Къде се срещаха и сблъскваха Анкара и Москва последните десетилетия

Политологът Димитър Бечев е експерт по темата. Той е гостуващ учен в Центъра за европейски изследвания в Харвард, директор на Института за европейски политики. Ето какво изтъква в различни публикации Бечев.

И Турция, и Русия имаха изгода от пукнатините и напреженията в политиките на ЕС и САЩ в Балканския регион, пише Бечев в статия за eurasiareview.com от 15 декември. В средата на първото десетилетие на века Москва подкрепи Сърбия в отпора срещу

независимостта

на Косово

и попречи на ходовете на Запада по тема, която имаше отражение и в постсъветското пространство.

От своя страна разочарована от задънената улица в преговорите за доближаване към ЕС Турция разви независима регионална стратегия, пише Бечев. Турция например се намести като медиатор в Босна след провала на вече забравените преговори в Бутмир през 2010 г.

 

Но Москва и Анкара не са влизали в пряк сблъсък в региона дори когато позициите им са били диаметрално противоположни, като за Косово например.

Икономическите връзки между руснаците и турците процъфтяваха, припомня политологът. И “Южен поток”, и “Турски поток” привлякоха много внимание на Балканите. От Скопие до Баня Лука политиците с нетърпение очакваха джакпот от инвестиции, транзитни такси, работни места и по-ниски цени на газа и възползвайки се от всяка възможност да скочат на енергийния влак, пуснат от Москва и Анкара.

Но последните седмици са закъсняло, макар и отрезвяващо припомняне, че подобни очаквания са били напомпани от самото начало, заключава Бечев. Руското решение за отказ от “Турски поток” само доказва, че перспективите за тръбата са били, меко казано, неясни.

Кавгата с Русия ще има въздействие върху турската външна политика и политика на сигурност, което със сигурност ще има отражение върху Югоизточна Европа.

Изправена пред нестабилност и конфликт на южната си граница и с руско предизвикателство на север, Турция има силен импулс да задълбочи връзките с партньорите от НАТО. Това става във време, когато Балканите стабилно се придвижват към алианса.

Русия и Турция бяха съперници и противници по време на студената война, но научиха, понякога по трудния начин, да търсят общия интерес, пише Бечев в доклад за неправителствения European policy centre от февруари 2015 г.

Авторът отбелязва търканията между двете държави през 90-те и след това в Кипър, Босна и Централна Азия. Русия обаче е вторият най-важен търговски партньор за Турция, а Турция е вторият след Германия газов пазар за Русия.

Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи донесоха на Турция проекти за 1,6 милиарда долара, осигурявайки работни места за 15 000 турски работници за две години.

Броят на руските туристи в турските морски курорти и в Истанбул скочи особено след падането на визите през 2011 г., припомня Бечев.

Защо Турция е ключова за руските интереси в областта на сигурността и геополитиката? Държейки ключа към Черно море, Турция е подписала и е гарант по Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която урежда статута на проливите и ограничава достъпа на не-приморски страни, сред които САЩ. Русия оценяваше турската позиция “за” статуквото.

В навечерието на

войната в Грузия през

август 2008 г. Анкара

отказа да даде

разрешение

на американски кораби болници. Вместо това Турция потърси помирение с идеята за т.нар. платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ.

По време на кризата Ердоган се втурна към Москва за среща с президента Дмитрий Медведев. Отказът му да подкрепи Грузия, приятелска държава и съюзник на САЩ,

показа на Кремъл, че

нова Турция е готова

да действа

независимо,

както през 2003 г., когато турският парламент отказа да пусне американска инвазия в Ирак от турска земя. Бечев припомня и неутралитета на Турция за конфликта в Източна Украйна и снишаването по време на анексирането на Крим.

Тъм, където държи силни карти, т.е. в критичната област на енергетиката Турция играе сложна игра едновременно на сътрудничество с Русия и печелене от нейната уязвимост, отбелязва Бечев.

Икономическите връзки на Турция и Русия, най-вече в областта на енергетиката така се засилиха през последните две десетилетия, че връзките не могат да бъдат разплетени.

Бечев описва и фигурите на власт. Критици оприличават нелибералния подход на президента Ердоган с този на Владимир Путин - включително конспиративната нагласа за търсене на външна намеса край несъгласните в страната.

Турция - важен съюзник в НАТО, стоя настрани от украинската криза,

отказвайки да се

присъедини към

санкциите на САЩ

и ЕС срещу Русия

Нещо повече, Путин използва визитата си в Анкара през декември 2014 г., за да скастри ЕС чрез спиране на газопровода “Южен поток” и да обяви алтернативен към Турция -“Турски поток”.

Все пак отношенията (към февруари 2015 г.) според Бечев повече напомнят брак по изгода, отколкото фундаментално прегрупиране. Една от темите, по която се разминават Анкара и Москва освен Сирия, където подкрепят противоположни страни, е анексирането на Крим, тъй като

солидарността с

положението на

татарската общност

е висока в турското общество (дори ако Ердоган избягва да се конфронтира директно с Путин по тази тема).

Турция обаче е водещ поддръжник на т.нар. Южен газов коридор, важен за диверсифициране на доставките за Европа извън “Газпром”. От своя страна Русия се старае да възпре турското влияние в Кавказ и Близкия изток, често в партньорство с Иран.

В статия в slobodnaevropa.org от октомври Бечев описва и руските реакции по кризата в Македония от пролетта на 2015 г. Когато протести се изляха по улиците на Скопие през април с искане за оставка на правителството на Никола Груевски, руските медии обвиниха Запада, че провокира още една “цветна революция” с катастрофални последици, като в Украйна. Аргументът бе подет от проправителствените издания в Македония. Почитатели на конспиративните теории и в Москва, и на Балканите свързаха демонстрациите с опити да се удари “Турски поток”.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител