Деконструкция и дисиденти по време на демокрация

/КРОСС/ Дисиденти по време на демокрация доскоро щеше да бъде политически оксиморон, а мисълта на Александър Солженицин „Днес всички дисиденти са от Изток. Ще дойде време, когато ще бъдат от Запад" щеше да звучи като парадоксално украсено емигрантско разочарование, но не и като поредното му пророчество. Дисиденти по време на демокрация има, когато демокрацията е идеологизирана (а оттук и умъртвена), без да се спазва (разделение на властите, всички видове граждански свободи, сред които най-важната - свободата на словото). Дисидентът не е революционер, не е и забулен с качулка постмодерен протестър с коктейл "Молотов" в ръка, той е воин на перото и там е силата му. Николай Гумильов има фантастични стихове: "Солнце останавливали словом, словом разрушали города". Дисидентът може да "спира слънцето" на партията, на корпорацията, на властта - това е призванието му, да бъде кислородът на обществото, захлупено от политкоректната завеса на удобните медии. Ако няма дисиденти, се появява ефектът на "уморени от слънцето" ("утомленные солнцем"), ако си спомняте изящния филм на Никита Михалков. Дисидентът трябва да е деконструктор на митове, несъгласен с митологичното и с идеологическото мислене, което разгражда умението на човека да търси, да формулира теория, да задава въпроси

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/rysiya-vreme-disidenti-1492535.html

Свързани новини: