Кинолегендата Жан-Пол Белмондо: Говоря за последен път

01/06/16 06:35
(http://www.klassa.bg/)

Кинолегендата Жан-Пол Белмондо: Говоря за последен път

Жан-Пол Белмондо е роден през 1933 г., син е на скулптор и художничка, но избира кариерата на актьор. Снима се в шедьоври: „До последен дъх“ на Жан-Люк Годар, „Сирената от Мисисипи“ на Франсоа Трюфо, „Чочарка“ на Виторио де Сика. Бележи с харизмата си филмите на Клод Соте, Анри Верньой, Алберто Латуада, Жан-Пиер Мелвил и Клод Льолуш. Мъжката му харизма, страстта му към спорта и каскадите и широкия му актьорски диапазон му позволяват да се изявява в екшъни като „Професионалистът“ и камерни психологически драми като „Модерато кантабиле“. Считан е за една от живите икони на световното кино.
Най-голямата френска частна телевизия TF1 излъчи документален филм на Пол Белмондо за знаменития му баща, актьорът Жан-Пол Белмондо. „Не минава ден без да ме питат, как е баща ми“, споделя Пол. Това е и причината да се захване с документалния проект, да посетят заедно с Жан-Пол местата, където са снимани най-знаменитите му филми.

Този филм не е свързан с никакъв юбилей. Защо приехте да участвате?

Приех, защото Пол ме помоли. На друг бих отказал. По-лесно ми е да се доверя на него, пък и знам, че няма да ме предаде.

Хареса ли Ви?

Да, много. Филмът е много сполучлив. Този път говоря за последно.

Върнахте се в Рио, в Нормандия…Какво почувствахте?

Бях щастлив да се върна в Рио, където не бях стъпвал от 50 години. Вълнуващо беше да срещна отново момчето-ваксаджийче от „Човекът от Рио“. Днес този юнак е прехвърлил 60-те и има девет деца! Гледах го и си казах: времето наистина мина прекалено бързо… Бяхме и в студиата на Чинечита, в Италия. Те вече не работят. Печално бе да се разходя и из студиата „Викторин“ край Ница, които също затвориха.

Видяхте се отново и с Урсула Андрес, с която сте живели цели седем години…

Ако можехте да ни видите отстрани, щяхте да помислите, че още сме заедно! Във филма тя споделя, че не може да разкаже всичко за нас двамата. Хората ще си рекат, че помежду ни е имало кой- знае какви истории… Действително, животът с нея беше много наситен.

Давате ли си сметка, че създадохте определен стил в киното? Най-вече в „Страх над града“ (1974 г.), където видът Ви беше много авангарден за времето…

Да, вдъхновен бе от Америка, където преди това бях прекарал известно време. Привнесох оттам образа на полицай с по-небрежен стил, който днес се среща навсякъде.

А Холивуд никога ли не Ви изкуши?

Не. Впрочем продуцентът Сам Спийгъл, чрез посредничеството на Урсула, ми предложи златен договор, за да снимам в Америка. Искаше да ми наеме учител по английски. Но аз отказах. Предпочетох да съм първи във Франция, вместо втори някъде другаде.

Разминахте се с Бриджит Бардо в киното?

Да. Снимахме проби. Тя трябваше да играе ролята на Катрин Деньов в „Сирената от Мисисипи“ на Франсоа Трюфо, но беше заета.

Съблазнител като Вас, сигурно щеше да се поддаде на чара й?

Да, тя ми се стори очарователна. Но нещата спряха дотук, защото така и не снимахме заедно. Затова пък станахме приятели. Възхищава ме нейната отдаденост на каузата за защита на животните. Впрочем, моето куче е взето от един от нейните приюти.

Много от Вашите приятели вече ги няма. Страхувате ли се от старостта?

Беше мъчително да гледам как Брюно Кремер гасне от рак. Но не се страхувам от старостта. Предпочитам да си остана оптимист.

Във филма участва и Жан Дюжарден. Често го наричат Ваш наследник. Вашето мнение?

Намирам го за много добър актьор, който въобще не копира стила ми. Има си свой стил и своя харизма.

Ален Делон също изглежда много развълнуван, когато говори за Вас…

Вестниците ни замесваха в някакво измислено съперничество, пишеха, че сме скарани, че сме се сдобрили, после пак сме се скарали, и прочее. Всъщност с Ален винаги сме били приятели. Ако има нужда от мен, бих му помогнал, а обратното също е така. Той е от малцината, за които мога да го кажа.

Осъзнавате ли се като част от златната епоха на киното?

Днес киното е в криза, но ще я преодолее. Знаете ли, когато прохождах, киното пак беше в криза. Сетне се възроди с Трюфо, Шаброл и Годар. Проблемът е, че когато някой актьор пробие, го искат навсякъде. Изстискват го като лимон. И когато някой филм не сполучи, актьорът изчезва. Киното вече не е кариерна писта.

Гледате ли телевизия?

Гледам спортните предавания, разбира се. Плюс някои други, като Top Gear с моя приятел Филип Льолуш. Намирам предаването за чудесно, пък и винаги съм обожавал колите.

Вашето мнение за атентатите във Франция?

Много се тревожа за моите деца, внуците ми, и за всички младежи във Франция. Ужасно е да те застрелят на улицата. Това вече не е обществото, което аз помня! През 40-те и 50-те хората се наслаждаваха на живота. Бяха преживели войната и животът беше празник.

Бихте ли снимали отново?

Какво? Да изиграя някой инвалид от войната? Ръката ми вече е парализирана. Трябва да играя седнал, а нямам желание…

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/262457_%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%96%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%BE%D0%BB+%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%3A+%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F+%D0

Публикувана на 01/06/16 06:35 http://www.klassa.bg/News/Read/article/262457_%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%96%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%BE%D0%BB+%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%3A+%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F+%D0