Какво е новото?

Само че дали подобна клауза е съвместима с европейското право? И дали тя не нарушава принципа за равнопоставеността на европейците пред закона? По темата се водиха многобройни и дълги дискусии. През септември 2015 Европейския съд обяви, че германската практика не нарушава европейските закони. Сега обаче Социалният съд в Касел взе ново решение по темата - и то твърде сензационно.

От една страна съдът потвърди правото да се отказват плащания тип Харц-4 на чужденци от ЕС, но от друга страна обяви, че те имат принципно право на социални помощи. Размерът на класическите социални плащания в момента е следният: 399 евро на месец за несемейни лица и 360 евро на месец за семейни лица. Това право обаче ще зависи от продължителността на престоя им във Федералната република. Съдиите в Касел обявиха, че най-късно след шест месеца пребиваване в страната чужденците следва да получат право на социални помощи. Те се позоваха на решение на Германския конституционен съд, според което "съществува основно право на екзистенцминимум, гарантиращ достойно човешко съществуване".

Дали сега ще дойдат още повече българи?

Решението на съда в Касел ще засегне близо 130 000 граждани на ЕС, пребиваващи в Германия - предимно българи и румънци. То не се хареса на повечето общински власти. Причината: класическите социални помощи се плащат от общинските бюджети, а помощите за дълготрайно безработни Харц-4 идват от федералния бюджет. Предполага се, че сега за общините могат да възникнат допълнителни разходи в размер между 500 милиона евро и 1 милиард евро.

Според наблюдатели, съдебното решение създава допълнителен стимул за мигранти, защото който се задържи в Германия поне шест месеца, при това без значение дали е полагал сериозни усилия да си намери работа или не, вече ще има право на социални помощи. Това е поредното голямо предизвикателство пред германските общини, които и без друго са в затруднено положение поради притока на бежанци.