Днес почитаме свещеномъченик Игнатий Богоносец, ученик на св. апостол Йоан Богослов. Според евангелието на Матея, самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце. Оттогава св. Игнатий наричат Богоносец, а в иконите го изобразяват в ръцете на Бога. Той е ръкоположен за епископ на град Антиохия. Заради вярата си в Христос, по нареждане на император Траян бил хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях. 

 

Българите наричат този голям християнски празник „Игнажден”, „Идинажден”, „Игнатьовден”, „Инатя” (в Родопите), „Идинак” (в Северна България), „Поляз”, „Полязовден” (в Котленско и Добричко) или „Млада година”. Според християнските вярвания от Игнажден започнали родилните мъки на Божията майка, които продължават до раждането на Исус Христос на Коледа. Тези дни са познати сред българите като „Мъчници” или „Игнашка неделя” и се почитат особено строго от младите булки, и бременните жени. Традицията повелява през тези дни те не предат и тъкат, да не перат, за да забременяват и да раждат леко. В народното съзнание Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници

 

Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за начало на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец или Полазовден.

 

С Игнажден започват коледните празници. 

 

Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали. Ето и най-разпространените от тях:

 

Интересна практика има в някои части на страната – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Целта на този ритуал е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с благодарност и присъствието му се смята за добра поличба.

 

Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав.

 

Вярва се, че ако днес срещнем ром, цяла година ще сме много, много щастливи.

 

Хубаво е също така, ако пътят ви пресече лисица.

 

В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Затова на днешния ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.

 

Както на повечето подобни дни, традицията повелява днес да не се работи, като това важи най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.

 

Не изнасяме нищо от вкъщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. 

 

Не даваме и не взимаме нищо назаем.

 

Не се пере, за да не се настани в дома ни болест.

 

Не се вари боб, за да не бие градушка.

 

Не се местят кошери, за да не избягат пчелите.

 

Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша.

 

Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.

 

Храната на Игнажден е специална и разнообразна, като за празник. Менюто, разбира се, е постно.

 

Колаците и кравайчетата са повече от задължителни, децата много им се радват. В Родопите приготвят много вкусен пататник и едно древно българско ястие, което се прави с боб и картофи.

 

На масата се слагат ошаф, зеле и туршия. Добре е да има сурово жито и орехи.