Експертите смятат, че посещението на Кери е откровена демонстрация за изграждане на американско влияние в Средна Азия.

ВАШИНГТОН РАЗГРЪЩА В РЕГИОНА ПРОТИВОПОСТА­ВЯНЕ С РУСИЯ

– такива мрачни мисли се изказват от аналитиците, запознати с местната ситуация. Експерти не вярват в идеята за „укрепване на отношенията с дър­жавите в Средна Азия чрез икономи­ческо партньорство”, проповядвана от Държавния департамент, а също и за „сътрудничество в сферата на сигур­ността”.

Материал в руската агенция РЕГНУМ недвусмислено е наречен: „Изтикват Русия от Средна Азия чрез Афганистан”.

В него пише, че Белият дом продъл­жава да мисли с категориите на студе­ната война. Продължава да се оттласква от същите понятия, които се използваха в епохата на съществуването на СССР, особено в годините на Рейгън, който наричаше Съветския съюз „империя на злото”.

Предполага се, че задачата е Русия да бъде изтласкана не само от регионите, подкрепяни от нея преди това (от дър­жавите в Близкия изток), но също и от Средна Азия.

 

Един от най-опасните процеси в региона на Средна Азия е ислямизацията. Броят на джамиите в Таджикистан надвиши броя на общообразователните училища – над 4 хиляди за 8 милиона души

Та какво е Средна Азия? Това е една конструкция в евразийския дом, която като че ли не играе особена роля, но ако бъде нарушена, ако бъде извадена, ще тръгнат пукнатини по всички стени и неминуемо ще се стигне до срутването на жилището. Още повече, че обитате­лите на това жилище са обидчив народ, който трудно възприема външното на­лягане. За да може да спаси тази паянто­ва конструкция, да не допусне появата на сглобки у Евразия (тръбопроводни, железопътни, енергийни, инфраструк­турни и т.н.), които да я стегнат в един­но търговско-икономическо цяло без разделителните геополитически линии, нарисувани по картите на Пентагона, Джон Кери пръв измежду държавните секретари на САЩ посети всичките пет постсъветски държави”.

Според анализатори посещението на Кери в Средна Азия трябва да се оце­нява като провокация срещу Руската федерация. Появата на държавния се­кретар в петте държави свидетелства – Щатите не възнамеряват да се отказват от влияние в региона; напротив, в „свет­лината на сирийската и афганистанска­та криза” те „ще увеличават там своето геополитическо и военно присъствие”. На свой ред Москва не е заинтересо­вана да изгуби своето влияние. За да запази Средна Азия в „орбита”, Русия ще трябва да „събира сили за солидарно посрещане на нови провокации”.

Анализаторът Михаил Шейнкман с присъщата за него ирония каза, че днес Средна Азия за американците е „най-подходящото място да си излеят душата”.

Понастоящем регионът може да бъде наречен „безстопанствен”.

А щом е така, на това ще се играе: за мнозина е изгодно Средна Азия „да за­тъне в хаос и за известно време да изгу­би стратегическата си привлекателност за конкурентите”. Това е теорията за „управляемия бардак”, който америка­нците реализират през последните три десетилетия, пишат анализатори. При­мерите са Югославия, Ирак, Либия, Сирия.

Кой ще се превърне в покровител на задаващото се дестабилизиране на Централна Азия? Ролята на покрови­тели ще играят „основните модератори на арабската пролет”: Катар, Саудитска Арабия и Турция. Тези държави са за­интересувани от засилването на сунит­ския ислямизъм. Няма да е излишно и отслабването на съседите и партньори­те на Иран. Методите на „кураторите” са финансиране и политическо при­криване на екстремистите от местна­та „опозиция”. Освен това, Турция ще продължи да изгражда „големия тюрк­ски свят” в рамката на модела за „Нова­та отоманска порта”.

„Бедата е там, че дори локална еска­лация на насилие в региона доста бързо ще се излее в мащабен въоръжен кон­фликт. Наблизо са воюващите Афганис­тан и Сирия, които незабавно ще дос­тавят джихадисти, „ловци на късмет”, религиозни фундаменталисти. Доста­тъчни са и местните, изхвърлени от жи­вота граждани. Стълкновенията ще се отличават с особено източно коварство и жестокост, така че действията на „Де­сния сектор” в Украйна ще ни се стру­ват като детска играчка. Това вече бе показано по време на войната в Таджи­кистан, избухнала в началото на 90-те години и продължила дълги седем го­дини. По приблизителни оценки тогава загинаха около 200 хиляди души, което надвишава общия брой на загиналите във всички конфликти в постсъветското пространство, взети заедно.

Един от най-опасните процеси е ре­гионална ислямизация: „Скоростта, с която се ислямизира населението в це­лия регион на юг от руските граници, поразява въображението. Броят на джа­миите в Таджикистан надвиши броя на общообразователните училища – над 4

хиляди за 8 милиона души. В 17-мили­онен Казахстан са регистрирани 2228 джамии, в Узбекистан с население над 30 милиона души функционират 2050 джамии, в петмилионните Киргизия и Туркменистан – съответно 2200 и 400 джамии.

В днешно време населяващите Средна Азия представляват един от най-многобройните интернационални контингенти, задействан в конфликти по цял свят. През август миналата годи­на за емир на ИД в провинция Ар-Рака бе назначен тъкмо жител на Таджикис­тан. Експертите не са учудени, че сред­ноазиатските територии са включени в планираните граници на „халифата”.

*Заглавието е на редакцията

 

 

АМЕРИКАНЦИТЕ ГОТВЯТ НАПРЕЖЕНИЕ НА РУСКИТЕ ГРАНИЦИ

 

Управляемият хаос в Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизия и Туркмения би позволил на американците да спретнат голямо огнище на напрежение покрай границите на Русия

Управляемият хаос в Казахстан, Таджи­кистан, Узбекистан, Киргизия и Туркме­ния би позволил на американците да спретнат голямо огнище на напрежение покрай границите на Русия

Американците замислят геополи­тическа „експанзия” в Средна Азия в най-подходящия момент. Ето защо те бързат. Русия е отслабена от санк­циите, от понижаването на световните цени на петрола, от инфлацията, от политическите дрязги заради Украйна (включително явно неразрешимата си­туация с огромния заем, даден още на правителството на Янукович), от разхо­дите, свързани с Крим и от проблема с украинските бежанци. Освен това се налага да се водят бойни действия в Сирия срещу групировката ИД.

Появата на чичо Сам в Средна Азия неминуемо ще създаде още едно ре­гионално противоречие, където ще се сборят интересите на „сигурността” на САЩ и Русия. Управляемият хаос в Средна Азия би позволил на амери­канците да спретнат голямо огнище на напрежение покрай границите на Русия и да сформират постоянна заплаха в тази посока.