Животи за продан: Процъфтяващият черен пазар на български бебета за гърци

"Уф дори не питай, в нашето село почти всеки е дал бебе в Гърция. Аз поне ей тази къщичка си купих, да имаме къде да живеем с децата, нито лев не съм изяла или изпила. А много хора за кеф ги дават бебетата- пият, ядат, купони вдигат. Като свършат парите, просто продават следващо бебе".

Това е Станка-жена на около 30 години от българското маргинализирано ромско малцинство, която признава, че преди няколко години е продала новородено момченце в Гърция и е взела за него 3500 евро ($3,700). Престъпление, за което и в момента е подсъдима. "През цялото време съжалявам за това момченце, не мога да спра да мисля за него. Но тогава бях млада и глупава. Не можех да си представя друг начин да изкарам малко пари, нямах надежда", обяснява младата жена и гласът и започва да трепери. "Трябваше да видите къде живеехме – с майка ми и останалите от семейството, бяхме повече от 10 човека в една стая. Без прозорци, без врата, само кал на пода, нямахме ток и вода. Човек не би гледал и животно там", допълва картинката Станка.

Започва да плаче, когато си спомня, как от близкия град дошли двама мъже, които й предложили да продаде третото си дете, което в момента бременната жена чакала. "Всички го правеха и го правят. Реших, че и за мен това е отговорът на проблемите", казва тя.

Станка, двете й момчета на около 10-12 години и мъжът й, днес живеят в едноетажна къщичка от около 50 кв. м. в Екзарх Антимово-малко градче с около 2000 жители, над 90% от които са роми, намиращо се на около 40 км. от Бургас. Домът е малък и има само най-основното, но за нея това е огромна стъпка напред.

Стотици жени

Станка е една от десетките по официални данни на полиция и прокуратура жени, които всяка година продават новородените си бебета на отчаяни бездетни двойки в Гърция. Властите обаче предполагат, че всъщност случаите са стотици.

Майките могат да припечелят до 4-5000 евро, но понякога остават дори с под 1000 евро, сочат данните от съдебните дела, обобщени по време на това проучване на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). Всъщност посредниците в България и Гърция взимат най-сериозния дял от парите, плащани от гръцките семейства. Както отбелязва и Станка, практиката привлича все повече социално-изолираните ромски семейства, които представляват и мнозинството от известните случаи.

Полицаите, разследващи трафика на хора и прокурори, отбелязват, че трудно вече се срещат жени, които да съжаляват за продажбата на поредното си бебе - понякога шесто, седмо, осмо поред. Или да инвестират парите в нещо трайно като къща. Често се срещали семейства, които купували телевизори, часовници, злато, телефони или правели някои малки ремонти, а останалите средства "потъвали". В най-честите случаи майките са 18-19 годишни, до около 25, решили да продадат поредното нежелано и случайно заченато бебе.

Но напоследък полицаите забелязват и по-тревожна тенденция – макар и рядко, жени забременяват с единствената цел да продадат още нероденото дете.



Без дете, без бъбрек, без себеуважение

Величка – майка на три деца от ромската махала на Сливен, е може би по-типичен пример от Станка. Тя е осъдена, че през 2009 г. е продала новороденото си дете в Солун, Гърция. За разлика от Станка обаче, Величка няма нищо - няма къщичка, няма и останали пари от получените 1500 евро за продажбата на бебето си (половината от обещаните й 3000 евро).

Величка няма също това, което обикновените хора наричат себеуважение - склонна е да разкрие и най-съкровените си тайни и без притеснение разказва за продажбата на бебето си, макар да изкривява историята, която е признала пред съда, изкарвайки се по-скоро жертва. Тя няма и бъбрек-продала го е пак в Гърция, около година преди да продаде новороденото си. Така според спецполицаите от града е намерила и контактите в Гърция, за да вземе пари за бебето. Величка няма и образование, работа, освен ако проституцията - поредната продажба на плътта, не се смята за работа. Тя няма и собствен дом - на 30 години живее с родителите си. Макар да твърди, че баща й я е принудил да продаде бебето си, а двамата с майка й изхарчили после парите за телевизор и злато.

Тя разкрива най-дълбоките си тайни и търси съчувствие, а след това пита дали не може да получи малко пари за лечение на дъщеря си. Но в крайна сметка след няколко опита се отказва.

Величка, продала детето си още през 2007 г. и осъдена 2009 г. е един от сравнително по-малкото регистрирани толкова отдавна случаи. За периода преди 2005-2007 г. спецполицаите говорят по-скоро за единични казуси, макар според някои първите отчетени престъпления да са от около края на 90-те години. А според мнозина този "бизнес" е съществувал и далеч преди органите на реда да го забележат. И полицаи, и местни хора, смятат, че такива продажби стават от поне двайсетина години.

След членството на България в ЕС и силното отслабване на граничния контрол през 2007 г. обаче органите на реда отчитат своеобразен бум. И сега вече говорят за практика, тенденция, не за прецеденти.



Трафикантите са главно роми – мъже и жени, които доста години са живяли и работили в Гърция. И така са направили добри връзки с местните ромски общности с български корени, както и с местни адвокати, лекари. Най-често набираните жени са от ромските гета на Бургас и Варна, както и бедните махали и селца около Сливен, Ямбол, Стата Загора. Готов пазар чака неродените бебета отатък границата с Гърция – където най-често бездетни двойки са готови да платят десетки хиляди евро, за да заобиколят държавната система за осиновявания. Система, която често ги кара да чакат по 7-8 години, за да осиновят дете.

Легализацията

Легализирането на осиновяването и съответно "сделките" с бебета също са изключително улеснени. Както и оставянето на бебето - без никой да забележи.

Гърция, за разлика от България, позволява т. нар. частни осиновявания. По информация на детския център "Митера" в Атина, гръцката най-голяма държавна институция за осиновяванията, само едно на всеки пет от общо около 500 осиновявания годишно минават през държавната система. Всяка година служителите на центъра организират по около 35 осиновявания, а получават 150-200 молби.

Друг метод, открит при разследванията, е припознаването на бебето от мъж, който да се представи за бащата. Няколко месеца по-късно майката се връща в Гърция и напълно се отказва от правата си в полза на бащата.

Но все пак общото мнение и в България, и в Гърция е, че най-честият път към легализиране на осиновяването е чрез частното осиновяване. Адвокат или друг вид последник помага при свързването на майките с бездетните двойки. И всичко, което след това трябва да се направи, е да се подпише документ за съгласие за осиновяването от двете страни. И макар през 2013 г. Гърция да приема закон, че споразуменията за частни осиновявания трябва да минават през специални съдебни състави, то такива все още няма. И споразуменията минават без забележки и безпрепятствено.

Единственото забранено в Гърция е размяната на пари при осиновяването – родителите не трябва да плащат нито на майката, нито на посредници. Но властите признават, че отсъствието на контрол и трудното доказване на дадените пари създават богат черен пазар.

До 40 000 евро

Според данни на български полицаи, прокурори и други експерти, занимаващи се с трафика на хора, гръцките семейства плащат до около 30 000 евро за новородено момиченце, а цената за момче може да достигне и до 40 000 евро. Данните на гръцките полицаи са подобни, но според някои от тях понякога може да се стигне и до сделка само срещу 3000 евро. Цените и според гръцките представители обаче могат да достигнат и до 30 000 евро, като сумата малко се е понижила в последните няколко години заради финансовата криза.

Четири от пет продадени бебета са били момчета, твърдят полицаите в Гърция. "Това не е само защото родителите предпочитат момчетата, но момчетата са и по-скъпи и затова трафикантите предпочитат да търгуват с тях", смята полицай от гръцкото звено за борба с трафика на хора, който пожела да остане анонимен заради работата си.

Майките получават обаче минимален дял от тези пари, посочват българските полицаи. Останалото отива при трафикантите и последниците при сделката. "Не е необичайно трафикантните да лъжат жените с обещаните пари и да им удържат различни суми, като накрая им подхвърлят 500 евро, а някои дори получават само обратен билет за България", разказа разследващ.

Пътят към Гърция също от години е добре трасиран. Трафикантите, понякога дори с наети случайно таксита или подставени лица, прекарват майките през границата, от което не остават никакви регистри от граничен контрол или данни за преминаването. Ако случайно някой бъде попитан за причината за преминаване, обикновено се посочва сезонна работа. Дори да се види, че жената е бременна, няма причина да бъде върната. А кога ще се върне обратно в България, дали ще носи със себе си бебе...никой не следи.

Жените са третирани по-скоро като доставчици на стоки. Те биват настанявани в квартири, пръснати на различни места из Гърция и в повечето случаи им се препоръчва или дори забранява да не изличат навън, за да не привличат внимание. Само биват водени на няколко прегледа и накрая – до болницата, където да родят. Веднага след раждането биват връщани в същите квартири, където чакат да подпишат документите и да си финализира осиновяването.

Замесени докроти и адвокати

Подобен е споменът и на Станка. "Бях в един апартамент с още две други жени. Дори не знам къде точно ме заведоха, в кой град, мисля че започваше с Р или подобно. Казаха ми да не излизам, за да не се усъмни някой. Докато бях бременна и чаках да родя не се държаха лошо с мен, храниха ни добре, не бяха груби. Може би ги беше и страх да не се откажа или да ги предам", разказа на полуразбираем български тя. "Когато дойде време да раждам, ме заведоха в болница, изглеждаше, че добре познават и болницата, и правилата, както и медицинския екип там", допълни тя. Спомня си и как след раждането тарфикантите станали по-груби: "Накараха ме да подпиша някакви документи, не разбирах какви. После почти ми хвърлиха парите в лицето – половината на уговореното, вздеха детето и си ме пратиха в България".

Тя, а и другите майки, с които BIRN разговаря, твърдят, че болниците и израждащите екипи са изглеждали специално организирани, подготвени инапълно наясно в какво са замесени. Българските полицаи и прокурори потвръждават, че и техните данни сочат това – без подкрепа в болницата, от местен адвокат и други специалисти, сделки не се осъществуват. "Просто мрежата не би могла да бъде организирана без медици, адвокати, дори понякога прокурори", заяви полицай пред BIRN. Както той, така и останалите му над дузина колеги и прокурори, които бяха интервюирани за целите на проучването, пожелаха да останат анонимни, заради опасения, че разкриването им може да навреди на бъдещи операции.

Търсене и предлагане

Гръцка двойка разказва за опита на дъщеря си преди около десетина години. Неспособна да има собствено дете, Елена (не е истинското й име) се опитвала с години да осинови бебе през държавната система. Но напразно. Накрая тя и мъжът й се отказали и решили да платят.

Двойката намерила адвокат в Атина, който ги уверил, че може да намери бебе от българска майка. Семейството платило 25 000 евро и много скоро след това адвокатът уредил среща пред една от атинските централни болници.

Елена чакала в колата с баща си. Изведнъж вратата на колата се отворила и един от трафикантите просто поставил в скута й новородено бебе. "Тя сияеше, най-сетне беше майка", спомня си баща й. Малко след това семейството уредило и легалните документи за частното осиновяване на новата си дъщеричка. На теория социалните служби би трябвало да правят и регулярни, и изненадващи посещения при осиновителите, за да видят добре ли живее детето. Но такива посещения изобщо нямало.

Далеч от Балканите малко хора знаят за тези съвременни форми на търговия в региона.

Една от историите, която оглави световните медии, беше през 2013 г., когато властите в района на град Лариса намериха малко около 5-годишно русо момиченце сред семейство роми с български произход. ДНК тестовете доказаха, че "русият ангел" Мария всъщност е дете на роми от гетото в старозагорското градче Николаево. Но докато за света това остана изолиран безпрецедентен случай, властите в България признават, че продажбата на български бебета в Гърция вече започва да придобива размерите на практика, а не на прецедент. Но колко са смуглите, чернички, дребни дечица, оставени в съседната страна, всъщност никой не знае.

Какво става и с изоставените бебета също е мистерия за България – властите не знаят за върнати в България деца, независимо от разбитите трафикантски групи и разкрити случаи, независимо, че са открити деца, живеещи при хора, платили за осиновяването. Подобен е и казусът на Мария, семейството й в Николаево каза пред BIRN, че нямат надежда да си я върнат. Тя в момента още е настанена в дом за сираци, където й търсят подходящи гръцки осиновители, чакайки да отшуми популярността на случая.



Българските власти, а също и ромски лидери, са единодушни, че майките, техните семейства, а и общността им, тънещи в мизерия и бедност, без никакви възможности, перспективи, без работа и образование, без здравеопазване нямат много морални задръжки да пристъпят към продажба на бебе като начин за препитание. "За тях нероденото дете не е такава ценност, каквато всички си представяме. Те не чувстват продажбата по този начин, по който вие и аз. Не разбират защо това е проблем. Често го намират за естествен начин за припечелване", смята Михаил Стефанов от Фондация А21, която се бори с трафика на хора.

Ганчо Илиев, ром, който оглавява фондация за подкрепа на ромската общност в района на Стара Загора, също набляга на условията, пред които са изправени семействата. "В гетата няма 21 век, няма вода, ток. Хората смят на калния под заедно с домашни животни. Те са тотално изолирани, нямат никакво образование, здравеопазване, никаква работа или поминък. Няма дори религия. Така че всъщност какво се очаква – няма нищо, което да им дава морални устои, да им даде представа за добро и зло, редно-нередно, да им създаде тези ценности, които искаме от тях да имат в съвременното общество", коментира той. По думите му властите само отчитат проблемите, коментират ги на кръгли маси и в различни документи, налива безцелно и споредично пари тук и там, но на практика липсва политическа воля и целенасочени действия за преодоляване на проблемите стъпка по стъпка.

Без емоции

"Това не са хора, това са по-скоро животни, маймуни, примати. Дори не можеш да си представиш техния свят и разбирания. Такова нещо като ценности, морал, май няма. Някои живеят вкопани в дупки в земята, спят с кокошките и прасета. Дори не намират за нужно да се обличат. За тях собствения им живот не е ценност, какво остава за живота на едно неродено дете", разказва и с лека агресия служител на спецчастите от Бургас, занимаващ се от години с това престъпление.

Негов колега от столичната служба пък допълва: "Никога няма да забравя първия си случай...или не, по-скоро втория, именно защото той рязко контрастира с първия. Първо, през 2006 г. беше, се запознах с едно момиче, ей в този кабинет дойдоха заедно с майка й, и двете плачеха и съжаляваха, че са продали бебето. Не спираха да плачат. Затова и в главата ми остана жената, която поех след тях. Нищо, никаква емоция. Говореше за продажбата, сякаш нищо не е било, сякаш си е продала часовник или телевизор". Това според него е и типичното и най-често отношение на майките и на семействата – без емоции.

Неразкрити

Полицаи и от двете държави, смятат, че повечето подобни престъпления остават неразкрити. Дори разкритите казуси и при разбити групи, предявяването на обвинения и доказването им в съда е кошмарно. Както заради това, че всички по веригата имат интерес да мълчат и крият информация, така и заради трудното междудържавно сътрудничество, липсата на граничен контрол, бавенето на документи при международно-правната помощ.

При гърцката страна осъдителните присъди са дори още по-трудни, тъй като единственото незаконно нещо е плащането, финансовата транзакция. За която няма бележки, документи, разписки. "Размяната на пари прави частното осиновяване незаконно, нищо друго. И ако не хванем престъплението едва ли не в момента на извършването, делото е застрашено от провал", обясни гръцки разследващ полицай.

И от специализираните полицейски части в България смятат, че като цяло в страната се разкриват около 10 на сто от този вид престъпления, но никой не знае всъщност размера на този вид престъпен бизнес.

Минималният риск да бъде разкрито престъплението, а още повече да бъдат осъдени извършителите, трудното доказване, както и съвсем ниските осъдителни присъди, правят този бизнес лесен и доста привлекателен за всички замесени.

Преди около десетина години България затегна законодателството си и в момента присъдите за тряфик на хора са едни от най-сериозните в Европа. Всеки, който набере, убеди, транспортира или настани бременна жена с цел продажба на бебето й, може да получи от 3 до 15 години затвор. Майките, дали съгласие за сделката, също са подсъдими.

Въпреки това присъдите са далеч от тези, записани в закона и масово са условни. Заради все по-трудното събиране на доказаелства и необходимите документи. Които стават още по-трудни с всеки разбит канал, тъй като трафикантите бързо се учат от грешките си, отбелязват разследващите.

Един от най-големите успехи след съвместна българо-гръцка акция дойде покрай случая в Ламия, разкрит след като майка, решила да не изоставя новороденото си в последния момент, издаде трафикантите, отнели насила бебето й. Но подобни съвместни казуси са единични. А след този случай престъпните групи по-скоро спряха да притискат родителите, да ги принуждават, коментираха български разследващи полицаи.

В повечето ситуации при отказ на родителите, трафикантите ги оставят свободно да си тръгнат, както разказва една от майките – Фана. А и защо им е да рискуват, след като с лекота намират жени, които доброволно склоняват на продажбата, даже вече и сами си търсят тряфикантите, допълва агент.

Условни присъди

Тъй като делата са трудни, тежки, отнемат страшно много време, налага се международна кореспонденция с Гърция, която е невероятно бавна, много прокурори предпочитат да тръгват към споразумение с подсъдимите за този вид престъпления, обясни прокурор, занимавал се дълги години с такива дела. В резултат най-честите наказания, които получават трафиканти, дори признали вината си пред съда, е под три години условно. Доколко прокурорите се възползват от улесненията, които дава споразумението при самопризнания, може да се види от данните за разкритите случаи и получените присъди на Върховната касационна прокуратура (виж таблицата).


Така според отговор на Главна дирекция "изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието до BIRN към момента в затворите в страната има едва трима души, излежаващи ефективни присъди за трафик на новородени.

В същото време България очевидно е лидерът в региона по този вид трафик на хора. Макар да има случаи на замесени албанки или румънки, бърз преглед на гръцките полицейски съобщения от 2010 г. до момента показват еднозначен превес на българите в това престъпление. Според тези данни повече от половината от заловените хора в Гърция, обвинени за трафик на бебета, са български граждани.

"И нашите наблюдения сочат, че България е лидер – това се дължи както на географската близост, слабият граничен контрол, но вероятно може да се търсят причини и в религията – албанките например са значително по-набожни и вероятно това променя начина им на мислене", коментира Стефанов от А21.

Прокурори и полицаи смятат още, че все повечето примери за подобно припечелване на пари също се оказва от значение, превръща прецедентите в практика, в обичайно поведение, което лесно бива следвано от нови и нови жени.

Камено или "всички са верига"



Местните из селцата и градчетата - източници на бебета за продажба, макар и тихомълком, разказват за случаите на подобен трафик и защо родителите се изкушават да изкарат така пари. "Когато си на ръба на оцеляването и няма с какво да нахраниш себе си и децата, когато все по-често някое семейство заминава за Гърция с бременна жена и се връща оттам без бебето. А още същата вечер почва да черпи шумно и вдига парти, защото се е сдобило с пари...Тогава се замисляш", разказва младо момиче, родено и отрасло в Камено-друго бургаско градче, откъдето тръгва също част от трафика на неродени бебета по данни на правоохранителните органи. Спомня си как нейна позната продала близнаци в Гърция, а като я питала не й ли е мъчно, младата жена само вдигнала рамене, посочила другите си хлапета и казала: "На тях им беше ред, как ще ги изхраня иначе тези тук, другите".

В Камено трафикантите живеят добре и не са често обезпокоявани. Местните хора даже не се обръщат към полицията когато научат за поредна бременна, която се кани да замине. "Всички са синджир, свързани са", казва разпалено младата жена. "Ще ви кажа къде да търсите къщите на трафикантите, за кого да питате. Но няма да дойда с вас, страх ме е. Страх ме е дори да ме видят да говоря с вас", обяснява тя.

Бързо минаване през улиците, посочени от местните, дава ясна представа за ситуацията. От едната страна са полусрутените бараки, откъдето според местните и според полицията, биват набирани бременните. Малко по-встрани обаче се извисяват дузина нови или луксозни къщи – на по няколко етажа, наскоро боядисани, заобиколени с високи огради и решетки от ковано желязо. Пред които играят добре облечени деца, а родителите им не крият златните си накити и хубавите дрехи.

Местните, а и полицията в Бургас, твърдят, че поне половината от тези къщи са построени с пари от продадени бебета. А хората се питат на никого ли този лукс не прави впечатление, защо властите сякаш не го забелязват. 

Всъщност в полицията в Бургас не само са наясно, но дори насочват журналистическите проучвания към този район и дори към конкретни улици из Камено. И все пак какво можем да направим, нали трябват доказателства, трябва да имаме конкретни данни, за да задържим някого, за да го изправим пред съда, оправда се бургаски полицай.

Дори и доказателствата, и съдебните дела обаче няма как да стреснат особено трафикантите.

През май тази година например представители на две от тези семейства с пищните къщи от Камено бяха изправени пред районния съд в Бургас. Две жени и един мъж - Стефка Райчева и семейство Рачо и Силвия Динкови, бяха обвинени, че в първата половина на 2010 г. са склонили, транспортирали и настанили в дом в Ламия бременна жена с цел продажба на бебето й. А след това са и продали новороденото. Пет години след самото престъпление пред съда, както трафикантите, така и майката признаха вината си. След толкова години майката от ромски произход, която едва говореше и български, бегло си спомняше подробности около продажбата на бебето си.  Свидетелите - повечето също от Камено, също се оказаха без ясни спомени по казуса. А единственото, което каза жената, пряко набрала бременната майка с цел продажба на бебето й - Стефка Райчева, заяви, че не го е направила за пари. защо го е направила - не обясни.

И въпреки признанията, въпреки събраните от разследващите доказателства и документи, пристигнали от гръцката страна, семейството трафиканти - Рачо и Силвия Динкови, получиха условни присъди, всеки от 2 години и 11 месеца условно. А Стефка Райчева ще плати само глоба. И тримата сключват споразумение с прокуратурата - самият прокурор е договорил и поискал от съда налагането на тези наказания.

Безнаказано



"Кой би се стреснал от подобна присъда, кой ще се лиши от лесно изкарани 5-10 хиляди евро, като вижда, че дори и ако бъдат хванати, трафикантите се отървават на практика безнаказано", ядосано коментира присъдата пред BIRN полицай от Бургас, работил по казуса. При това положение е нормално, че нямат респект от системата и да не можеш да спреш следващите - кое да ги стресне, кое да ги уплаши, допълни той. И заяви, че и негови колеги се демотивират от подобен изход на трудната си работа.

BIRN изпрати писмено въпроси до Бургаската прокуратура с молба да получи повече информация защо прокуратурата е пристъпила към споразумение с подсъдимите, а не е тръгнала към дело, защита на обвинителна теза и искане на по-сериозни присъди. Защо е договорила с подсъдимите това наказание. Оттам обаче не отговориха на поставените въпроси.

Какво може да се направи?

Ерси Фотопуло – адвокат по осиновяванията от Солун, смята, че Гърция трябва да преосмисли забраната за плащане при осиновяванията. Според нея сега правилата само помагат на трафикантите и отделят за тях лъвския дял от сделката. "В САЩ законът е по-честен и разрешава финансовите транзакции стига да са легални и на светло", отбеляза тя. "В Гърция ние само замитаме и прикриваме проблемите", смята юристът.

Много българи, включително и замесените семейства на продадени бебета, смятат, че оставените за осиновяване деца всъщност получават много по-добър живот от този, който биха имали в прахта и мизерията на гетото. Но социални работници отбелязват, че без да е изградена система за стриктен контрол как живеят осиновените деца, без регулярни проверки на осиновителите, всъщност никой не знае какво се случва и какъв е животът на продадените българчета.

"И все пак очевидно България и Гърция не са способни да спрат този вид престъпление", коментира социален работник в областта на борбата с трафика на хора в Сливен. "Ако печалбите останат толкова високи, а рискът толкова малък, този вид престъпление не само няма да спре, но и ще се разраства", смята тя.

И предложи потенциално решение на въпроса, което обаче надали би било чуто.

"Може би двете страни трябва да обмислят някаква легализация – да въведат ясни правила за официално плащане на майката, за издръжката й по време на цялата бременност, за медицински прегледи и изследвания, настаняването й. Така поне  ще се сложи край на черния пазар, от който печелят главно трафикантите и последниците".

Тази статия е изготвена в рамките на програмата за випускници на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката - инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/12/22/2672230_jivoti_za_prodan_procuftiavashtiiat_cheren_pazar_na/?ref=rss

Свързани новини: