Емблематично дело за изборите: Всички подписи са фалшиви, но съдията признава резултата

В две секции във Варна върху протоколите всички подписи на членовете на секционните комисии са фалшиви. Графологична експертиза по дело, заведено от 18 партии и коалиции, доказва недвусмислено това. Съдията по делото приема заключението на експертизата, че подписите са фалшиви. Но решава, че фалшифициран протокол не е причина да се касират изборите, а въпросът кой е фалшифицирал протоколите е "ирелевантен". Ето и подробностите за това емблематично дело, което узаконява фалшификации на изборите и показва, че хората, които ги фалшифицират са ненаказуеми. Протокол 030602115 на СИК показва, че броят на избирателите е 893. 18 от бюлетините са недействителни, тъй като в тях е отбелязана повече от една партия или кандидат или са пуснати празни бюлетини. Един от жалбоподателите - "Движение 21", отбелязва в жалбата си, че под него вместо подписите на председателя на комисията и членовете ѝ има други подписи. Останалите партии и коалиции са сезирали съда и за "стандартни" нарушения, като например това, че протоколите с обявените резултати не били поставяни на видно място в секцията, мастилото на принтерите не било достатъчно и това допълнително затруднило предоставянето на протоколите на застъпниците, имало неотчетени преференции, неправилно отчитане на действителните бюлетини и обратно – действителни бюлетини са обявявани за недействителни, броят на гласувалите не бил равен на общия брой на сгрешените, действителните и недействителните бюлетини.  В началото на декември със свое решение   Административният съд във Варна оставя без уважение жалбите, въпреки че графологичната експертиза, изготвена от криминалиста Емил Ангелов  и приета от съдия  Елена Янакиева , доказва наличието на подправени подписи. От заключението на експертизата става ясно, че в два протокола и шестте подписа са фалшиви и не са положени от членове на комисията.  Според съдия Янакиева, която от юли месец е зам.-председател на съда, подписите  не са проблем , тъй като няма значение кой в действителност ги е положил. Нещо повече, тя обяснява, че в единия от протоколите (СИК 030602115) не може да се прецени в чий ущърб са отчетените 18 недействителни бюлетини, тъй като в тях е отбелязан вот за повече от една партия. Така не можело да се прецени кой точно кандидат е ощетен. Така, ако този протокол бъде бъде обявен за невалиден, заключава съдийката, това щяло по-скоро да е в ущърб на всички жалбоподатели по делото, защото "подадените гласове в тази секция ще бъдат отчетени като несъстояли се". Според съда полагането на подписи не от членове на комисията е равнозначно на липса на подписи, а според Изборния кодекс неподписването на протокола не го прави недействителен. Пак в Изборния кодекс не е посочено ограничение в броя неподписали протокола. По този начин заключението на съда дори навежда на твърдението, че подписи не са нужни изобщо. "На второ място - недействителността на този протокол не би се отразила на крайният изборен резултат, тъй като подадените гласове (действителни и недействителни), не изпълват избирателната квота от 2285 гласа, а от служебната проверка на нанесените преференции се установява, че не се засяга от една страна разпределението на мандатите и от друга – не сочи на разместване в кандидатските листи. Действително, полагането на подписи не от членовете на комисията е равнозначно на липса на подписи . Ирелевантно за целите на това административно производство е, кой в действителност е полагал подписи, наместо членовете на комисията", заключава съдия Янакиева. С тези мотиви тя отказва да назначи повторно броене на бюлетините, тъй като това не било работа на съда. Тя се позовава на решение на Конституционния съд от 2009 година, според което преброяването на бюлетините се извършва от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните комисии става ясно, че има спорове между членовете им. Съдийката дори сама прави конституционно тълкование. Тя влиза в хипотезата, че това твърдение може да бъде оспорено с факта, че става въпрос за различен вид избори - парламентарни и местни. Според обаче нея това би означавало че „за всеки избор, предполагащ изборен процес, описан в Изборния кодекс, Конституционният съд да излиза с ново решение.  Заключението на съда е, че, за да бъдат обявени изборите за недействителни, трябва да бъдат констатирани " съществени нарушения на изборния процес относими към нарушаване на основните конституционни принципи и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите" , каквото според нея полагането на фалшиви подписи явно не е. 

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_607226.html

Свързани новини: