(http://www.klassa.bg/)
Отиде си хирургът, вдъхновил Драгомир Асенов за пиесата "Рози за доктор Шомов"
През пролетта на 2015 г. от този свят си тръгна, преди да навърши 82 години, известният старозагорски военен лекар и хирург д-р Михаил Шомов. Заради историята, която разказвам по-надолу, се срещнахме с него през март 2011 година. Той дойде на срещата ни в едно местно кафене с куп изрезки от стари вестници с материали за самия него.
Много по-рано бях чувал, че прочутата някога соцпиеса "Рози за д-р Шомов" от Драгомир Асенов е с прототип старозагорския доктор и се бях зарекал да проверя това. Самият автор Драгомир Асенов никога да не е говорил открито за историята на своя герой. Само го бил намекнал в едно интервю по радио Стара Загора. Вече няма как и да бъде питан - писателят, чийто истинско име е Жак Меламед, умира от рак на 19 юни 1981 година, навършил месец по-рано 55 години.
Самият д-р Шомов имаше основания да твърди, че по някакъв начин е станал герой на обичана навремето пиеса, макар действието да отвежда героя му в съвсем друга обстановка - нашият лекар е военен хирург, а този от пиесата - млад доктор в санаториум. И все пак...
Преди написването на текста през 2011 г. се свързах и с единия от изпълнителите на главната роля в старозагорската версия на пиесата - актьора Васил Червенков, когото тогава намерих жив и здрав в София. Той едва сега с изненада научи, че имало и истински д-р Шомов, при това в Стара Загора. Дотогава не беше и подозирал, макар самата пиеса да е писана през 1967 година. В Стара Загора е играна през същото година, дори по някаква случайност тук е била нейната национална премиера - година преди Пражката пролет. В нея като актьори дебютират на професионалната сцена младите тогава възпитанити на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" Михаила Тихова, Маргарита Стефанова и Георги Велев. За щастие, в Регионалния исторически музей на града са запазени снимки от този спектакъл, които ми бяха предоставени за публикацията.
Това, което не успях да направя и никога няма да мога, е да събера двамата - актьора и доктора, на едно място и да ги запозная - двата града София и Стара Загора се оказаха твърде далече един от друг за двамата вече възрастни мъже. Все пак публикуването на текста накара мнозина да си спомнят, че някога са се вълнували от съдбата на д-р Шомов и са му ръкопляскали в театралните салони.
Аз, макар и театроман отпреди 10 ноември 1989 година, не бях гледал пиесата, та се наложи да потърся и прочета текста в библотеката.
Д-р Шомов от "Рози за доктор Шомов" живя в Стара Загора
Един военен хирург от Стара Загора и един актьор от София никога не се срещнаха и не се познаваха, но се оказа, че здраво ги свързва един театрален герой. Не от сега, още от 1967 година.
Това са д-р Михаил Шомов от Стара Загора и актьорът Васил Червенков от София. Навремето Червенков изиграл на старозагорска сцена ролята на д-р Шомов от прочутата някога пиеса на Драгомир Асенов "Рози за д-р Шомов", без дори да подозира, че прототипът на героя му живее в същия град и дори го аплодира от първите редове в салона на театъра. Той научи това от автора на тези редове и истински се заинтригува.
Историята днес звучи като измислена, но не е.
Военният хирург д-р Михаил Шомов имаше зад гърба си 53 години лекарски стаж, от които 45 - на хирург, и 11 хиляди различни операции, средно по 20 на месец. Малцина обаче знаят, че тъкмо старозагорският хирург е прототипът на д-р Светозар Шомов - главният герой от култовата соцпиеса на Драгомир Асенов "Рози за д-р Шомов". Тя е писана през 1967-а и е сред най-играните за времето си пиеси, в повече от 20 театъра в страната.
Това била смела според тогавашните разбирания драма, създадена преди Пражката пролет, в която млад лекар се опълчва на местно партийно величие и на началниците си в името на човещината и Хипократовата клетва.
"Пиесата се харесваше от хората. Пък аз отнесох доста псувни, защото играех омразният главен редактор на вестник Другарят Момчилов", спомня си актьорът от старозагорския драматичен театър "Гео Милев" Нино Луканов.
"С писателя Драгомир Асенов се срещнах само веднъж. В началото на шейсеттте години случайно почивахме заедно във военен санаториум на море във Варна и се запознахме. Тогава смените бяха дълги. 15 дни с него играхме табла, с променлив за мен успех, и от дума на дума му разказах много нещо за живота си на военен лекар. Не знаех за намерението му да пише пиеса за доктори", споделяше д-р Шомов.
Случайно или не, националната премиера на пиесата "Рози за д-р Шомов" през 1967 г. е тъкмо в Стара Загора, две седмици преди да започнат нейните представления в столичния Младежки театър. Самият автор идва за първия прочит "на маса" на творбата му и остава много доволен от актьорите, които бил подбрал режисьорът Георги Парушев, тогава директор на театъра.
"Аз самият не съм бил на премиерата, по това време бях на курсове в друг град. Но после гледах пиесата два пъти", спомняше си си д-р Михаил Шомов. Дори преди много време, когато журналистка написала за него очерк в армейски ежедневник, разказала такава история: върви представлението в старозагорския театър, изведнъж в смълчаната зала се чува суров войнишки глас: "Д-р Шомов да се яви веднага по спешност! Не този от сцената, а този от салона!".
"Е, това си беше художествена измислица на авторката, чак такова нещо не е имало. Но колегите ме поздравяваха след представлението, това го помня добре", смееше се на този разказ д-р Шомов.
Самият Драгомир Асенов, който почина през 1981 г., никъде не бил разказвал за прототипа на пиесата, но истинският д-р Шомов и колегите му лесно го разпознали. "Героят на пиесата беше с моята възраст, с моята професия и с моята фамилия. И моята съпруга беше учителка, както е в пиесата, и тя имаше брат, като студентът Боян в текста", изреждаше хирургът. Той намираше и прилика в характера си с главния герой, например да не отстъпва от принципите си. "Разказвах на Драгомир Асенов, че мога да дам болничен на войник, ако ме помоли честно за отпуска, но не и на симулант, който се преструва на болен заради отпуската, дори да му ходатайстват отгоре", споделяше той.
"Драгомир Асенов тогава като че ли намекна, че има нещо такова, но досега не съм и подозирал, че съществува истински д-р Шомов", признава пред "24 часа" актьорът Васил Червенков, който навремето изиграл ролята на д-р Светозар Шомов в Стара Загора, а по-късно поставил "Рози за д-р Шомов" и на кюстендилска сцена, където бил директор на театъра. Когато се чухме през март 2011 г., той живееше в София.
"Не зная защо не ни е казал и не ни е срещнал с този човек тогава. Помня, че преди премиера ние, актьорите, бяхме цял един ден в санаториума за белодробни болести в Радунци, за да усетим атмосферата там", допълва Червенков. Ядосва се, че не е могъл да се запознае с истинския Шомов.
Двамата така и не се срещнаха. А от една такава среща старият актьор щеше да научи много интересни неща от живота на истинския д-р Шомов.
Като отличник на випуска си, младият лекар, който е роден в Любимец, можел да избере да остане на работа в столицата, но предпочел родния си Хасковски край. Започнал като военен лекар в Харманли, където направил и първата си операция на апендикс. Мечтаел да бъде хирург, а го повишили, като го изпратили епидемиолог на тогавашната Старозагорска дивизия.
"Не исках да отговарям за кенефите и по време на една инспекторска проверка го казах на тогавашния зам.-военен министър генерал Врачев. Имаше свободно място за хирург във Военната болница, помолих да ме преместят там. Той се изненада, защото епидемиолог си беше висока длъжност, и ме отмина с мълчание. Но случаят ми помогна...
Същата вечер тръгнахме с жена ми на кино, когато ме срещна силно притеснен комендантът на града. По онова време нямаше мобилни телефони, а той не можел да се свърже с никого от местната военна болница. А трябвало по спешност, защото проверяващият съветски генерал Музикин, който беше заедно с генерал Врачев, не се чувствал добре. Нямаше как, зарязах киното и се явих при госта. Не беше нещо особено - настинка, запушен нос. След като доставих лекарствата и поисках разрешение да напусна, руснакът ме покани при себе си и завърза разговор - как си, що си. Рекох си, сега е кацнало птичето на рамото ми, не бива да изпускам момента. И повторих молбата си от сутринта - искам да работя като хирург. Съветският генерал веднага извика нашия генерал Врачев и му рече: "Ти знаеш ли колко войници загубихме на фронта през войната, защото нямахме достатъчно хирурзи! А този млад човек иска да бъде тъкмо хирург, защо да не бъде?".
Тогава Врачев вика: "Ама, ти ли беше този от сутринта?". След една седмица ме назначиха", връщаше спомените си д-р Михаил Шомов. Тази случайност по-късно спасила много войнишки животи, но един от случаите се откроява със своята драстичност. Веднъж хирургът трябвало да оперира почти сам, с помощта на медицинска сестра, редник от Своге, наръган смъртоносно с нож от друг войник. При удара била почти отрязана част от главната артерия, засегнат панкреаса. "Операцията продължи 6 часа, в един момент трябваше да запуша с пръст аортата, за да спра кръвта, но се справих", разказваше докторът. После проверил в медицинската литература - според прочутия френски кардиохирург Пиер Бине само 2 от описаните в света 126 подобни операции били завършили успешно. И то при условие, че и двете са правени в специализирани западни клиника, а не в почти полевите условия на нашенската Военна болница на Стара Загора.
Самата пиеса "Рози за д-р Шомов" се задържала три сезона в Стара Загора, играела се винаги пред пълни зали. "Заглавието падна от афиша, защото актьорите от тогавашната трупа се пръснахме по други театри", спомни си Васил Червенков.
Постановката в Стара Загора била дебют на сцената за Михаила Тихова, дъщерята на прочутата актриса Ружа Делчева. Също и за младите тотава актьори Маргарита Стефанова и за Георги Велев. А за ролята на д-р Шомов режисьорът избрал освен Васил Червенков и вече покойния Кристиян Симеонов. Старите снимки показват, че Симеонов показал младият ординатор като конте - с вратовръзка под бялата манта. Докато Червенков играел "по-народен" д-р Шомов, а истинският твърдише, че тъкмо този образ се доближавал повече до него самия.
"Тогава правехме обсъждания в трудови колективи и училища и често ни питаха дали трите рози в представлението, около които се върти историята, са истински. Е, бяха си изкуствени, но пък осветлението беше много ефектно", спомни си още за този спектакъл Червенков.
Васил Червенков паснал много за ролята, и защото изкарал една година медицина, преди да се пръхвърли във ВИТИЗ. "Щом стигнахме до моргата и дисекцията на труповете, разбрах, че тази работа не е за мен. Но не посмях да кажа на баща ми, че съм напуснал медицина, докато не ме приеха "актьорско майсторство", разказа актьорът.
Двамата с д-р Шомов си приличаха по още едно нещо - наследниците им днес продължават традициите на техните професии. Дъщерята на Червенков Милена е актриса, директор на "Арт театър" в София. Дъщерята на д-р Шомов д-р Красимира Ганчева е лекар в столичната Военна медицинска академия, синът му също е лекар.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/12/31