от Христо Иванов на извънредно заседание на ВСС за понеделник, разбира се, не е част от серията атаки, насочени срещу главния прокурор, целящи да дестабилизират държавното обвинение, а още по-малко има нещо общо с факта, че в четвъртък ресорната комисия за промени в конституцията ще разглежда текстовете на второ четене, а следващата седмица това трябва да направи и пленарната зала. Само пълен наивник може да смята, че екстремисткото поведение на правосъдния министър от последните дни няма нищо общо с опитите на протестърско-реформаторското задкулисие да прокара промени в конституцията, които целят овладяването на ВСС и са пряко насочени срещу държавното обвинение и неговия ръководител.

Каквито и планове да си е правил българският адютант на правещият се на генерал-губернатор френски посланик, то те бяха разбити с лекота от главния прокурор, който стори единствено логичното и правилното в конкретната ситуация. Сотир Цацаров нагледно разкри как за втори път в рамките само на две заседания на Висшия съдебен съвет българският министър на правосъдието си позволява да руши авторитета не само на съдебната система и нейните органи, но и на държавата, като за целта използва поръчкови материали в пряко свързани с него медии.

Очевидно, че само Христо Иванов продължава да не си дава сметка, че след фабрикуваната с пряко негово съдействие лъжа на сайта на Стоянка Георгиева - как Европейската комисия е искала отстраняването на Цацаров - на него трябва да се гледа само като на бивш министър на правосъдието. Което не пречи Иванов да използва последните дни, в които номинално е министър, за да се опита за последни отчаяни удари срещу Цацаров. Както и в случая с опроверганата на два пъти от Брюксел лъжа, така и казуса с опита за “дисциплинарки” срещу Бецова и Динев, Иванов използва компромати, които той и прислужващите му “медийни бухалки” са изфабрикували в полза на неуспешния опит за обезглавяване на държавното обвинение и превземането му от протестърската шайка.

Всъщност медийните бухалки на Прокопиев и Огнян Донев не пропуснаха, напълно координирано, да „ударят” Бецова и веднага след оправдателната присъда на Христо Бисеров, постановена от съдия Снежина Колева от Софийския градски съд. Само два часа след като стана ясно, че Бисеров е оправдан по всички повдигнати му от прокурор Бецова обвинения, „Медиапул” вече публикува материал с гръмкото заглавие "Гнила ябълка" ли е прокурор Боряна Бецова?”. В него акцентът е, че прокуратурата отново не е успяла да защити обществения интерес - разбирай, Бецова не си е свършила работата и е позволила на Христо Бисеров да избегне заслуженото наказание. Нещо повече, извадени са данни от атестацията на Бецова, от които било видно, че повечето от преписките, които са й били разпределени, са спрени или прекратени (фактът, че доста от прокурорските преписки по принцип се прекратяват, тъй като са образувани по недоказани сигнали, не се коментира). След минути темата намери място и на страниците на „Капитал” и Клуб Z. Всъщност може да се разсъждава дали бързо постановената оправдателна присъда на Бисеров не е закономерна именно в този момент, защото идеално пасва на конюнктурата - „Бецова - новата гнила ябълка”. През пролетта съдия Колева (съдийка от близкото обкръжение на новия председател на СГС Калоян Топалов) върна делото, за да бъдат отстранени допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт. Въпреки отстраняването им, съобразно дадените указания от самия съдебен състав, последва и светкавичната оправдателна присъда. Както се казва - всички средства са позволени, щом целта е да се удари когото трябва. Все пак да не забравяме, че прокуратурата обвинява, но съдът е този, който оправдава.

Дълго време ще има да се възстановяват щетите, които паразити* като Христо Иванов нанасят на държавата в моментите, в които се доберат до властови позиции. В конкретната ситуация обаче случилото се на двете поредни заседания на ВСС, на 26 и на 30 ноември, ни най-малко не трябва да остава без последици. Иванов вече година и половина паразитира на гърба на съдебната власт, като освен че непрекъснато я атакува, унищожава и малкото изградено доверие в нея сред европейските партньори на България.

Освен върху Темида обаче номиналният правосъден “министър” паразитира най-вече върху правителството, министър-председателя, както и върху партията мандатоносител - ГЕРБ. Христо Иванов не се явява на избори най-малкото защото се ползва с обществена подкрепа от “минус 12%” и за него би гласувал единствено Радан Кънев, поемайки риск, че самият той ще остане и без един глас. Вън от шегата, природата е доказала, че колкото повече “гостоприемникът” отлага отстраняването на “паразита”, толкова по-големи са щетите за организма. Не са редки и случаите, в които прекомерното забавяне се оказва и фатално.

* Паразитите са организми, които черпят необходимите за оцеляването им продукти от друг жив организъм. Паразитите се развиват за сметка на гостоприемниците и така постепенно отнемат от жизнеността им. В превод от гръцки parassitos означава „хранещ се от чужда трапеза“.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител