"Шехеразада“ - разказ от Харуки Мураками (втора част)

Първата част от разказа можете да прочетете тук * * * След десет дни Шехеразада отново избягала от училище и се отправила към дома на момчето. Било единайсет часът преди обяд. Тя измъкнала ключа изпод изтривалката, влязла в къщата и се качила на втория етаж. Стаята му била, разбира се, в безукорен ред, леглото – оправено и без гънчица по него. Шехеразада избрала един молив и го прибрала грижливо при своите в раницата. После се излегнала боязливо на кревата, опънала си полата, скръстила ръце на гърдите и се загледала в тавана. В това легло той спял всяка нощ. При тази мисъл сърцето й забило лудешки и тя открила, че й е трудно да диша нормално. Въздухът не стигал до дробовете й, гърлото й пресъхнало и всяко вдишване й причинявало болка. Примирена, станала от кревата, оправила покривката и после, както и предишния път, седнала на пода. И отново се загледала в тавана. Казала си, че й е още рано да лежи на леглото му; че това прекалено много я натоварва емоционално. Този път останала в стаята му половин час. Извадила тетрадките му от чекмеджето и ги прегледала. Намерила и есето му за една книга – „Сърце“ на Сосеки Нацуме, която трябвало да прочетат през лятната ваканция. Както подобава на отличник, почеркът бил красив и старателен и от пръв поглед личало, че няма сгрешени или пропуснати йероглифи. Текстът му бил оценен с „отличен“. Съвсем справедливо. Сигурно при вида на толкова изящно написан текст всеки учител би поставил „отличен“, без дори изобщо да го прочете. После Шехеразада отворила чекмеджетата на шкафа за дрехи и разгледала поред какво има във всяко от тях. Бельото и чорапите. Ризите и панталоните. Екипа му за футбол. Всичко акуратно сгънато и без петънце или протрито местенце. Дрехите били чисти и идеално подредени. Запитала се дали той сам си ги сгъва, или го прави майка му. Предположила, че все пак е майка му. И се разтресла от ревност към тази жена, която можела всеки ден да върши това за него. Шехеразада се навела и започнала да мирише всяка дреха. Ухаели на грижливо изпрани и изсушени на слънце. Тя извадила една сива тениска, разгърнала я и я притиснала до лицето си. Искала да провери дали под мишниците няма дъх на пот. Обаче нямало. Въпреки това дълго я притискала до пламналите си бузи и си поемала дъх през носа. Копнеела да задържи тениската за себе си, но й се сторило крайно рисковано – дрехите му били толкова безупречно подредени и поддържани. Той (или майка му) навярно знаел колко точно тениски има в чекмеджето и ако изчезнела една, в къщата като нищо щяла да настъпи суматоха. В крайна сметка Шехеразада се отказала от тениската и я върнала пак така идеално сгъната в чекмеджето. Трябвало да бъде изключително предпазлива, не бивало да рискува. Освен молив този път взела и малка значка с формата на футболна топка, която намерила в едно чекмедже. Явно била от времето, когато играел в отбора на началното училище. Значката била стара, а и не изглеждала особено ценна, тъй че дори да изчезнела, той едва ли щял да разбере. Или поне щяло да мине време, докато забележи. Шехеразада проверила пътем дали тампонът, който оставила предишния път, бил все още в дъното на чекмеджето. Тампонът бил там. Опитала се да си представи какво би станало, ако майка му го откриела в бюрото му. Какво ли щяла да си помисли? Дали щяла да притисне сина си с въпроси? Да го накара да обясни какво прави тампон за мензис в чекмедже на бюрото му? Или щяла да скрие, че го е намерила, и да разнищва дълго мрачните си предположения? Шехеразада нямала представа как постъпват в подобни случаи майките. Но така или иначе, решила да остави тампона на мястото му. Та нали това бил първият знак от нея. За да ознаменува второто си „посещение“, оставила три косъма. Била ги откъснала от косата си предишната вечер, завила в парче найлон и запечатала в малък плик. Извадила пликчето от раницата си и го пъхнала в една от старите му тетрадки по математика. Три прави черни косъма – нито много дълги, нито много къси. Без ДНК анализ едва ли някой щял да разбере от кого са, макар от пръв поглед да си личало, че са на момиче. Тръгнала си, поела направо към училище и успяла за часовете подир обедната почивка. И отново през следващите десет дни била доволна и щастлива. Имала чувството, че той е станал още повече неин. Но както, естествено, би могло да се очаква, историята не можела да свърши гладко. Защото, по собствените й думи, проникването в чужда къща се превръща в навик. * * * Шехеразада стигна дотук и погледна часовника до леглото. После каза сякаш на себе си: „О, трябва да тръгвам“, скочи и започна да се облича. Това означаваше, че стрелките показват четири часа и трийсет и две минути. Тя си обу простите памучни пликчета, закопча на гърба си телените копчета на сутиена, нахлузи бързо джинсите и облече през главата тъмносинята блуза „Найки“. В банята си изми старателно ръцете със сапун, оправи си набързо косата и изчезна със синята мазда. Останал сам, Хабара нямаше какво конкретно да прави, затова не помръдна от леглото и както кравата преживя храната си, взе да размишлява бавно и с наслада над историята, която Шехеразада току-що му бе разказала. Подобно на всичките й истории, и тази не беше ясно накъде щеше да поеме. Той нито можеше да предположи, нито успяваше да си я представи като ученичка в единайсети клас. Дали тогава е била слаба и стройна? Дали е носила униформа, бели чорапи и плитки? Още не беше гладен и реши, преди да си приготви вечеря, да почете малко книгата, която бе започнал, но откри, че не може да се съсредоточи. В главата му една след друга изникваха сцените как Шехеразада се промъква тайно на втория етаж; как притиска до лицето си тениската на своя съученик; как вдишва миризмата й. Искаше му се час по-скоро да чуе продължението. * * * Шехеразада дойде в „къщата“ след три дни – в понеделник. Както винаги, донесе големи книжни торби с провизии, провери храните в хладилника и замени всички с изтекъл срок с новите, направи преглед на консервите, бутилките в шкафа, подправките и сосовете, за да види колко са останали, и си записа какво да купи при следващото си идване. Не пропусна да сложи в хладилника няколко бутилки „Перие“, а накрая остави на масата новите книги и дискове, които бе избрала. – Нещо да искаш или да ти липсва? – попита го тя. – Не се сещам – отвърна той. После, както обикновено, двамата отидоха в спалнята и правиха секс. След любовна игра в рамките на благоразумното време той си сложи презерватив, проникна в нея (тя твърдеше, че от медицинска гледна точка трябва да е от начало до край с презерватив) и пак в рамките на благоразумното време се изпразни. Шехеразада по принцип бе непрекъснато нащрек по отношение на прекомерната страст при акта. Както инструктор по кормуване непрекъснато очаква по принцип ученикът да не се увлича прекомерно на волана. След като провери с професионално око дали презервативът съдържа точното количество сперма, Шехеразада подхвана разказа си. * * * Цели десет дни след второто си влизане в дома на своя съученик тя била доволна и щастлива. Криела значката с формата на футболна топка в кутията си за моливи и в час често-често я милвала. Гризяла леко молива, ближела графита и си мислела за неговата стая. За бюрото му; за леглото, на което той спял; за пълния с дрехите му шкаф; за чистите му бели боксерки; за тампона и трите косъма, които била пъхнала в чекмеджето. Откакто започнала да се вмъква тайно в онази къща, загубила интерес към ученето. В часовете или се отдавала на безцелни мечти, или насочвала цялото си внимание към това да докосва значката и молива му. Вкъщи никак не й се занимавало да учи и да си пише домашните. Поначало не била слаба ученичка – успехът й бил малко над средния. Затова, когато я вдигали и не можела да отговори нищо, учителите били не толкова сърдити, колкото озадачени. Понякога в междучасията я привиквали в учителската стая, за да я разпитват какво става с нея, дали не е притеснена или разстроена. Тя обаче не успявала да отвърне смислено. Смотолевяла само нещо от рода, че напоследък не се чувства много добре. Защото не можела, естествено, да каже, че е влюбена в едно момче; че е започнала да се промъква тайно в дома му; че е откраднала оттам моливи и значка и е погълната изцяло от тях; че не е в състояние да мисли за нищо друго освен за него. Само тя единствена можела да си носи тази тежка и тъмна сянка. – Стигнах дотам вече да не мога да не влизам тайно през определено време у тях. Вярвам, че разбираш колко опасно беше. Аз също си давах ясна сметка, че не е възможно това ходене по въже да продължи вечно. Все някога някой щеше да ме открие и после да се намеси и полицията. Изпадах в ужас от тази мисъл. Но не можеш да спреш търкулнало се надолу по хълм колело. Десет дни след второто „посещение“ краката ми тръгнаха сами към онази къща. Имах чувството, че ако не го направя, ще откача. Сега си мисля, че може би тогава не бях съвсем с всичкия си. – А не беше ли проблем, че често отсъстваше от училище? – попита Хабара. – Нашите имаха собствен бизнес и бяха прекалено заети, за да се занимават с мен. Освен това дотогава не бях създавала никакви неприятности и никога не им бях противоречала открито. Затова родителите ми бяха убедени, че е по-добре да ми гласуват пълно доверие. Да пиша фалшиви извинителни бележки, беше най-лесната работа. Излагах с почерка на майка ми причината за отсъствието си, подписвах я и слагах печата й. А и вече бях казала на класната си, че не съм добре и че понякога се налага да отсъствам половин ден от училище, за да ходя на преглед в болницата. Пък и учителите си блъскаха главите какво да правят с неколцината, които не стъпваха в клас с дни, тъй че никой не се притесняваше особено, ако от време на време ме няма по половин ден. Шехеразада хвърли бегъл поглед на часовника до леглото и продължи: – Отново извадих ключа изпод изтривалката, отворих и влязох. Беше, както винаги, тихо – не, кой знае защо още по-тихо отпреди. Звукът от термостата на хладилника в кухнята отекна подобно въздишка на огромен звяр и аз като никога се стреснах. Междувременно позвъни телефонът и сърцето ми едва не спря от този пронизителен, режещ ухото звук. Облях се в пот. Но тъй като нямаше кой да вдигне слушалката, на десетото позвъняване телефонът замлъкна, а после тишината стана още по-дълбока. * * * Този път Шехеразада лежала дълго по гръб на леглото му. За разлика от преди сега сърцето й не биело лудешки, а и можела да диша нормално. Дори успяла да си представи, че той спи кротко до нея и тя го наблюдава. Изпитала чувството, че ако се протегне, ще докосне с пръсти мускулестата му ръка. Но разбира се, той не бил редом. Тя просто се носела сред облаци от фантазии. После почувствала непреодолим копнеж по миризмата на тялото му. Станала от леглото, отворила едно от чекмеджетата на шкафа с дрехи и разгледала ризите. Всички били грижливо изпрани, изсушени на слънце и прилежно сгънати – чисти и без никакъв мирис. Точно както и предишния път. Изведнъж й хрумнало нещо. Може би щяла да успее да го осъществи. Слязла бързо долу, намерила коша за мръсните дрехи и отворила капака. Бил пълен с дрехите за пране на тримата – неговите, на майка му и на сестра му. Види се, натрупалото се за ден количество. Шехеразада изровила една мъжка дреха – бяла тениска по врата. Помирисала я и усетила характерната миризма на потно младо мъжко тяло. Противна миризма на плът, която все се носела край момчетата от класа. Само че неговата я направила безмерно щастлива. И заровила лице в подмишниците, тя вдишала дълбоко миризмата и се почувствала така, сякаш е в обятията му и ръцете му са обвити около тялото й. Шехеразада взела тениската, качила се отново в стаята му и пак легнала на леглото. Покрила лицето си с нея и продължила да вдишва жадно миризмата на пот, докато не усетила отмала в слабините. Усетила също, че зърната на гърдите й се втвърдяват, и се запитала дали не й идва мензисът. Нямало как, било още твърде рано. Предположила, че се чувстваш така, когато изпитваш сексуално желание. Нямала представа какво се прави в такива случаи, как се справя човек с това. Или по-точно било ясно едно – нищо не можело да се направи при тези обстоятелства. Не и тук, на неговото легло в неговата стая. В крайна сметка Шехеразада решила да вземе вмирисаната на пот тениска. Било, разбира се, рисковано. Майка му обезателно щяла да забележи, че една тениска на сина й липсва. Едва ли щяло да й мине през ума, че някой я е откраднал, но със сигурност щяла да се зачуди къде ли се е дянала. Жена, на която домът е толкова чист и подреден, е без съмнение побъркана на тема чистота и ред. И ако нещо изчезне, непременно ще претърси къщата милиметър по милиметър, за да го намери. Като безпогрешно тренирано полицейско куче. Така майка му щеше навярно да открие няколкото оставени от нея, от Шехеразада, следи. Но макар да си давала сметка за последствията, не й се искало да се раздели с тениската. Главата не можела да убеди сърцето й. Вместо това се размислила какво да остави този път след себе си. Решила да са пликчетата й. Били най-обикновени, прости и относително нови, които си била сменила сутринта. Мож ела да ги скрие най-отзад в шкафа. Пликчетата й се стрували най-подходящата разменна монета за тениската. Ала когато ги събула, установила, че дъното им е влажно и топло. Обяснила си го с разтърсилото я желание за секс. Помирисала ги, но не подушила никаква миризма. Все пак й се сторило недотам редно да остави в стаята му нещо омърсено от похотта й, защото така щяла да оскверни себе си. Тъй че си обула пак пликчетата и решила, че ще е друго. Ала какво да е то? * * * Шехеразада стигна дотук, млъкна и дълго-дълго не продума. Лежеше със затворени очи и дишаше спокойно през носа. Хабара също лежеше и мълчеше в очакване тя да продължи разказа си. Накрая Шехеразада отвори очи и се обърна към него: – Слушай, Хабара. За пръв път го наричаше по име. Той я погледна. – Слушай, Хабара, нека го направим още веднъж, а? – Мисля, че ще се справя – отвърна той. И двамата отново се отдадоха на секс. Този път плътта й бе доста по-различна – мека и много надълбоко влажна; кожата – съблазнителна и гъвкава. Стори му се, че докато се любят, тя си спомня ясно какво е преживявала, промъквайки се тайно в стаята на своя съученик. Жената в обятията му наистина се бе върнала години назад във времето, когато е била седемнайсетгодишно момиче. Както се преминава в предишен живот. Шехеразада го можеше. Можеше сама себе си да надари с умението да разказва изумително. Подобно на изключително надарен хипнотизатор, който успява с помощта на огледало да хипнотизира сам себе си. Не се бяха любили толкова бурно досега. Любиха се дълго и страстно. И накрая тя получи оргазъм. Тялото й се разтресе неистово няколко пъти и сякаш и лицето й се преобрази и Хабара успя като през тесен процеп да зърне за миг седемнайсетгодишната Шехеразада. Сега той държеше в обятията си съкрушеното седемнайсетгодишно момиче, случайно напъхано в тялото на обикновена трийсет и пет годишна домакиня. Разбра го отлично. Затворило очи и треперейки, момичето не спираше да вдишва невинно миризмата на потната момчешка тениска. Този път след секса Шехеразада не му разказа повече нищо. Нито провери колко сперма има в презерватива. Двамата лежаха мълчаливо. Тя се взираше с широко отворени очи в тавана. Като минога змиорка на дъното на езеро, загледана в светлата водна повърхност. И той си помисли колко прекрасно би било да не е човек на име Нобутака Хабара, а обикновена безименна минога змиорка, обитаваща друг свят или пребиваваща в друго време. И един до друг двамата да се заловят със смукалата си за камъни на дъното и докато телата им се полюляват от течението, да наблюдават водната повърхност и да чакат някоя важна и дебела пъстърва да мине над тях. – Какво все пак остави в замяна на тениската му? – наруши тишината той. Тя помълча още малко и отвърна: – Нищо. Защото нямах у себе си нещо, което да оставя в замяна на тениската с миризмата на неговата пот, нещо, което да е равностойно на нея. Тъй че просто я взех и си тръгнах. И точно в този момент се превърнах в чиста проба крадец. * * * Когато след дванайсет дни отишла за четвърти път в дома му, ключалката на външната врата била сменена и огряна от обедното слънце, сияела с целия си златен блясък, хвалейки се сякаш със здравината си. Освен това под изтривалката нямало вече ключ. Сигурно изчезналата от коша тениска била събудила подозрението на майката на момчето. После тя се разтърсила из къщата, забелязала други странни признаци, подсказващи, че може би някой е влизал в отсъствие на семейството, и веднага сменила бравата на входната врата. Интуицията не я подвела, а реакцията й била светкавична. Естествено, Шехеразада изпаднала в отчаяние, но в същото време изпитала облекчение. Имала чувството, че някой е спрял зад гърба й и е снел тежко бреме от раменете й. Това означава, че вече няма да се промъквам тайно в дома му, помислила си. Защото, ако бравата не била сменена, щяла навярно да продължава вечно да го прави, и то все по-често и все по-настървено. И рано или късно неминуемо да се провали. Например някой от семейството неочаквано да се върне за нещо, докато тя е на втория етаж. Нито би могла да се измъкне, нито да оправдае постъпката си. Все някога това щяло да се случи. Тъй че успяла да избегне подобен гибелен край. Може би трябвало да благодари на майка му, с която никога не се била виждала, че има очи на ястреб. Всяка вечер преди лягане Шехеразада вдишвала миризмата на тениската му. Слагала я до себе си в леглото и така спяла. А сутрин, преди да тръгне за училище, я увивала в хартия и я прибирала на скришно място. След вечеря се затваряла в стаята си, изваждала я и я милвала и миришела. Притеснявала се дали с течение на времето миризмата на пот няма постепенно да изчезне, но не станало така. Миризмата се била пропила трайно, завинаги, в тениската. Като неизбледняващ скъп спомен. След като не можела повече (вече нямало как) да прониква тайно в дома на момчето, душевното й състояние бавно започнало да се нормализира. Чувствата й постепенно се уталожили, в клас все по-рядко се отдавала на фантазии и макар и отчасти, гласът на учителя често-често достигал до слуха й. Но тя не се вслушвала в онова, което се преподава, а съсредоточавала цялото си внимание върху своя съученик. Следяла зорко дали няма някаква промяна в поведението му, дали не нервничи. Само че у него не се забелязвала никаква промяна. Той, както обикновено, отварял широко уста и се смеел непринудено и гръмко; както винаги, отговарял правилно, ако учител му зададял въпрос, а след часовете тренирал разпалено с училищния отбор по футбол. На игрището викал все така силно и все така обилно се потял. Шехеразада не долавяла у него абсолютно нищо необичайно. Бил чудовищно добросъвестен и това я възхищавало. Без сенчица. Петънце. Само че аз знам за едно негово петънце, мислела си тя. Или нещо близко до петънце. За което навярно никой друг не знае. Знам само аз (а нищо чудно и майка му). При третото си проникване в къщата Шехеразада открила в дъното на шкафа много ловко скрити няколко порнографски списания. Били пълни със снимки на голи жени, разтворили широко крака и разголили щедро гениталиите си. Имало и съвкупяващи се мъже и жени в смайващо неестествени пози. Наподобяващите пръчки пениси на мъжете били вкарани в телата на жените. Шехеразада за пръв път в живота си виждала такива списания. Тя се настанила пред бюрото, прелистила ги бавно и разгледала с огромен интерес една по една снимките. Предположила, че той ги гледа и мастурбира, но не й станало особено противно, нито пък се разочаровала от потайното му истинско лице. Приемала мастурбацията за нещо нормално. Спермата трябвало да отиде все някъде, защото така е устроено мъжкото тяло (почти същото като менструацията при жените). В този смисъл и той бил просто едно обикновено седемнайсетгодишно момче. Нито герой, нито светец. Шехеразада дори по-скоро си отдъхнала. * * * Малко след като престанах да влизам тайно в дома му, неудържимият копнеж по него започна постепенно да изстива. Както отливът се оттегля лека-полека от плитчините. Не знам защо, но вече не вдишвах толкова страстно миризмата на потната му тениска и все по-рядко галех и премятах в ръцете си молива и значката му. Сякаш треската ми отзвучаваше и температурата спадаше. Защото моето не беше нещо като болест, а истинска болест. И за известно време тя ми разбърка съзнанието. Може би всеки преминава веднъж в живота си през такъв налудничав период. Или пък това бе нещо, случило се само на мен. С теб ставало ли е така? Хабара се замисли, но не се сети и отвърна: – Не, нищо чак до такава степен особено. Отговорът му като че ли я разочарова леко. – Във всеки случай, щом завърших гимназия, веднага го забравих. Толкова бързо и лесно, че направо се изненадах от себе си. Дори не можех да си спомня какво у него привлече така неудържимо мен, седемнайсетгодишното момиче. Странен е животът, нали? В даден момент нещо ти се струва невероятно, абсолютно, изключително и си готов да захвърлиш всичко, за да го имаш, а минава известно време или го поглеждаш от друг ъгъл и виждаш смаян, че блясъкът му е изчезнал. Питаш се какво си гледал. Та това е моята история (за онзи период от живота ми, когато се промъквах тайно в чужда къща). Прилича някак на синия период на Пикасо, помисли си Хабара. Но разбра отлично какво се опитва да каже тя. Шехеразада погледна часовника. Наближаваше време да си тръгва. След многозначителна пауза каза: – Всъщност обаче историята не свършва тук. Четири години по-късно, мисля, когато бях във втори курс в училището за медицински сестри, съдбата взе, че се разпореди да го срещна отново. Майка му също изигра огромна роля за това и всичко беше като в една от ония страшни истории за призраци. Направо не знам дали ще ми повярваш. Искаш ли да ти я разкажа? – Много. – Тогава ще я чуеш следващия път. Ще стане късно, ако я започна, а и трябва да се прибирам да готвя вечеря. Тя се изправи и се облече – бельо, чорапи, долна фланелка и накрая блузата и полата. Хабара наблюдаваше разсеяно от леглото и си мислеше, че е много по-интересно, когато жената се облича, отколкото, когато се съблича. – Ще поръчаш ли книги, които би желал да прочетеш? – попита Шехеразада. Той отвърна, че засега не иска нови книги, искаше само да чуе продължението на нейния разказ. Но не го изрече на глас. Защото имаше чувството, че ако го стори, никога няма да чуе какво се е случило след това. * * * Тази нощ Хабара си легна рано и се размисли за Шехеразада. Сигурно никога повече нямаше да я види. Не беше изключено. Нямаха споразумение. Отношенията им бяха случайно наложени от някого и на този някой би могло винаги да му хрумне да ги прекрати. С една дума, свързваше ги само една тънка нишка. Може би някога, не, непременно някога щеше да свърши. Нишката щеше да бъде скъсана. Рано или късно – в това единствено бе въпросът. А ако Шехеразада си отидеше, Хабара нямаше да може вече да слуша разказите й. Щяха да секнат историите, да изчезнат всички незнайни и необикновени приказки, които е трябвало да бъдат разказани. Съществуваше и вероятност да бъде лишен напълно от свободата си и тогава не само Шехеразада, а и всички жени да си отидат от живота му. Тази вероятност бе доста голяма. И той никога повече нямаше да може да проникне в топлата влага на телата им. Никога повече нямаше да почувства как те потреперват едва доловимо. Навярно по-мъчителна от липсата на секс за Хабара щеше да е загубата на моментите на споделена интимност. Това в крайна сметка означава да загубиш жена. Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността, от една страна, да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш. Това бе нещо, от което Шехеразада имаше неизчерпаем запас и го даряваше щедро. Вероятността някога да се наложи да загуби това нещо бе за него по-мъчителна от всичко друго на света. Хабара затвори очи и престана да мисли за Шехеразада. Размисли се за минога змиорките. За онези същества без усти, които са се впили със смукалата си в камъните на дъното и скрити сред водораслите, се полюляват заедно с тях на течението. Представи си, че е сред тези змиорки, и зачака да се появи пъстърва. Но колкото и да чакаше, не мина нито една дори. Нито дебела, нито слаба, нито каквато и да било. Накрая слънцето се скри и светът потъна в пълен мрак.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_602982.html

Свързани новини: