Реформаторският пациент

12/20/15 07:56
(http://www.klassa.bg/)

Реформаторският пациент

"Анестезиологът работи в реанимация, където пациентите са между живота и смъртта, решенията се взимат за минути и трябва да бъдат ефективни. Анестезиологът трябва да върви доста тънко по линията между това непрестанно да се съмнява в решенията си и да не се мисли за полубог. Ако държиш правата линия между тези две неща, успяваш, другото е или разпад, или самозабравяне, което води до грешки…" Половин година след това свое изказване в "Шоуто на Слави" министърът на здравеопазването (и анестезиолог) Петър Москов кривна от правата линия и изпрати Реформаторския блок (РБ) в клинична смърт. Решението му да остане в правителството, вместо да последва партията си ДСБ и да излезе в опозиция, направи така, че реформаторите станаха безформена партийна маса в управляващата коалиция.

Така само в рамките на една седмица двама министри от блока дадоха два напълно противоположни примера за политическо поведение. С оставката си Христо Иванов предизвика неочаквано голяма концентрация на обществена енергия в полза на съдебната реформа. С оставането си Петър Москов сложи край на вълната, която можеше да преформатира това управление, отвори нов разлом в Реформаторския блок и показа, че противоречията в него едва ли някога ще бъдат преодолени.

Символичното решение на Москов да остане в управлението даде алиби и на останалите представители на блока да запазят постовете си. В същото време РБ нито се разцепи, нито стана действаща коалиция, а съществуването му зависи само от това доколко неговите съставни части ще бъдат изгодни като поддръжници на правителството на ГЕРБ. Точно като пациент, чието съществуване се поддържа изцяло на системи. Които всеки момент може да бъдат прекъснати.

Живот в реанимацията

Петър Москов обясни решението си с нуждата да се спасява стабилността на правителството от евентуалните предсрочни парламентарни избори, с които Бойко Борисов заплаши останалите партии от десния съюз, ако и те последват партньорите си.

Две от партиите в него – СДС и "Движение България на гражданите" (ДБГ), веднага намериха причина да останат във властта. И за благоприличие поискаха ново коалиционно споразумение с ГЕРБ, "гаранции за реформи" и дадоха шест месеца срок, за да се изпълнят новопоетите ангажименти. Тяхната позиция всъщност беше лесно предвидима и не беше изненада. Малко след като миналата седмица лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че снема доверието си от правителството, а правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка заради бламирането на промените в конституцията, председателят на СДС Божидар Лукарски побърза да заяви, че той няма намерение да напуска поста си на министър на икономиката, нито партията му ще излиза в опозиция. След като ДСБ официално подкрепи Радан Кънев и обяви решението си за напускане на управляващото мнозинство, от формацията на Меглена Кунева също заявиха, че остават в правителството.

Министърът на отбраната и лидер на БЗНС Николай Ненчев (вляво)

Фотограф: Надежда Чипева

Заради шизофренната ситуация, която създаде оставането на Москов в правителството, но запазването на членството му в ДСБ, другите две по-малки формации от блока – БЗНС и Народната партия "Свобода и достойнство" (НПСД), също се присъединиха към хора на подкрепящите кабинета. Както и към предложената от ДБГ декларация за ревизия на коалиционното споразумение с ГЕРБ. Така от четирите партии в Реформаторския блок ДСБ остана в изолация.

Ролята на Москов в случая беше ключова, защото кризата в управляващото мнозинство след бламирането на конституционните промени можеше да се развие по друг сценарий. Евентуалното напускане на поста от страна на Москов най-вероятно щеше да повлече след себе си и оттеглянето на министъра на отбраната Николай Ненчев. Според депутати той декларирал преди това, че ако се вземе решение за излизане в опозиция, той ще подаде оставка от поста. В опозиция към ДСБ и БЗНС щеше да се присъедини и другата по-малка формация – НПСД, чийто лидер Корман Исмаилов също даваше знаци в тази посока. При съотношение 3:2 в полза на оттегляне на подкрепата от кабинета оставането си във властта можеше да преосмисли и партията на Меглена Кунева. Щеше да бъде друго и съотношението между депутатите от парламентарната група в полза на напускането на властта. След избора на Москов за оставане във властта това вече е просто хипотеза в минало време.

Бившият зам.-председател на ДСБ обаче само помогна за изпадането на РБ в клинична смърт. Симптомите за тежкото състояние на блока бяха налице от доста време преди това.

