Секюритизация: Силата се пробужда

12/23/15 06:37
(http://www.klassa.bg/)

Секюритизация: Силата се пробужда

Нуждата на банки и други финансови институции да изчистят балансите си от предишни инвестиции в неликвидни активи, особено ако има затруднение в тяхното обслужване, е ключов елемент в сегашната среда на свръх регулация и необходимост от свободен капитал, за покриване на кредитни експозиции. За съжаление един от най-ефикасните методи за подобно "рециклиране" на регулаторен капитал – секюритизацията, все още не се е възстановил напълно от тежкия репутационен удар от кредитната криза през 2008. И докато в САЩ емисиите на ценни книжа, гарантирани с активи, се завръщат към предкризисните нива, в Европа пазарът е още слаб и фрагментиран.

Невидими баланси

Считан за част от така нареченото сенчесто банкиране (shadow banking), този модел на финансиране се базира на няколко основни принципа и техники независимо от многообразието на активите предмет на секюритизация. Основната, опростена конструкция при секюритизацията е следната:

Банка или друга финансова институция предоставя редица заеми на клиенти, обезпечени със залог или ипотека върху закупените активи. Вместо тези зaеми да стоят на баланса на издателя, специално създадено дружество (SPV) купува портфолио от обезпечени заеми от първоначалния заемодател. Това специално дружество обикновено е ситуирано в държава с подходящ данъчен режим и чрез подходяща правна техника (обикновено чрез тръст) е отделено от неговото дружество майка, което е същото, което е отпуснало заемите (или от същата корпоративна група). Същевременно средствата за закупуване на портфолиото се набират чрез издаване на облигации, обезпечени единствено с активите, които служат за обезпечения по купеното от него портфолио. Плащанията на крайните заемополучатели по цедирания на специалното дружество заем на свой ред се използват за изплащане на заемите по облигациите.

Чрез тази структура се постигат два основни икономически ефекта. За банката или финансовата институция, отпуснала първоначално обезпечените заеми, това е т.нар. bankruptcy remoteness - прекъсване на счетоводното консолидиране на специалното дружество и премахване на негативните ефекти при един евентуален фалит на специалното дружеството върху дружеството майка. Така продавачът на портфейла "рециклира" тази експозиция, като на неговия баланс остава минимална (не по-малко от 5% съгласно директно приложимият Регламент №575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции) експозиция. Така то е в позиция, в която може да отпуска нови заеми, за които ще получи съответна нова лихва и комисионна. Същият ефект може да се постигне и чрез синтетични секюритизационни структури (чрез деривативни инструменти), при които няма реално отделяне на портфолиото от баланса на банката. Привлекателният елемент в транзакцията за потенциалните инвеститори в облигациите, издадени от специалното дружество, е т.нар. транширане на облигациите на емисии с различен кредитен рейтинг според риска, който поемат при неизпълнение. Така се предизвиква интерес от различни видове инвеститори, според апетита им към риск – от пенсионни фондове, търсещи сигурни, но нисколихвени инвестиции, до специализирани хедж фондове, купуващи високо лихвени облигации.

Основен принцип при секюритизацията е и самото портфолио да бъде структурирано с такива обезпечения по заемите, които да му дадат по-висок кредитен, рейтинг отколкото на самата институция, която първоначално ги е предоставила.

Допълнителна полза за финансовата или кредитна институция, която използва тази техника за финансиране и прехвърляне на риск, са и допълнителните такси, които ще получи при обслужването на заемите и поддържане на обезпеченията. Тъй като специалното дружество по правило няма служители или персонал, които да поддържат тази функции, то тя се възлага на продавача на портфолиото срещу съответно възнаграждение.

Преди много години в една не толкова далечна държава…

В България секюритизацията беше ползвана като метод за финансиране и прехвърляне на риск в годините преди кризата (2006-2007 г.). От първостепенно значение за една подобна транзакция е дали местната юрисдикция има правните механизми за постигането на истинска продажба (true sale) на портфолиото, тоест неговото пълно юридическо отделяне от имуществото на институцията, която го е отпуснала.

Подобна продажба е възможна по българското право чрез цесия по чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, като прехвърлянето на иска и обезпечението му става от момента на сключването на договора. За някои видове обезпечение трябва да бъдат направени допълнителни вписвания в особени регистри за противопоставимост срещу трети лица. Допълнителен проблем създава и изискването продавачът на портфолиото да уведоми длъжниците по него. Това крие рискове, като например в случай на несъстоятелност на банката или финансова институция, която не е уведомила длъжника си, то последният ще е задължен да попълни масата на несъстоятелността, а не да плаща на специалното дружество – купувач на портфолио.

Самата цесия трябва да бъде преценена както от юридическа, така и от счетоводна гледна точка, за да се прецени дали транзакцията е при условията на сделка между несвързани лица (arm’s length). Това е от първостепенна важност, за да бъде избегнато оспорването на сделките чрез исковете по Търговски закон или Закона за кредитните институции в случай на несъстоятелност на цедента (банката или финансовата институция).

Нова надежда

През последната година европейските институции осъзнаха, че секюритизацията като техника за превръщане на неликвидни активи в ликвидни (заеми по ипотеки, заеми за покупка на автомобили, и далеч по екзотични активи, като приходи от авторски възнаграждения) е без аналог в своята гъвкавост и трудно би могла да бъде компенсирана с далеч по-консервативни инструменти като ипотечни облигации или акции, издадени от АДСИЦ (по-известен в САЩ и Западна Европа като REIT). Това намери израз в публикувания от ЕК през септември тази година проект за нов Регламент (1), който да създаде паневропейски стандарт за висококачествен клас секюритизация – "опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации". Проектът въвежда и изисквания за дю дилиджънс от институционалните инвеститори, както и изисквания за прозрачност от спонсори, първоначални заемодатели и дружества със специална цел (дефинирани като "секюритизационни дружества със специална цел"). Очакванията на Европейската комисия за търсенето на този стандартизиран финансов инструмент са високи, тъй като спазването на критериите при емитирането на подобни ОПС ценни книги, гарантирани с активи, ще има благоприятен регулаторен ефект върху банките и финансовите институции и ще намали ненужно високите операционни разходи за инвеститори и емитенти. По прогнози Регламентът ще бъде приет и ще влезе в сила до края на идната година.

Този нов стандарт за ОПС секюритизации, в комбинация с високите нива на лоши заеми в повечето европейски държави, включително и в България, предоставя възможности за финансовите институции да преоткрият този несправедливо пренебрегван инструмент за финансиране.

--------
(1) "Предложение за Регламент на Европейския парламент и на съвета за определяне на общите правила за секюритизациите и въвеждане на европейска нормативна уредба на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации" заедно с предложения за съответни изменения в Регламент № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/262063_%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%8E%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%3A+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B5+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0

Публикувана на 12/23/15 06:37 http://www.klassa.bg/News/Read/article/262063_%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%8E%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%3A+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B5+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0