Сблъсъкът Доган - Местан е, защото Турция, полувелика сила, иска да е в политиката ни

- Това е свързано с нашия етнически модел, от една страна, а от друга страна, с еволюцията на Реджеп Ердоган. Това е сложно срещане на два процеса на изменение. Ще започна с втория.

В развитието на Ердоган имаше няколко етапа. На първия етап - човек, наричан умерен ислямист, под което западноевропейските либерали четяха човек като ген. Сиси в Египет. Да, не е съвсем демократичен, да, някакви фереджета се появяват, но това е начин той да укроти онази страшна ислямистка тълпа. Затова Западът аплодираше, когато се чуваше: махни армията като гарант, вкарай в затвора генералите, махни европеизацията като централна задача и пусни анадолски слой на власт. Арестувал двама журналисти, ама с кюрдите е прогресивен... Така

под малоумни

либерални

ръкопляскания

и компромиси

Западът отгледа

диктатор

Диктатор с идеолог с дебела книга, който му е премиер. Отгледа не само някаква неоосманистка версия, а претендент за лидер на исляма в света. Позицията на сегашна Турция е много повече, отколкото просто 80-милионна страна с гигантска 650-хилядна армия, 12-ата икономика в света, която иска да влияе на страните около себе си. Тя е състезател - заедно със Саудитска Арабия, Иран и Египет, за лидерство на обединяващия се ислямски регион. След като Ердоган до голяма степен създаде проблема в Сирия, Западна Европа тръгна да го подкупва с 3 милиарда и да му отваря глави за влизане в Европа от страх от последиците - милиони бежанци и т.н. Това много промени нещата. Вече нямаме кемалистка Турция. Имаме страна, която си позволява да разговаря с размахан пръст,

страна, която

излиза от

покорство

на САЩ

(като не се присъедини към санкциите срещу Русия), на които дължи своя разцвет, която се скара с Израел и която свали руски самолет. Страна, която се държи като велика сила. Току-що впрочем тя обяви, че е окупирала 4 хил. кв. км сирийска земя.

Но този процес вървеше 25 г. поради либералния унес на западноевропейските лидери, които проспаха появата на полувелика сила.

- А вторият процес, за който говорите?

- Той е кризата на българския етнически модел. Първоначално, понеже имахме възродителния процес на 2 г. зад гърба си, понеже треперехме от разцепление, от югославски вариант, от това България да стане играчка на външни сили и т.н., имаше еуфорично приемане на Ахмед Доган. Един много силен политик получи прекалено силен положителен образ. Това рязко се смени някъде в средата на първото десетилетие на века с обратното

- сатанизация

на Доган,

която протече толкова буйно, че срина по същество етническия модел. Отрекоха се неговите безспорни постижения и се каза: какъв толкова етнически модел, няма такъв проблем. Благополучно със задна дата си приписахме отсъствие на проблем с турците. Местан попадна в съединяването на полусринатия етнически модел и новата империя, която се заражда на югоизток.

Аз не мога да повярвам на очите си, че именно Местан се оказа носител на тази тенденция, но такива са фактите. В тази силова линия попадна ДПС и се цепна. Това са обективните предпоставки. Иначе много неща могат да се говорят за психология, за личните отношения между двамата и т.н. Но в политиката личностите не са толкова важни, политиката е движение на милионни маси.

- Това, което се случва с ДПС, сериозен трус ли е?

- Да - и за ДПС, и за България. Едно е решен етнически въпрос, друго е много по-могъща страна да има свое представителство в нашия политически живот. Това е трус, който засяга всички български политици.

- А какво съдите по реакциите им?

- Имаме

едно абсолютно

мълчащо ляво - вече 10-и ден гък не произнася, един сравнително адекватен център - Борисов се държи умно в тази ситуация и гледа дългосрочно, като не влиза в тази история, и едно безотговорно дясно говорене (не мога да повярвам на ушите си), което разказва за един дамоклев меч над България просто като за двубой между руснаци и турци. От това следва, че във всичките си части ДПС е лошо, т.е. те продължават сатанизацията и това е пряк начин да се помогне на република Турция да изгради свой политически аванпост в страната.

- Очаквате ли Местан и хората около него да направят нова партия?

- Струва ми се безусловно, че това ще се случи, но това ще е поредният опит да се разцепи ДПС. Спомням си Осман Октай, Гюнер Тахир, Касим Дал. Моделът на Доган изключва намесата на Турция в работата на ДПС. Турските избиратели у нас не бяха под команда на Турция по никакъв начин. Когато Местан бе сложен от Доган начело, той искаше да реши този въпрос, някак да се помири с Турция. И успя - турският посланик престана да ходи на алтернативни на ДПС митинги, но това прерасна, мен ако питате, заради “новия” Ердоган, в минус - тръгна цялото движение да става зависимо от Анкара. Или поне така изглежда от този спор, който водят, в публичната му част. Така че въпросът не е дали Местан ще направи партия, въпросът е колко голяма ще е тя. И въпросът е всъщност колко пари ще налее турската република в това. Като гледам реакциите на локалните лидери на ДПС, те се групират около Доган, и то не защото е Доган, а защото има много силен аргумент.

- Какъв е той?

- Главният аргумент на Доган, с който той печели, е съвсем практически. Той казва на електората - вас ще ви превърнат в заложници, в разменна карта. Аз бих дал пример с руснаците в Донбас. Всички викат браво, сражавайте се, това е руският флаг, а утре ще ги спазарят на някоя маса за преговори. Така се случва, ако играеш чужда игра. Ако станат разменна монета в геополитическа игра, на нашите турци, ако утре се случи нещо между Европа и Ердоган, между Иран и САЩ, между незнамси кой и незнамси кой, съдбата им ще се решава на далечна маса за преговори. (Ние, българите, би трябвало да помним остроумната реплика на Бисмарк на Берлинския конгрес: Господа, събрахме се не за щастието на българите, а за мира в Европа.) Затова се изумих, като слушах реакции като тези на г-н Радан Кънев, до каква степен не разбират заплахата и продължават да си търсят дивидентчетата.

- Струва ли ви се възможно сега Реформаторският блок да припознае Местан?

- Четох изявленията на г-н Тома Биков, който доколкото разбирам, е свързан с една от частите на Реформаторския блок - с Кунева. Той изрази крайно разумна и много близка до това, което говоря, позиция в рязък контраст с това, което чуваме от другата част от Реформаторския блок, който се старае да извлече дивиденти, като казва - мани ги тия истории, турци се бият с руснаци в ДПС.

Това е

ужасяващо

глупава позиция,

при това, за

да спечелят

политически

трици

А е глупава, защото Русия и Турция не са симетрични опасности. Руснаците особено сега наистина търсят влияние с всички сили, но влияние върху умовете, върху паметта на българите.

Турция търси организационно присъствие сред 1 млн. български граждани и това е качествено различно нещо. В България нямаме руско малцинство. Да се сравняват двете опасности, е смехотворно. Това, което се случва е - българските турци самостоятелна политическа организация ли ще имат, или ще бъдат подчинени на централа в друга държава. Това не е дреболия.

- Смятате ли, че драмата в ДПС увеличава шансовете за предсрочни избори?

- Не мисля, че някой ще размишлява по въпроса, преди да види какво се е образувало. По едно съвпадение събитията станаха по празниците, което даде голяма пауза по въпроса, така че преди средата на януари въобще няма да са се преброили в страната. Трябва обаче да се търси някакъв режим на диалог и с Местан, той е надарен, интересен политик, със сигурност най-добрият български политически оратор, трябва и с него да се запазят начини да се говори, защото това е реалност.

- Очаквате ли Доган да се върне по-активно в политиката начело на ДПС?

- Струва ми се изключено, може и да бъркам. Да се върнеш в активната политика, означава всеки божи ден да се срещаш с десетки хора, част от които идиоти. Доган вече 3 г. стои във философска поза и не ми се вярва човек, който вече е минал в друг темп на живот, да се завърне в активната политика. Попитан дали иска да се върне като император на Рим, великият Диоклециан е отговорил: Човекът, който ми задава този въпрос, не знае как цъфти зелето. Възниква въпросът: Ако не е Доган, какво? Доколкото аз гадая, това, което той нарича колективно тяло, е през което той мисли. Но при Местан от ръководството на движението практически изчезнаха българите. А една от най-важните тънкости, с които Доган изгради етническия модел, бе, че в движението винаги имаше зам.-председател българин, имаше основни дейци и говорещи фигури българи и това беше важно. Ако ДПС възстановяват това, интересен въпрос е на кого ще заложат.

CV

l Роден на 5 август 1955 г. в София

l Завършил е философия и социология в СУ

l Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г.

l През 1991 г. започва да развива агенцията BBSS Gallup

l Автор е на десетки социологически студии, както и на книгата за прехода “Какво се случи" в съавторство с Кънчо Стойчев

l Женен. Има 4 дъщери

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител