През 1914 г. германци и британци правят люта морска битка край Фолкландските острови

12/08/15 08:21
(http://www.klassa.bg/)

През 1914 г. германци и британци правят люта морска битка край Фолкландските острови

На 8 декември 1914 г. по време на Първата световна война край Фолкландските острови в Южна Америка става морско сражение между германската крейсерска ескадра на вицеадмирал Максимилиан фон Шпее и английската ескадра на вицеадмирал Фредерик Довтън Стърдий.
Предисторията

На 1 ноември 1914 г. германската ескадра на фон Шпее в битката при Коронел (Южно Чили) потопява двата британски броненосни крейсера „Гуд Хоуп” и „Монмут”. Англичаните губят 1654 моряци, включително командващия ескадрата контраадмирал Кристофър Крадък.

Германската ескадра не понася загуби и това обстоятелство нанася сериозен удар по престижа на британския Кралски флот. Германските крейсери получават възможност да преминат в Южния Атлантик, създавайки заплаха както за търговските превози на Британия в района, така и за намиращите се край Южна Африка транспорти с войски, прехвърлящи се на европейския театър на бойните действия.

Не само от засегната чест, но и от чисто военностратегически интереси, за прехващане на германската ескадра на Шпее британското Адмиралтейство създава силна морска групировка, в която привлича почти 30 кораба, от които 21 са броненосни, без да се броят спомагателните крейсери за разузнаване. Начело на ескадрата е назначен вицеадмирал Стърдий.

Германското военноморско командване улавя разместването в дислокацията на британския флот. То счита крейсерската война в Тихия океан за малко перспективна, тъй като Япония и Русия воюват на страната на Великобритания. Освен това в Южния Атлантик се намират голям брой британски бойни кораби, прикриващи корабоплаването откъм Азия. Затова успешни бойни действия могат да се водят само в състав на усилена ескадра, но е проблемно нейното снабдяване и то преди всичко откъм въглища и боеприпаси.

Берлин изпраща до Шпее съобщение с препоръка да прекрати крейсерските операции и да се промъква към родината.

Шпее размишлява. Той си дава сметка, че обръчът около него се затяга и че Британия неизбежно ще изпрати сили в Южния Атлантик за неговото намиране. Накрая той изпраща отговор, че броненосните крейсери вече са изразходвали половината боезапас, а леките крейсери дори повече, затова ще се връща у дома.

Адмирал Шпее решава попътно със своята ескадра (2 броненосни крайцера „Шарнхорст” и „Гнайзенау”), трите леки крайцера („Дрезден”, „Нюрнберг” и „Лайпциг”), два транспортни кораба и болничният съд Зайдлиц” да атакува британската военноморска база Порт Стенли на Фолкландските острови. Целта е да бъде разрушена важна стратегическа радиостанция, да бъдат опожарени складовете за въглища и да бъде пленен губернаторът.

На 6 декември адмирал Шпее събира на съвещание на своя флагмански кораб „Шарнхорст” корабните капитани и им излага плана си за Порт Стенли. Капитанът на „Гнайзенау” капитан цур зее Меркер, капитанът на „Дрезден” капитан цур зее Людеке и капитанът на „Лайпциг” фрегатен капитан Хаун считат начинанието като напълно излишно и дори рисковано.

Германското военноморско разузнаване съобщава, че британската флота е около Югозападна Африка за потушаване въстание на бурите и няма да срещнат противодействие. При приближаването обаче на Порт Стенли се оказва, че на рейда е акостирала изключително силна британска ескадра: един ескадрен броненосец, 2 линейни крейсера, 3 броненосни крейсера и 2 леки крейсера.

Сражението

Срещата на двете флоти в Порт Стенли е абсолютно случайна. Британската ескадра е пристигнала предната вечер и възнамерява на следващия ден да отплава на юг към нос Хорн. Ескадрата на Шпее по първоначален план трябвало да атакува Порт Стенли няколко дни по-рано, но непредвидена задръжка край остров Пиктон за дозареждане с въглища до 6 декември забавя пристигането им до Фолкландите.

Срещайки неочаквано явно превъзхождащ противник, Шпее се опитва да се измъкне, обаче британските кораби настигат малко по-бавните германски. Тогава адмирал Шпее заповядва на леките крейсери и на транспортните съдове да се пръснат в различни посоки.

В 12:47 часа адмирал Стерди вдига сигнал „да се открие огън и боят да започне”. След 10 мин. пръв стреля „Инфлексибъл”, давайки залп от 14 800 м. по „Лайпциг”. Бягащите германци отвръщат на огъня чак в 13:25 часа.

Сражението се разпада на отделни огнища поради пръсналите се германски кораби. Британските линейни крейсери влизат в бой с германските броненосни крейсери и ги потапят. Същото се случва и на германските леки крейсери. Единствено крейсерът „Дрезден” и болничният съд „Зайдлиц” успяват да се измъкнат, но на 14 март 1915 г. са заловени край Чили.

По време на боя адмирал Шпее има доблестта да вдигне сигнал към капитана на „Гнайзенау” Меркер: „Вие се оказахте съвършено прав!”, визирайки несъгласието му да се атакува Порт Стенли.

Към 16 часа става ясно, че флагманският „Шарнхорст” загива. След 4 мин. той изведнъж прекратява огъня и с вдигнат флаг се наклонява, потъва в 16:17 часа. Тъй като „Гнайзенау” все още води бой, британските кораби не губят време да спасяват потъващите хора. Понеже температурата на водата е само 6° - 7°, никой от екипажа на „Шарнхорст” не оцелява.

Към 17:30 часа „Гнайзенау” изстрелва всичките си 210-мм снаряди, обръща се към „Инвинсибъл”, спира, но не спуска флага си. Дори периодично стреля по британците, но получава поредните залпове. Към 18 часа потъва и той.

Във водата се оказват около 270-300 души. Британските кораби пристигат на мястото на гибелта му и спускат лодки за спасяване на хората. Спасяването продължава до 19:30 часа. Заради преохлаждането умират и неколцина от извадените около 200 души. На следващия ден те са погребани с почести.

Догонени са и потопени леките крейсери „Лайпциг” и „Нюрнберг.

По време на боя британските кораби получават 25 попадения от снаряди, но дават едва един убит и 3 ранени.

Германските кораби получават 70 попадения (част от тях с голям калибър), като дават 1540 убити и 197 пленени. Сред загиналите са адмирал Шпее и неговите двама синове – по-възрастния Ото на борда на бронепалубния крейсер „Нюрнберг” и по-младия Хенрих на борда на броненосния крейсер „Гнайзенау”.

Оценки и последствия

Фолкландският бой се разглежда от британските историографи като разплата за поражението край Корнуел. Според Чърчил е спаднало напрежението в крацерската война в океаните и се е стабилизирало положението на Великобритания в целия свят. Само след денонощие десетки кораби са изтеглени в британски води.

Крал Джордж V поздравява всички участници в победната битка, а адмирал Стърдий, пръв от флотските офицери през последните 100 г. получава дворянска титла, като става баронет.

Успехът е ценен от стратегическа гледна точка по получените резултати. От тактическа гледна точка обаче боят не представлява голям интерес, тъй като става между неравностойни по клас кораби.

Преимуществото на британските линейни крейсери над броненосните германски в скорост, тегло на залпа и бронирането е толкова огромнои, че съвременници го наричат „бой между гиганти и джуджета”. Впрочем тази победа е една от не многото решителни победи на британския флот в Първата световна война.

От друга страна британците отбелязват високата живучест на германските кораби, чийто боезапас не се взривява дори от тежки попадения, както се е случило на крейсерите на Крадък при Корнуел.

Едно от последствията на анализа на боя става изменението на британската корабостроителна програма – дава се преимущество на бързоходни линейни кораби (линкори) от типа на „Куин Елизабет”.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/261547_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+1914+%D0%B3.+%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8+%D0%B8+%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82+%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%B0+%D0%

Публикувана на 12/08/15 08:21 http://www.klassa.bg/News/Read/article/261547_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+1914+%D0%B3.+%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8+%D0%B8+%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82+%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%B0+%D0%