(http://www.klassa.bg/)
Проф. Валери Спиридонов: Зимата ще е по-топла и по-суха
Проф. Валери Спиридонов е директор на департамент “Прогнози” в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специалност “Физика”. l Професионалният му път е свързан основно с НИМХ. Работил е и в “Метео Франс”. Има над 100 публикации с импакт фактор. Професионалните му интереси са предимно в областта на численото моделиране и прогнозиране.- Проф. Спиридонов, ураганът, който донесе застудяването, “преизпълни” ли прогнозата за силен вятър? Беше ли времето по-страшно от очакваното и на какво се дължи?
- Силен вятър с пориви над 70 километра в час, какъвто мина през страната, преди времето да заприлича на зимно, не е рядко явление. Всеки студен атмосферен фронт е свързан с усилване на вятъра=
Колкото е по-изразен, толкова и вятърът е по-силен. Затова издаваме предупреждения, както беше и при последния такъв фронт. Малко на шега казано, ако предскажем екстремно явление и то се сбъдне, значи не е необичайно. Иначе няма да можем да го предскажем. Обратното не е вярно. Ако не го предскажем и се случи, не следва, че е станало нещо изключително. Другите случаи със силни ветрове са локалните циркулации фьон и бора. За София фьонът е обичайно явление и винаги чупи клони, отвява паянтови покриви, помита леки предмети.
Още сега мога да кажа, че в края на зиматаи през пролетта ще има ураганен вятър, който ще чупи клони и ще събаря стълбове в София. Но това не е никаква прогноза. Просто е климатична особеност, която добре познаваме. Същото важи и за сливенската бора.
Трудно прогнозируемо явление е смерчът. За страната ни той може да се разглежда като рядко явление, но през последните години зачестиха случаите. През май миналата година в Чепинци имаше големи поражения. Понякога смерчът погрешно се нарича торнадо, каквито стихии има в Америка.
Ако го сравним с торнадото, смерчът е като малко котенце до лъв.
Накрая ще ви обърна внимание, че при нас и без вятър падат дървета и скали. Примери има съвсем пресни.
- Свързано ли е ураганното време с рекордните за края на ноември високи температури?
- Донякъде има връзка. След продължителни топли и сухи периоди нахлуването на студен фронт е много по-интензивно.
От 21 ноември до края на месеца освен силата на вятъра правят впечатление и значителните валежи, породени от серия средиземноморски циклони. Ако не бе продължителният преди това сух период, някои реки досега щяха да са излезли от коритата си.
- Какво време ни очаква през декември?
- Засега оценката е за динамично време с редуващи се не много резки затопляния и застудявания през първите две десетдневки. Сравнително сух период.
По-съществено застудяване очакваме в третото десетдневие, за когато се предвиждат и по-значими валежи от сняг. Но моля ви, не го извеждайте като заглавие. Това е дългосрочна прогноза и не й е дошло времето, както се казва.
- Все пак - сняг или топло време за Коледа и Нова година?
- Според данните, върху които правим предвижданията си към момента, за празниците по-скоро ще е студено и може би с вече навалял сняг. Надявам се да го няма по улиците.
- Топла ли ще е наистина зимата у нас, каквито прогнози се чуват през последните дни от български експерти?
- Тези прогнози са изведени от дългосрочните прогнози на големите метеорологични центрове. И ние ги ползваме, като преценката е въз основа на съвпадащи прогнози между няколко центъра.
В допълнение, ако около Рождество се развие топлото северно тихоокеанско течение Ел Ниньо, в Балканския регион зимите обикновено са по-меки.
Засега и нашата прогноза - на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, е за по-топла зима.
- Какви са очакванията по отношение на валежите за периода декември -март като цяло?
- Ако има отклонение от нормата, то ще е към по-малко валежи.
- Възможни ли са пак редувания на залпови извалявания и относително продължителни сухи периоди?
- Струва ми се, че мисълта ви клони към прогнозата за пролет-лято. Възможни са, но не прогнозираме толкова напред.
То и месечната прогноза е несигурна, а за два сезона в аванс си е гадаене.
- През лятото НАСА даваше прогноза за апокалиптичен студ в Европа тази зима, какво се промени, че тонът сега е много по-сдържан?
- Може би са им одобрили бюджета и не им е необходимо да изнасят стряскащи новини. Това на шега.
Просто зимата наближи и нещата се виждат по-иначе, отколкото при гадаене.
- Британски климатолози продължават да говорят за студена зима, подобна на сезона 1941-1942 с много мразовити януари и февруари, това отнася ли се и за Балканския полуостров?
- Може би още не са им одобрили бюджета. За англичаните Балканите не са Европа. Но често мразовита зима в Западна Европа се съпровожда от по-меко време на Балканите.
- Каква информация още се изчаква за по-категорична прогноза - британските офиси например се застраховаха, че ще се произнесат окончателно през първата седмица на декември, това свързано ли е с нещо конкретно като обстановка?
- Ако е така, май наистина имат бюджетна причина. Може и моделът им тогава да свърши със сметките. Дългосрочната прогноза не може да е категорична. Засега. Затова изчакваме до последния момент. Дали ще е месец, дали сезон - изчакваме максималното според периода.
- Климатичното затопляне е плодородната почва, върху която просперират конфликтът в Сирия, кризата с бежанците в Европа и тероризмът, заяви британският приц Чарлз в телевизионно интервю. Вие какво мислите в този контекст?
- Мисля, че англичаните винаги са се отличавали със специфичното си чувство за хумор. Особено привлекателно за емигрантите трябва да е топлото време и дългите слънчеви дни в Швеция и Норвегия. А както казват британските климатолози, в Англия ще е ужасен студ и да не си помислят да се насочат натам.
На среща в Париж за климатичните промени такъв въпрос сигурно ще се постави. Сега е удобен момент за спекулации, че не колониалното наследство, а климатичните промени са причина за тази бежанска вълна. В апокалиптичните сценарии за промени в климата се предполага повишаване на морското ниво и заливане на големи територии. Само че при този сценарий бежанците ще са от Северна и Западна Европа.
- Минимумите и максимумите на слънчевата активност имат ли роля за това каква ще е годината в климатично отношение? Това, че сме в период на приближаване към минимум, влияе ли?
- Има много изследвания, които потвърждават известен синхрон между циклите на Слънцето и аномалии на времето на Земята. Но това е като цяло, в глобален мащаб. Локалните проявления на времето зависят и от други фактори.
- Може ли да се дадат примери?
- Конкретната атмосферна циркулация може да формира по-топло или по-студено време. Обикновено слабата слънчева активност се свързва с по-студено време. Но зимата 2008-2009, когато имаше слаба слънчева активност, у нас бе сравнително топла. Тогава големите студове бяха през първата половина на януари, а валежите се установиха над нормата. Любопитните по въпроса могат да направят за себе си сравнения какво ще се случи през предстоящата зима.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/12/04