Генералите на САЩ и Русия в таен заговор да спасят Асад

 Висшето военно командване на САЩ тайно снабдявало Дамаск с разузнавателна информация, за да попречи на президента Барак Обама да свали от власт сирийския лидер Башар Асад.

Генералите не общували директно със сирийците, а изпращали шпионските данни на Русия, Германия и Израел, убедени, че оттам те ще стигнат до Асад. Те подготвили и почвата за военно въвличане на Русия в конфликта в Сирия.

Тези потресаващи разкрития направи ветеранът на американската разследваща журналистика и военен експерт Сиймор Хърш. В 15 страници, публикувани в британското издание “Лъндън ривю ъв букс”, той посочва, че в основата на заговора е бил лично бившият шеф на Съвета на US началник-щабовете Мартин Демпси. Източници на автора, който е носител на наградата “Пулицър”, са най-висши военни и съветници в Пентагона и генщаба.

Хърш подробно описва как турският президент Реджеп

Ердоган измамил

Белия дом,

като му се пишел съюзник, а поддържал и въоръжавал “Ислямска държава” и други джихадисти в стремеж да се наложи като регионална сила, подобна на Османската империя.

Съпротивата на военните срещу свалянето на Асад датира от лятото на 2013 г., пише Хърш. Тогава секретен анализ на Агенцията за военно разузнаване (ДИА) и Съвета на началник-щабовете под ръководството на Демпси посочил рисковете от подобен ход. Отстраняването на Асад ще хвърли Сирия в хаос и ще създаде вакуум, който ще се запълни от ислямски екстремисти, предупреждавал анализът.

Демпси бил наясно, че срещу курса на Белия дом трябва да действа самостоятелно, тъй като Обама не би се вслушал в съветите на военните. Генералът и експертите от военното разузнаване били убедени, че политиката на президента за въоръжаване на умерената сирийска опозиция, която да свали Асад, е сбъркана из основи. В сирийската гражданска война няма умерени сили, както доказаха ред провалени

опити на ЦРУ да

въоръжи и

тренира

опозиционни групировки там. “Те вземаха оръжията и ги продаваха на “Джабхат ан Нусра” и “Ислямска държава” - най-върлите врагове на Асад, пише Сиймор Хърш.

Нещо повече - елиминирането на Башар Асад би довело до ситуация, подобна на Либия и Ирак, където премахването на диктаторите от САЩ бе заменено от враждуващи фракции и фундаменталисти. Авторът цитира бившия шеф на ДИА ген. Майкъл Флин, който казал за Белия дом: “Те не искат да чуят истината.”

И така Мартин Демпси и Съветът на началник-щабовете намират начин да заобиколят президента. “Генералът усещаше, че едно пряко предизвикателство срещу политиката на Обама би имало нулев успех”, пише Хърш. Затова през лятото на 2013 г. висшите военни решават да действат срещу екстремистите, заобикаляйки официалните политически канали. Те започват да снабдяват с американски разузнавателни данни военните на трети страни с убеждението, че те ще бъдат предадени на сирийските власти и използвани срещу общия враг - “Джабхат ан Нусра” и “Ислямска държава”.

Тези “трети” страни са

Германия, Израел и Русия, които имат своите

причини да си сътрудничат с Асад

“Германия се тревожеше какво би станало с нейното 6-милионно мюсюлманско население, ако “Даеш” засили мощта си. Израел бе загрижен за сигурността по границите си. Русия поддържаше старо приятелство със Сирия и мислеше за съдбата на единствената си средиземноморска база в Тартус”, обяснява Хърш. Той цитира анонимен съветник в генщаба: “Не искахме да саботираме политиката на Обама. Но споделянето на информация с колеги от други страни можеше да се окаже плодотворно. Беше ясно, че Асад се нуждае от по-добро тактическо разузнаване и оперативни консултации. Съветът на началник-щабовете реши, че ако му се доставят тези данни, борбата с тероризма ще има повече ефект.

Барак Обама не знаеше. Но нито той, нито друг президент знае винаги какво точно прави Съветът във всеки отделен случай. При това ставаше въпрос за обмен на информация между военни, а не за някакъв престъпен заговор да се предаде Обама и да се подкрепи Асад. Стъпката бе много хитра. Ако Асад останеше на власт, това нямаше да е заради нас, а защото е бил достатъчно умен да използва разузнавателните данни и препоръките, които ние сме предали на други”, заключава съветникът.

Съветът на началник-щабовете започва да предава индиректно важната шпионска информация на Сирия, но поставя 4 условия, пише Хърст.

Първо: Дамаск

да възпира

“Хизбула”

от нападения над Израел. Второ: Асад да поднови преговорите с Тел Авив за Голанските възвишения. Трето: да приеме руски и други външни военни съветници. Четвърто: да се съгласи на свободни избори след края на войната с участието на широк спектър от фракции.

Асад ентусиазирано се съгласява на условията и това води до големи обрати във войната, повечето от тях - известни на публиката, продължава Хърш. Първо: т.нар. умерени сирийски бунтовници започват да получават много старо и некачествено американско оръжие. В резултат Асад успява да спре настъплението и военните им завоевания, постигнати до пролетта на 2013 г.

Тогава идват и руснаците, кото имат традиционни връзки с Дамаск, а ислямските екстремисти смятат за съюзници на чеченците и други техни врагове. Руският лидер Владимир Путин не желае да види Асад убит по начина, по който бе ликвидиран Кадафи, а вакуумът - запълнен от джихадисти, пише разследващият журналист.

Докато се разиграва всичко това, американското военно ръководство и съюзниците му в този таен план (Русия, Израел и Германия) започват да се догаждат за двойната игра на турския президент. Ердоган уверява Белия дом, че сътрудничи в борбата срещу “Ислямска държава”, докато в действителност я въоръжава и пуска ислямистки бойци от други страни, например от Западен Китай, да минават през Турция за Сирия.

Според анонимния военен съветник в американското командване добре разбирали, че САЩ и Русия имат много повече общи интереси, отколкото различия.

“В борбата с “Ислямска държава” Русия и САЩ могат доста да си помогнат. Много от ръководителите и бойците на ислямистите воюваха над десетилетие срещу руснаците в Чечня. Кремъл е силно ангажиран в противоборството с ислямския тероризъм”, пише Сиймор Хърш. Той цитира анонимния съветник в генщаба на САЩ, според когото

“Русия добре

познава лидерите

на “Даеш”,

наясно е с оперативните им техники и може да ни снабди с ценна разузнавателна информация. Ние пък имаме отлични инструктори с дълъг опит в подготовката на чуждестранни бойци – нещо, което липсва на руснаците”. “Американското разузнаване несъмнено получава и вътрешна информация за противника, която заплаща с големи суми на източници сред самите ислямисти”, продължава Хърш.

Но Барак Обама продължава да настоява, че Асад трябва да се оттегли и че в Сирия има “умерени” бунтовници, способни да го свалят от власт. Сред четирите стълба на сирийската му политика Хърш сочи още отхвърлянето на антиислямистка коалиция с Русия и приемането на Турция за стабилен съюзник в борбата с тероризма.

Но болезненото фиксиране на Белия дом върху приятеля на Дамаск Владимир Путин кара висшите военни да роптаят, пише авторът. Според тях по отношение на Русия и Китай

президентът е в

плен на мислене

от студената война

Той не оценява, че двете страни споделят тревогата от плъзването на тероризма във и извън Сирия и че също като Вашингтон искат настъплението на “Даеш” да бъде спряно.

Такива са фактите зад сензационното разкритие на Хърш, че бившият председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ Мартин Демпси зад гърба на Обама е действал за оставането на власт на Асад и за включването на Русия в сирийския конфликт.

Хърш пише, че тази невероятна маневра на военните е завършила с оставката на Демпси през септември. 

 Откакто е на поста, наследникът му ген. Джоузеф Дънфорд не спира да повтаря, че Русия е “заплаха за съществуването на САЩ” , че

 

Америка “трябва

да работи с Турция

за защита на северните граници на Сирия” и че “ще подкрепяме умерената опозиция срещу Асад”.

Сега Обама работи с един по-сговорчив Пентагон. Военните вече не оспорват политиката му срещу Асад и подкрепата му за Ердоган, констатира авторът на разследването. Според него Демпси и колегите му са озадачени, че Обама продължава гласно да защитава турския президент въпреки доказателствата от разведката, че той тихомълком подкрепя джихадистите.

Самият Обама бил наясно с двойната игра на Анкара и миналата пролет казал на шефа на турското разузнаване: “Знаем какво правите с екстремистите в Сирия”, пише Хърш.

Успяла ли е задкулисната игра на американския генералитет? Може да се каже само, че Асад е още на власт и съмнението дали отстраняването му ще помогне в борбата с “Ислямска държава” става ключов момент в американските предизборни дебати. 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/262149_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%90%D0%A9+%D0%B8+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%B2+%D1%82%D0%B0%D0%B5%D0%BD+%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80+%D0

Свързани новини: