Когато Коледа се превърне в Рождeство

/КРОСС/ Дълъг път. А раменете ми тежат, както пееха в една песен. Но вече не ми тежат. Вече нося своя кръст с радост, награда си ми е от лотарията. Тежаха раменете, когато бях натрупал в раницата си много тежести. А те се трупат, не е като да не се трупат, все пак съм от обикновените туристи на Земята. Даже от най-обикновените от пет стотинки, дето са аутсайдери с тъмно минало и „експерти по провалите". На кого да разчитам, ако не на Бога, кой друг да ми бъде приятел?! Разбрах, че Земята е временното ми жилище. Хотел с Божи ол инклузив, всичко ми е предоставено - хляб, нож, дъска за рязане. И зъби даже са ми дадени. Какво друго ми трябва? Мечтая си за Постоянното жилище, но преди да стигна до тая мечта и преди да разбера изобщо какво и защо ми се случва, се размотавах нагоре и надолу, а раницата се препълваше ли препълваше. Тренирах за кръста ли с нея или просто се мотаех като муха без глава... Май е второто. Бяхме на 16, а после на 17 и 18, не знам какво празнувах, когато влизах в църквата в края на декември и после някъде през пролетта, обаче влизах кротко, а не бях от кротките. Влизах тихо, със страх, опитвах се да разбера смисъла на огънчетата, с които горяха свещите, смисъла на сладката, медената миризма от дима, който изпускаше кадилницата. Сядахме встрани от тарапаната, гледахме, чакахме

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/ranitzata-koleda-boklytzi-1492436.html

Свързани новини: