Напролет България кани инвеститори в газов хъб "Балкан"

Европейската комисия се включи в разработването на търговска концепция, бизнес и финансов план за създаването на газов хъб "Балкан" в България. Анализът се очаква да е готов идната пролет и през май 2016 г. в София да се състои инвеститорска конференция, на която страната ни да покани потенциални кандидати да участват в проекта както за строежа на газоразпределителния център, така и за изграждане на вътрешни транзитни мрежи и връзки към съседните държави. Това съобщи вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев след подписването в четвъртък в София на окончателното инвестиционно решение за връзката между газовите системи на България и Гърция, която се съфинансира от Брюксел и през нея се планира страната ни да покрива част от нуждите на вътрешното си потребление, а друга част от газа да постъпва в хъба. Плановете се газоразпределителният център да се захранва с каспийски газ, който ще идва по Трансадриатическия (ТАП) и Трансанадолския (ТАНАП) газопроводи, с втечнен газ от гръцките, а вероятно и турски LNG-терминали, както и с руски газ, който може да идва както по тръба по дъното на Черно море (съкратен вариант на спрения "Южен поток" – б.а.), така и по досегашните сухопътни маршрути. В хъба ще влизат и количества от местния добив, но това ще стане с по-дългосрочна перспектива, тъй като в момента газодобивът у нас е минимален, а находището в дълбоките води на Черно море "Хан Аспарух" е в начален стадий на проучване и евентуално ще почне да дава газ не по-рано от десетина години. Да не се спъваме два пъти на едно място "Най-важното е да не се спъваме два пъти на едно и също място, нямаме намерение да повтаряме грешката с "Южен поток", каза Дончев по повод започващата оценка на законовите, нормативните и финансови аспекти на проекта, за която по-рано през деня се е договорил с Клаус-Дитер Борхард, директор "Вътрешен енергиен пазар" на Европейската комисия. "Южен поток" бе спрян от Русия миналия декември с мотива, че България пречи на реализацията му. Реално обаче изграждането на тръбата бе прекратено преди това от Брюксел заради разследване дали проектът отговаря на европейското законодателство за допускане на трети страни до капацитета на газопровода и дали са спазени принципите за конкурентност при избора на руско-българския консорциум, който трябваше да строи тръбатан а българска територия. Уреждането на нормативните въпроси за бъдещия хъб са важни за привличането на доставчици, търговци и транзитьори, тъй като ще са гаранция за осигуряване на суровината. "Всичко останало с изграждането на самата инфраструктура или финансирането на проекта не са важни сега", каза вицепремиерът. От думите му стана ясно, че до следващата пролет се очаква да има отговори на въпросите откъде ще идва газът за хъба, какви ще са вариантите за трасетата, по които ще постъпва и ще се транспортира газът от центъра, след което проектът да бъде остойностен и да бъде предложен на инвеститорите. В ЕК оптимисти за газовия център Борхард коментира, че ако проектът спазва европейските регулации и се реализират бъдещите газови връзки на България, "аз съм голям оптимист, че България ще бъде сърцето на газовата сигурност на региона". По думите на представителя на ЕК страната ни може да играе важна роля за диверсификацията на газовите доставки в региона, а с изграждането на връзката с Гърция става част от Южния газов коридор. Самото окончателно инвестиционно решение за построяването на връзката бе подписано от акционерите в проекта -  "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” на гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", след неколкократно отлагане само през тази година. Финално тръбата ще е с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно с възможност за вдигане на мощността до 5 млрд. куб. м. Пазарен тест ще реши за вдигането капацитета на връзката с Гърция По повод искането на България капацитетът да се вдигне последно на 20 млрд. куб. м (по думите на премиера Бойко Борисов от четвъртък), проектната компания ""Ай Си Джи Би" ще направи пазарен тест, за да се прецени дали да се увеличава мощността, каза италианският посланик у нас Марко Контичели, който присъстваше на официалната церемония. Стойността на проекта засега се изчислява на 220 млн. евро. Европейската комисия отпусна още през 2010 г. 45 млн. евро за реализацията на газовата връзка с Гърция от европейския план за възстановяване от икономическата криза, а в началото на следващата година се очаква да получи още 35 млн. евро от Брюксел по плана "Юнкер". Останалите пари ще осигурят поравно двамата акционери, като БЕХ има записана в бюджета за догодина държавна гаранция за 215 млн. лв. кредит за връзката, който се очаква да бъде взет от Европейската инвестиционна банка. В средата на следващата година ще се обяви търгът за строители на 210-километровото трасе от Стара Загора до Комотини. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че всички процедури за изграждането на тръбата ще спазват европейското и националното законодателство. За октомври 2016 г. е планиран стартът на строежа, а търговската експлоатация на съоръжението се очаква да започне в средата на 2018 г., предвижда пътната карта на проекта, съгласувана с Брюксел и обявена от Петкова. Борисов: От празни приказки и мечта проектът стана реалност "С Ципрас преди два месеца си стиснахме ръцете на една от срещите в Брюксел, че ще накараме нашите компании да започнат проекта и от празни приказки и мечти да стане реалност", заяви премиерът Бойко Борисов след подписването на решението за връзката.    "Никой не ни вярваше, че този интерконектор ще стане и считам, че правителството трябва да бъде поздравено за политическата си воля. Преди половин година, помните, от Анкара руският президент ни заклейми, че България ще загуби всичко. Благодарение на нашите партньори - в Европа, в ЕК, САЩ, приятелска Гърция и нашата праволинейна и балансирана позиция, включително и към Русия, ние имаме шанс да имаме много добър газоразпределителен център "Балкан", който да дава възможност и компаниите да реализират своите печалби, но най-вече българската държава, колкото повече газ пренася, толкова повече такси ще взима. Това няма да е за сметка нито на Украйна, нито на Гърция, нито на Турция или Русия, нито на който и да е, защото нашето геостратегическо положение, стабилно правителство, стабилна политическа система, благодарение на парламента, че вчера демонстрираха толкова голямо единство и стабилност, ни гарантират тези проекти да станат факт", коментира Борисов. Днес не подписваме надежди или пожелания, десетилетие нямаше интерконектори, сега подменяме компресорни станции, заяви министър-председателят. "От това ще спечелят всички, които са по трасето и в едната, и в другата посока. България не само, че няма да загуби нищо, но съм убеден, че ще спечелим всичко накрая, заедно с нашите съседи, приятели и партньори", каза още Борисов. Още падат сажди от небето след газовата криза през 2009 г. "Не става въпрос само за 3 млрд. кубически метра газ. Тези 3 милиарда са ни необходими, за да си отдъхнем, че има диверсификация, да си отдъхнем, че ако някой се ядоса и спре кранчето за Украйна, ние няма да изпаднем в състоянието, в което като кмет на София изпаднах - да гледам как градът ми изстива в най-големия студ. Ако не беше тогава мазутът по старите топлоцентрали, не знам как щяхме да изкараме зимата. Още падат сажди от небето, колко мазут изгорихме тогава", спомни си Борисов. По думите му от договорките с гръцкия премиер Алексис Ципрас, с държавния секретар на САЩ Джон Кери и с ЕК, с президента на Азербайджан Илхан Алиев, с тюркменския президент е видно, че ние можем да достигнем много над 10 млрд. куб. м капацитет на гръцката връзка, "нашата цел е 20 милиарда". Той благодари на Кери, че "над мойта карта с газовите връзки си стиснахме ръцете, че България няма да остане изолирана от газовия транзит". 

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/naprolet-bulgaria-kani-investitori-v-gazov-hab-balkan-news242925.html

Свързани новини: