Рождество – послание за мир и любов

Сигурно това е добре за България, но говори лошо за страната ни. Младият сириец имаше своите основания да не мечтае за живот в родината ни, нищо, че бяга от война и че никоя държава не отваря широко границите си за мигрантите.

Мнението, че България в момента не е най-желаното място за живот се подкрепя както от многобройните класации, в които страната ни заема незавидни места, така и от големия брой българи, живеещи навън.

Корупция. Насилие. Дискриминация. Предразсъдъци. Незачитане и неравенство пред закона. Лошо управление. Монопол. Олигархия. Зависимо правосъдие. Това са само част от характеристиките, с които бива описвана страната ни. Как някой да иска да живее в България?

Как някой да иска да дойде на този свят? Много хора днес се питат и окайват като Йов и пророк Еремия: „защо се родих”, „проклет да бъде денят, в който се родих” (Еремия 20:14).

Причината? Животът е труден. И ако днес казваме, че живеем в тежки времена, нима са били по-различни те преди 100, 1000 или 2000 години? Нима е било по-лесно да живееш през Средновековието или по времето на Христос?

Божият Син Исус Христос се роди в подобни на нашите времена. Римската империя беше наложила властта си над голяма част от света и го управляваше. И тогава имаше бунтове и насилие (спомнете си за зилотите и Варава, за Пилат и Ирод). Имаше корупция и несправедливост (спомнете си за фарисеите, садукеите и бирниците). Имаше привилегировани и непривилегировани. Имаше дискриминация (отношението към езичниците и самаряните). Всичко това го има и днес. „И няма нищо ново под слънцето”, казва мъдрецът (Еклисиаст 1:9).

Позволете ми да перифразирам думите на безименния бежанец „Никой не иска да идва в България” с „Никой не би искал да идва на този свят”.

Но Той — Божият Син дойде в света. Макар че имаше всичко:

„Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати. От векове е утвърден Твоят престол; Ти Си от вечността” (Псалми 93:1-2).

И въпреки това Бог не само дойде на света, но и се роди в обор, остави се човешки ръце да Го хранят и повиват. Позволи на хората да отхвърлят присъствието Му и протегнатата Му ръка. Остави се да бъде гонен, хулен и обвиняван в богохулство.

Какво получи в замяна - предателства, разочарования, груби думи, подигравки, бичуване, болка… Сега не е по-различно отпреди 2000 години: Бог е предаван, отхвърлян, изоставян и забравян.

Говорим за Него, но не живеем за Него и като Него. Хората се подиграват с „непорочното зачатие”, с думите и делата Му. Отношението на човечеството към Него носи по-скоро болка, отколкото радост.

Има ли смисъл Христовата жертва? Кой би искал да дойде на този свят, за да понесе мъка и печал?

Ако четете това, най-вероятно вече сте приели в сърцето си, че отговорът е „да”. Има смисъл от жертвата на Христос, която не започна на Голгота, а във Витлеем (а може би дори в Едем).

Раждането на Христос е най-смиряващото действие в историята на човечеството. Нищо друго, което ние можем да сторим в акт на смирение, никакво милостиво дело не може дори да се доближи до стореното от Божия Син.

Причината за жертвата на Христос може да се обобщи с две думи — мир и любов.

Христос е наречен в пророчеството на Исая, около 7 века, преди Витлеемския обор „Княз на мира” (Исая 9:6). Овчарите чуха песента на ангелите: „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.” (Лука 2:14). Мирът беше между Бога и хората. Всемогъщият предлагаше примирие в отношенията Си с човечеството.

Ето как това е предадено от апостол Павел:

„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога (2 Коринтяни 5:18-21).

Втората дума е „любов”. Макар и да я споменавам като втора, тя е причината за първата. Мотив за предложеното примирие е любовта на Бога. Златният стих на Библията го казва ясно: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

В същото Евангелие Бог ни напомня, че „никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си” (Йоан 15:13).

Бежанците не искат да идват у нас. Много българи мечтаят да избягат от България. Доста хора биха искали никога да не са се раждали, но при Бог е различно. Той сам избра да се роди и да дойде на Земята. Изборът Му беше продиктуван от Неговата любов към нас!

Как отвръщаме на тази любов? Как се отнасяме към Неговата жертва?

Рождество Христово не е просто ден от годината, в който не сме на работа, в който се събираме и раздаваме подаръци. Рождество Христово е едно от най-смиряващите събития, случили се някога и ние не бива да оставаме безразлични и безучастни към него!

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител