Независимостта на съда като разделителна линия

Основната разделителна линия при дебатите за изменението на Конституцията бе принципът за незивисимост на съда. Двете страни в дебата имат различно виждане за важността и обвхвата на този принцип. Независимостта на съдебната власт и незивисимостта на отделните съдии са издигната като основни начала в чл. 117 от Конституцията. Основните положения за гарантиране на тази независимост трябва да бъдат закрепени в Конституцията и закона. Тези гаранции не могат да бъдат оставяни на дискрецията/личното усмотрение/ на човек или група от хора. Колкото по-ясно и конкретно са разписани, толкова по-вероятно е независимостта на съда да е реална, а не декларативна. Функциите и принципите на органите на съдебната власт не са различни за различните страни от демократичния свят. В тази посока е и Конвенцията за основните принципи за независимостта на съдебната власт на ООН от 1985г.: „организацията и управлението на съдебната власт във всяка страна трябва да бъде вдъхновено от тези принципи и трябва да бъдат положени усилия за транспонирането и прилагането им в практиката” . Неуместни са аргументите, че всяка страна може да урежда самостоятелно своето правосъдие, които бяха използвани в отговор на искането на част от експертната общност международните стандарти за правосъдие да бъдат спазени в българското законодателство. Ето някои от основните международни принципи, които всяка демократична страна следва да гарантира. Конституционно уредени принципи: Съдиите, избрани от съдии във Висшия съдебен съвет или в съдийската колегия на съвета, следва да са мнозинство от членовете. В Становище №403/2006 на Венецианската комисия се препоръчва следното:  „Съществена част или мнозинство от членовете на съдебния съвет трябва да се избират от самата съдебна система. За да се гарантира демократичната легитимност на съдебния съвет другата част от членовете трябва да се избират от парламента измежду лица, които имат подходяща юридическа квалификация.” Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа изрично препоръчва в своето Становище 10: „Когато съставът/на Висшия съдебен съвет/ е смесен (съдии и други), КСЕС смята, че за да се предотврати всякакво манипулиране или неправомерен натиск, съдиите, избрани от техните колеги, трябва да съставляват голямо мнозинство от членовете.” Законово уредени принципи: В своето изследване ”Гаранции за независимостта на съда”, проф. Ян Гинтер посочва принципите, които са валидни за всички демокрации, изтъквайки критично, че Естония е гарантирала в законодателството си само някои от тях. Част от тези гаранции се виждат и в проекта за изменение на Закона за съдебната власт, изготвен от екипа на бившия правосъден министър на България Христо Иванов: 1. Уреждане на прозрачна процедура по назначаване и освобождаване на съдиите. 2. Уреждане на финансова сигурност и организационно-технически условия за осъществяване на магистратските задължения. 3. Адекватни процедури за преместване на съдии, така че командированият съдия да не изпитва каквато и да е зависимост, включително под формата на благодарност към лицето и лицата, които са го командировали. В момента в българските съдилища командироването /временното преместване/ се осъществява по разпореждане на председателите на съдилища, което означава, че преместеният съдия е зависим от благоразположението на председателя. 4. Ясни и прозрачни процедури за дисциплинарни производства срещу съдиите и за налагането на дисциплинарни наказания срещу тях. 5. Гарантиране на идентична натовареност на съдиите от един и същи съд и на съдиите от еднакви по вид съдилища. В доклада за България на Комисията Greco (Група на държавите срещу корупцията), се посочва, че „Решенията на Съвета и на помощните органи по въпроси за назначенията на съдиите, кариерното развитие, атестирането и дисциплинарните производства трябва да бъдат вземани от мнозинство, състоящо се от съдии”. Структурирането на Висшия съдебен съвет и на неговите атестационни и дисциплинарни комисии не е достатъчно, за да гарантира само по себе си прозрачен и коректен процес за назначаване, освобождаване и дисциплинарно производство. В закона за съдебната власт е необходимо да бъдат посочени конкретни и обективни механизми за подбор. Оценките за качествата и дейността на магистратите трябва да бъдат предвидими и лесно проверими, а не субективни и немотивирани. В този процес следва да се възприеме практиката, която отдавна е залегнала в корпоративния свят и е приложима в органите на съдебната власт – атестацията да съдържа подробни тестове с различни секции, отчитащи компетентността, знанията и интегритета на съдиите. Независимостта на отделния съдия зависи пряко и от неговата натовареност. Един от начините да бъдат „наказвани” неудобните съдии е като бъдат натоварвани с прекомерен брой дела. Подобни бяха индикациите от Софийски градски съд, когато през декември 2014г. 15 съдии поискаха оставката на тогавашното ръководство – Владимира Янева и Богдана Желявска. Един съдия не бива да бъде с по-голяма натовареност от средната за съда, в който правораздава. Ето защо трябва да се работи за правилното и прозрачно функциониране на системата за случайното разпределение на делата. Не бива да има съмнение, че тази система може да бъде повлияна от човешка ръка. Софтуерният експерт Васил Величков, който бе избран от ВСС и Министерството на правосъдието, за да анализира сигурността на сегашният софтуер за случайно разпределение, заяви, че е констатирана възможност за човешка на меса в системата за случайно разпределение. Всяка една от изброените точки заслужава подробно разглеждане, поради което ИПИ ще публикува на части своя анализ за независимостта на съда в българската съдебна система в контекста на международните принципи в областта. *Текстът е публикуван от сайта на Института за пазарна икономика.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/nezavisimostta-na-sada-kato-razdelitelna-liniya-news243354.html

Свързани новини: