- Г-н Цанев, придвижихме ли се крачка напред като нация през изминалата 2015 г., или тъпчем на едно място, а може би дори вървим назад?

- Не мога да преценя. Много е мъгливо. Прави ми обаче странно впечатление, че Народното събрание гласува закони, повечето от тях добри, правителството се мъчи да ги вкара в действие, а нещо все не се получава. Все едно се мъчиш да разбиеш с глава дунапренена стена - да, главата ти не е разкървавена, но и стената не помръдва. Сякаш някой подмолно обезсилва всичко, сякаш съществува паралелно подмолно правителство. Това вероятно са хората, които владеят икономиката, капиталите, медиите, хората, които не желаят статуквото да се променя. Ако е така, правителството би трябвало да потърси опора за своите действия в другите съсловия на обществото - в хората, които са недоволни от настоящото статукво, които искат да го променят. Това не са отчаяните, които мрънкат и чакат помощи и подаяния, не - това са енергичните и можещите да създават материални и духовни ценности, това са тъй наречената средна класа и творческата интелигенция. За творческата интелигенция ще ми се изсмеят, разбира се, нашите държавници я смятат за нещо излишно, даже вредно, но писателите, художниците, музикантите, артистите са акумулаторът, който зарежда с духовна енергия обществото, и неслучайно преди 3000 години Соломон е казал: „Духовното изобилие е ключът към материалното благополучие.“

- Най-директно влияние върху духовността на обществото има театърът, тъй като е живо съчетание на всички изкуства. Какво става там сега?

- За съжаление сега стигнахме дотам да превърнем театрите в търговски предприятия, а спектаклите им в стока. За да се продава, качеството на тази стока се принизи до лошия масов вкус. В столицата театрите долу-горе се крепят, но извън столицата вегетират, там те практически се превърнаха в приемни сцени, на които гостуват трупи с „мечки“ - тъй наричат известните столични актьори. „Театрите не са заведения, в които се печелят пари - казва навремето Пенчо Славейков. - Това са културни учреждения, за които се само харчи, както за училищата и библиотеките. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.“ Нашата държава явно не знае. Защото няма друга държава на света, която при население 7 милиона да има 60-70 държавни театъра. Погледнете Англия, погледнете, ако щете, Турция - държавните театри там се броят на пръсти. Защо всичките театри у нас бяха под контрола на държавата по време на социализма, е ясно, но защо продължава тази практика и сега? Държавни у нас би трябвало да бъдат само Народният театър, Народната опера, Софийската филхармония, може би Музикалният и Младежкият театър, хайде за лукс да има още няколко държавни театъра - в Пловдив, Варна и Бургас, толкоз. Другите театри в областните градове трябва да се поемат от общините. Имаме прекрасен прецедент: в София от половин век насам действат 4 общински театъра, работил съм в един от тях, там условията са много по-добри, отколкото в държавните театри, защото връзката между общината и театъра е жива, кметът познава отблизо проблемите на театъра. Не Рашидов, Харун ал Рашид да стане министър на културата, няма да може да разбере какво става в държавните 60-70 театъра. Ако театърът в Пловдив беше общински, нямаше да стои изгорял колко години вече, а щеше да бъде ремонтиран още същия сезон. Издръжката на един театър струва по-малко от един милион лева годишно, тези пари се дават и сега, но по-добре е да се делегират на общините, тогава ще се знае точно за какво се харчат. И не само това - да има добър театър ще е въпрос на чест за всеки град, а сега им е все едно - театърът е чужд, държавен, да става каквото ще...

- Казвали сте, че не е редно да обвиняваме само управляващите за всичките ни беди, че народът с пасивността си допуска да бъде манипулиран, купен и употребен. Защо се провали гражданското общество?

- Разказвал съм и друг път евангелската притча за слепците, които молят Исус да изцели очите им. Сега по време на коледните празници е добре да си я припомним. Исус пита слепците: „Вярвате ли, че мога да изцеля очите ви?“ Те му казват: „Да, Господи!“ Тогава Исус се допря до очите им и рече: „Нека бъде според вярата ви.“ И очите им се отвориха… И след всяко друго чудо Исус казва на спасените едно и също: „Твоята вяра те спаси!“ Може да помислим, че Исус е казвал това само за да насърчи хората да вярват в него, че той би могъл - вярват или не вярват в него - да извърши каквото си поиска? Май не е така. Когато се връща в отечеството си, в Назарет, неговите съграждани го посрещат с недоверие: „Какъв месия си ти, нали те познаваме, ти си син на дърводелеца Йосиф!“ И Той не извърши там никакво чудо поради неверието им - свидетелства Матей. Какво излиза? Че дори и Господ да си, за да извършиш някакво чудо, не е достатъчно само ти да вярваш, че можеш - трябва да накараш и другите да ти повярват, сиреч трябва и те да участват в чудото. Какви чудеса можем да чакаме в нашето отечество, ако никой на никого за нищо не вярва?

- Разочарованието от свободата и демокрацията - най-големият парадокс днес, се разпростря в много страни. Твърдението на Чърчил, че демокрацията е лоша форма на управление, но по-добра не е измислена, докога ще е незаменима формула?

- Демокрацията е най-беззащитната, най-лесно покваряващата се и най-лесно рухващата система, тя действа добре само там, където всички се подчиняват доброволно и безпрекословно на законите, създадени или приети от тях. Диктаторските режими са по-силни, защото там хората са заставени да се подчиняват на законите. А да заставиш хората да се подчиняват е по-лесно, отколкото да ги убедиш сами да спазват законите. Затова всички бивши диктаторски държави преживяват криза или направо рухват след ликвидирането на диктатурата - какъвто е случаят с Либия, с Ирак и прочие, какъвто е случаят и с нашата държава - свободата се изражда в анархия, демокрацията - в беззаконие. И се стига дотам хората да тъжат за диктатурата и да проклинат свободата и демокрацията.

- Твърдите, че православните християни, за разлика от католици и протестанти, сме най-бедни, най-изостанали и най-склонни към диктатура. Откъде идва това?

- Защо сме най-бедни и най-изостанали може би е виновна историческата ни съдба, но за склонността към диктатура според мен причината е друга. Католическата църква поначало стои над светската власт, папата е коронясвал или детронирал кралете, при православието църквата е била подчинена на светската власт, императорът или царят е назначавал и свалял патриарсите. Сега положението, разбира се, е друго, православната ни църква е независима, но изглежда, че в нея е закодирано преклонението пред самодръжците, пред царете. Спомнете си неотдавнашното чудно решение на нашия Свети синод: „При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите... след което следва поменаването на народа и т.н.“ Ако към това прибавим и стародавното повинение пред мракобесническото послание на свети Павел, че „всеки человек трябва да се покорява на властите, що са над него, защото няма власт, която да не е от Бога, и който се противи на властта, противи се на Божията наредба“, и ако вярваме, че религията влияе на обществото - на това може би се дължи тъжният факт, че православните народи са приучени да не се противят на властта и са склонни да приемат всяка диктатура.

- През този театрален сезон постановката, която предизвиква най-дълбоки размисли, е по вашата пиеса „Процесът срещу богомилите“, насочена срещу двуличието, алчността и деспотизма на властта, срещу унизителната бедност и безправието на народа - далеч назад във времето и днес. Възможен ли е съвременен вариант на това мощно социално и философско явление - богомилството?

- Богомилите са действали само със слово, само със слово са разтърсвали в продължение на 5 века не само България, но и цяла Европа. Ако все още вярваме в силата на словото - ясно е кои би трябвало да бъдат съвременните богомили...

- Неотдавна казахте, че сегашното преселение на народите е най-опасното явление в новата история на Европа, и прогнозирахте, че ако не бъде покорен, Старият континент ще бъде взривен? Не са ли твърде мрачни очакванията ви? Има ли опасност от цивилизационен катаклизъм?

- Ислямът се появява 650 години след християнството, сега е в своя XIII-XIV век. Какво беше християнството през XIII-XIV век? Свиреп фанатизъм, лов на вещици, гонения на еретиците, Света инквизиция, кръстоносни походи. Сега с исляма се случва същото. Религиите са нетърпими и жестоки една към друга, всяка религия се стреми да унищожи предходната. Да не забравяме, че християнството унищожи езическите цивилизации на Древна Гърция и на Древен Рим. Опасността ислямът да постъпи с християнството и с християнската цивилизация по същия начин е голяма. Най-драстичен пример сега е „Ислямска държава“. Светът настръхна. Загърмяха топовете. Ние обаче забравяме, че най-силното оръжие на всяка религия е словото. Казват, че в „Ислямска държава“ са отишли 30 хиляди, според други много повече момчета и момичета от цивилизована Европа. С оръжие ли са били принудени да отидат там? Не, те са били спечелени със силата на словото! „Ислямска държава“ води мощна словесна пропаганда с всички съвременни средства. Ние тръгнахме срещу нея с оръжия, досега не съм чул да сме използвали силата на словото. „Анонимните“ хакери унищожават сайтовете на „Ислямска държава”, но не създават сайтове, в които да се води контрапропаганда. А това е много важно. Само с куршуми и бомби няма да победим.

- Какви са опасностите пред България?

- Освен всички споменати дотук външни опасности виждате какво става вътре в нас с Движението за права и свободи. Колкото и да се прикрива с красиви приказки, това движение в основата си остава етническа партия. Изглежда, че не са били глупаци хората, които са писали в конституциите, че не бива да се допуска образуването на етническите партии, защото те крият големи опасности за всяка държава. Тези партии сплотяват и откъсват от останалия народ дадения етнос и той може лесно да бъде настроен срещу останалата част от обществото. Нашият случай е двойно по-опасен: ДПС е не само етническа, но и ислямска партия, което дава възможност да се предизвика двойна враждебност - етническа и религиозна. Както видяхме, оказа се, че дори създателят на ДПС, умният, авторитетен и далновиден Ахмед Доган, за малко щеше да изпусне злия дух от шишето...