Какво мислеха

Да припомним накратко: Реформаторския блок възникна по време на протестите срещу избора на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС и правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. Тогава пет формации извън Народното събрание се обединиха и предложиха четири стъпки за изход от кризата. Поискаха предсрочни парламентарни избори и промени в изборния кодекс. Първоначално това бяха ДСБ, ДБГ, НПСД, зелените и "Синьо единство" на настоящия ни посланик в Турция Надежда Михайлова. На по-късен етап към тях се присъединиха СДС и БЗНС. Заради избора на Меглена Кунева за водач на листата за евродепутати и сблъсъка със "Синьо единство" заради това формацията на Надежда Михайлова напусна обединението. А покрай преговорите за парламентарните избори от него си тръгнаха и зелените. Така в Реформаторския блок останаха пет формации – ДСБ, ДБГ, СДС, НПСД и БЗНС.

При учредяването си те се обявиха за сформиране на реформаторско правителство с ограничен мандат от две години, радикалната реформа на МВР, прокуратурата и съдебната система, операция "Чисти ръце", промени в конституцията и свикване на Велико народно събрание (ВНС).

Влизането на реформаторите в правителството на Бойко Борисов беше компромис. Блокът се отказа от радикалните си идеи за съкратен мандат и ВНС с обещанието, че ще бъде гарант за провеждането на реформите. Като още тогава от ДСБ бяха категорични, че залогът за коалицията с ГЕРБ ще е провеждането на съдебната реформа.

Какво стана

Първият сблъсък на реформаторите в реалността беше при съставянето на правителството. Тогава Бойко Борисов ги изненада неприятно, като реши да включи в мнозинството партията на бившия президент Георги Първанов – АБВ. И не просто като подкрепящи кабинета като Патриотичния фронт, а като партньори във властта с вицепремиер и министър на социалната политика. За да притисне реформаторите да преглътнат Първанов, Борисов дори включи в натиска председателя на Европейската народна партия Жозеф Дол. Този "голям компромис" по думите на Радан Кънев обаче се оказа началото на поредица от компромиси, които реформаторите трябваше да правят по ключови гласувания в парламента. От които ставаше все по-ясно, че ГЕРБ няма намерение да се съобразява с коалиционните си партньори, а ще прокарва предложенията си с помощта на тематични мнозинства, най-вече чрез парламентарната група на ДПС или остатъците от партията на Николай Бареков и депутатите на бизнесмена Христо Ковачки.

Първата индикация за това беше гласуването на управителя и подуправителите на БНБ. Тогава старите-нови заместници на Димитър Радев бяха прокарани от ГЕРБ с гласовете на ДПС и въпреки недоволството на Реформаторския блок. Веднага след това последва изборът на депутата от БСП и главно действащо лице в аферата "Костинброд" за омбудсман, който беше договорен след среща на Бойко Борисов с лидера на БСП Михаил Миков. Сега, при гласуването на спорния текст в конституцията за квотното разпределение в прокурорската колегия, социалистите се отблагодариха за жеста на премиера, като го подкрепиха, въпреки че по останалите поправки бяха твърдо против. Тази подкрепа обаче на практика помогна предложението на АБВ, зад което застанаха останалите парламентарни групи без РБ, да събере 180 гласа и така промените в основния закон да стигнат максимално бързо до трето четене в пленарна зала и одобрени тази седмица.

През изминалата година имаше и редица други гласувания в парламента, от които беше видно, че по спорните въпроси между ГЕРБ и РБ няма да се търси компромис от страна на формацията на Бойко Борисов, а помощта на ДПС или БДЦ за прокарването им. "В българския национален парламент дясната политика вече е зачеркната от началото на 2015 г. От половин година дясното мнозинство беше ясно и официално подменено от мнозинство на ГЕРБ, ДПС и АБВ", каза Радан Кънев миналата неделя в Поморие след решението на ръководството на ДСБ да излезе в опозиция.

В този смисъл ходът на Радан Кънев да оттегли партията си от властта не е емоционален, както се опитаха да го представят от ГЕРБ, ДБГ и СДС. А единствено възможния след съучастието на ГЕРБ в бламирането на първоначално договорения вариант на промените в конституцията.

Хаосът в РБ

Всичко това стана на фона на непреодолимите противоречия, в които са изпаднали помежду си лидерите на отделните партии от блока, и блокирането на всякакви опити за сформиране на някаква централизирана структура, която да взема политическите решения. Първият и единствен опит за свикване на обединителен форум беше преди парламентарните избори, но провеждането му беше бламирано от лидерите на СДС и ДБГ Божидар Лукарски и Меглена Кунева. Отстрани изглеждаше доста странно, че от ДСБ не хвърлят сериозни усилия да защитават опитите на Кунева да се приеме антикорупционна стратегия. ДБГ пък не преливаше от ентусиазъм за предлаганите от Христо Иванов съдебни реформи. Лукарски през цялото време се беше съсредоточил да назначава кадри по бордовете на държавни предприятия или да консумира властта на колкото се може по-големи глътки.

Оттогава спря да функционира и гражданският съвет, който според подписаното между петте партии споразумение трябваше да формира политиката на блока. От повече от година не се събираше и ръководното тяло на десния съюз. Вместо това връзката на реформаторите с коалиционните партньори от ГЕРБ беше главно в парламента. А лидерите на партиите от блока предпочитаха да се срещат с Бойко Борисов поотделно, без да е ясно какви точно ангажименти поемат пред премиера. Което пък създаваше допълнително напрежение помежду им. След местните избори в блока отново се заговори за обединение, но това, което предлагаха от ДБГ и СДС, беше възстановяване на ежеседмичните сбирки на изпълнителния съвет на блока. Този орган на практика е неработещ, защото решенията в него се вземат с мнозинство от ¾, т.е. ако две от формациите не са съгласни с дадено решение, то не може да се прокара. При положение че обикновено ДБГ и СДС действат в синхрон, двете формации са в състояние да блокират каквото си пожелаят.

А сега накъде

Лидерът на НПСД Корман Исмаилов на влизане в централата на СДС за заседанието на изпълнителния съвет на РБ

Фотограф: Надежда Чипева

Разцеплението на Реформаторския блок по оста управляващи – опозиция поставя петте формации в доста абсурдна ситуация. Първо, защото разделянето на парламентарната група е доста трудно. Проблемът е, че според правилника за работа на Народното събрание напусналите дадена парламентарна група депутати не могат да сформират нова, дори и да имат необходимия минимум от 10 народни представители. Ако депутатите от ДСБ и гражданската квота решат да се отделят, те ще бъдат независими депутати, което означава, че ще имат по-малко време за изказвания от парламентарната трибуна и ще загубят правото да участват в парламентарните комисии. По тази причина най-вероятно за известно време групата на реформаторите ще действа като част от управляващото мнозинство, в рамките на която депутатите от ДСБ и гражданската квота ще са опозиция.

Радан Кънев обвърза решението на формацията му дали да напусне РБ с националното събрание на партията, което ще се проведе през март следващата година. Така на практика ще бъде даде възможност на останалите партии от блока да се прегрупират. Първите индикации за възможно преосмисляне на позицията за подкрепа на правителството идват от НПСД. Нейният лидер и депутат Корман Исмаилов се въздържа при гласуването на трето четене на промените в конституцията за разлика от депутатите от СДС и ДБГ, които в крайна сметка подкрепиха орязаните текстове. НПСД и БЗНС в момента блокират изключването на ДСБ от Реформаторския блок. Депутати твърдят, че подобна възможност сред четирите формации е сондирал дясната ръка на Меглена Кунева – Даниел Вълчев, но от двете по-малки партии засега категорично отказват да подкрепят подобно предложение.

Не е изключено разнобой да има и при подписването на актуализираното коалиционно споразумение с ГЕРБ. Неофициално от партията на Бойко Борисов твърдят, че се готвят да предложат всяка от партиите да подпише документа поотделно, което ще означава, че от ГЕРБ ще се опитат да разделят четирите партии.

Засега най-ясна изглежда съдбата на ДСБ. Решението за излизане в опозиция първо ще даде възможност на Радан Кънев да прочисти формацията си от хора, които са влезли в нея заради участието във властта. От ръководството на формацията не очакват оставането на Петър Москов в правителството да предизвика някакво разцепление в ДСБ. Почти сигурно е, че Кънев ще продължи да залага на привличането към партията на хора от гражданската квота.

Лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски

Фотограф: Надежда Чипева

На този етап обаче е трудно да се прогнозира какво ще предприемат останалите две партии от блока - СДС и ДБГ. Синята партия също има национална конференция през първата половина на следващата година, на която ще се избира нов лидер на формацията. В СДС вече се оформя едно крило, което е недоволно от факта, че съдбата на партията минава през личната амбиция на Божидар Лукарски и още няколко души около него да останат на всяка цена в изпълнителната власт. И не е изключено да се опитат да го сменят от лидерския пост. И в СДС, и в ДБГ са наясно, че без другата основна партия - ДСБ, политическата им съдба ще е с ограничен във времето хоризонт.

В краткосрочен план лошите новини за Реформаторския блок са добри новини за стабилността на правителството, но това не означава, че всички останали трябва да се радваме. Оставката на Христо Иванов и последвалите маневри на Радан Кънев и ДСБ бяха опит да покажат, че без реформи няма да има стабилност. Силите им обаче се оказаха недостатъчни, дори в рамките на собствената им коалиция и собствената им партия. Всички останали формации във властта им показаха, че могат да се справят и без тях. И че стабилност има и ще има. Правителството оцеля, мнозинството е стабилно. Реформите нямат значение.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/261985_%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82

Публикувана на 12/20/15 07:56 http://www.klassa.bg/News/Read/article/261985_%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82