България- моя земя

 За да разберем екзактно (както казваше един до оня ден лидер на политическа партия) филма на “Ал Джазира” “България, моя земя”, е необходимо да изясним една от функциите на историята като обществена наука. Ние познаваме повече функциите й като “учителка на народите” и задоволяване на любопитството ни към миналото, но историята има още една важна функция, за която много не се говори публично. Историята е и аргумент за права на народи и държави върху оспорвани територии и групи население. Боя се, че тази функция е и най-важната и затова държавите отделят пари както за историческите институции, така и за

 

отдели в тайните

 

си служби, които

 

да събират

 

исторически

 

доказателства

 

в полза на своите тези. Такива имат всички смятащи се за сериозни европейски държави. Имали сме и ние – и преди 9 септември 1944, и след тази дата. При комунизма това бе ХIV отдел на Първо главно управление на ДС (Българското разузнаване).

 

Когато историята е на твоя страна, какъвто е случаят с България, няма проблеми – само трябва да изложим тезата си, подкрепяйки я с необходимите исторически доказателства. И тук има тънкости. Ако тезата бъде изложена в исторически труд, игрален или документален филм, музейна експозиция или временна изложба от автор от същата държава или народ, тя може и да не хване “дикиш”, дори да е стопроцентова истина. Защото отговорните международни фактори, от които ще зависи решението на проблема, могат да кажат: “пропаганда”,

но ако наемем

реномирани

чужди автори,

чужди музеи,

чужди телевизии

се смята, че тезите ти ще имат по-голяма легитимност.

Примери за този начин за използването на историята, колкото искаш. Най-старият, за който си спомням, е от 1204 г. На границата с току-що създадената Латинска империя цар Калоян се среща с рицаря Пиер дьо Брашо. Цар Калоян го пита на какво основание са съсипали Византия и си присвояват земите й. Пиер дьо Брашо отговаря, че преди 24 века гърците са съсипали Троя и взели земите й. Латинските рицари били потомци на единствения оцелял троянски герой - Еней, който се заселил в Италия, и сега те си връщат земите.

Пиер дьо Брашо направил фатална грешка, като заявил на българския цар, че трябва да им стане васал, тъй като владее незаконни земи, принадлежащи на Византия, на която латинците са законни наследници. За буйния български владетел това било достатъчно да изколи в следващите 2-3 години всичко живо с тенекиена тенджера на главата и кръст на наметалото.

За да приключим с примерите, ще споменем и последния – Крим. Русите свалиха на масата купища исторически доказателства, че поне в последните 250 г. Крим е бил под управлението на Русия и с преобладаващо руско население. Това е вярно, както е вярно, че преди това е бил татарско владение с преобладаващо татарско население до 1863 г., когато 200 000 татари са били изселени в … българските земи. В спора можеше да се намесим и ние, като лесно докажем, че в 632 – 680 г. Крим е бил в границите на Велика България на кан Кубрат и че дори там е била столицата ни.

А сега за филма. Той е финансиран вероятно по програмата ТЕДА на турското правителство

с годишен

бюджет един

милиард и

осемстотин

милиона долара

Целта на тази програма е чрез книги, филми, изложби и пр., и пр. да защити претенциите на Турция върху територии и население на Балканите, Близкия изток и Средна Азия, да оспори негативни “митове” за действията на Османската империя в миналото (арменския геноцид, насилствената ислямизация, кланета като това в Батак). Но също и лъскането на имиджа на империята.

Великолепен пример за това е “Великолепният век”, раздаван почти без пари на всички чужди телевизии, включително и българските. “Вижте бе, хора европейци, ние сме били като вас в тази епоха. И жените ни са били с открити лица и с деколтета, по-големи от тези в тази епоха на дамите във френския двор. Исторически сме били част от Европа и сега сме.” По повод на деколтетата един турски колега ми каза със смях: “Всички женски роли в този филм можеха за икономии да се играят от една актриса, ако се спазваше историческата истина, можеха само да й сменят лещите на очите. Защото

жените тогава са били увити като пашкули,

както са сега в Саудитска Арабия.”

Колкото до филма на “Ал Джазира”, като историк дори ме е гнус да анализирам историческата истина в твърденията на авторите му. И няма да го направя, заявявайки, че подобно на скопската “историография” в нито едно твърдение няма капка истина.

Ще заявя само, че този път стратезите в “ТЕДА” не са се напънали чак толкова много. Сценаристът и режисьора са турци, а не американски или немски кинаджии. За оспорване на насилствената ислямизация са наели видния османист от европейски мащаб Майкъл Кил. За клането над турци в XIX – XX век не по-малко виден американски учен. Срещу малко повече пари можеше и ББС да го пусне. Дори и някоя наша телевизия да го пусне... Но не, решили са турците този път

да проведат активното мероприятие по-евтиничко

Е, с толкова пари такива резултати.

Изглежда паричките са им трябвали да си купят не сценарист, режисьор и телевизия, а цяла политическа партия в България. Барабар с ръководителя й. Май и там нещо не се получи. Май все още сме държава и си имаме и разузнаване и контраразузнаване.

Не така комшии. Дайте го по-кротко. Ние българите сме като троскот. И по-големи бабаити от вас не са успели да ни изчегъртат от нашата земя вече четиринадесет века. От България – моята земя.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/262186_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-+%D0%BC%D0%BE%D1%8F+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F

Свързани новини: