01/07/16 17:14
(http://www.klassa.bg/)

Защо Европейската централна банка печата пари

 През март 2015 г. ЕЦБ разшири действащите програми по изкупуване на частни дългове с покупка на държавен дълг. Целта на управителния съвет на банката е да се увеличи средногодишната инфлация до 2% и да се стимулира дремещата европейска икономика. Всеки месец ЕЦБ отпечатва по 60 млрд. евро, разпределени приблизително така:

- 10 млрд. частен дълг (covered bonds и assets backed securities)
- 6 млрд. дълг на европейски институции, напр. Европейска инвестиционна банка, Европейски механизъм за стабилност и др.
- 44 млрд.  дълг на европейските централни правителства.

Covered bonds е дълг, обезпечен с определени активи на банката. Ако банката фалира, инвеститорите в CB имат предимство при осребряване на активите, които обезпечават дълга. Assets backed securities са секюритизирани активи на банката (потребителски кредити, заеми по кредитни карти и т.н. с изключение на ипотечните кредити). Банката събира тези активи в голям пакет и прехвърля плащанията по индивидуалните кредити на купувача на пакета. Секюритизацията превръща индивидуалните и не особено ликвидните активи в голям и ликвиден актив.

Държавните дългове ще се купуват пропорционално на приноса в капитала на ЕЦБ. Например Германия притежава 25.6% от капитала на банката. Това значи, че ЕЦБ купува германски държавен дълг за 11.2 млрд. евро всеки месец. Италия притежава 17.5% от капитала и ЕЦБ купува италиански държавен дълг за 7.7 млрд. евро месечно. Проблемът е, че Германия няма потребност от подобен стимул. Германският дълг с матуритет до 5 години е с  отрицателна доходност. Инвеститорите плащат на германския бюджет  за привилегията да притежават германски дълг. Трудно е за обяснение, но близо 7 години ниски лихви и изобилие от книжни пари направиха много неща необясними.  

Има и друг интересен детайл от програмата на ЕЦБ. 80 процента от държавните дългове ще се купуват от националните централни банки. ЕЦБ ще купува останалите 20 процента. Ако Португалия например изпадне в неплатежоспособност, то акционерите на ЕЦБ (правителствата от еврозоната) ще понесат солидарно 20 процента от загубите, а националната банка на Италия ще понесе 80 процента от загубите. Изглежда, европейската солидарност има граници: 20 процента.

Ще стимулира ли растежа

отпечатването на близо 1.4 трилиона евро до март 2017? Най-вероятно не. В края на 2011 и началото на 2012 г. ЕЦБ отпечата 1 трилион евро и раздаде на банките 3-годишни евтини кредити. Какво направиха банките? Накупиха евтин държавен дълг, дългът поскъпна и печалбите се увеличиха. Кредитът за частния сектор и реалният растеж останаха анемични, инфлацията спадна. Парите се завъртяха между банки и правителства. Сега ЕЦБ очаква да стане нещо друго: банките да кредитират неправителствения сектор, икономиката да расте и да създава работни места. Малко е вероятно.

Съществената причина за анемичния растеж и високата безработица не е липсата на ликвидност в банките. Депозитите в еврозоната са далеч повече в сравнение с предкризисните години. Растежът на депозитите на домакинствата е мотивиран не толково  от ниските лихви, колкото от високата безработица и несигурност в утрешния ден. Банките нямат потребност да продават доходоносни активи за новоотпечатани евра с нулева доходност. Които да инвестират в скъпи активи с ниска дохододност благодарение на интервенциите на ЕЦБ.

Сравнително по-ниската инфлация на Португалия, Испания, Италия е естествен процес на повишаване на конкурентоспособността на тези икономики. Те нямат възможност да променят номиналния валутен курс. Едно евро си е едно евро навсякъде в еврозоната. Но могат да променят реалния валутен курс. Как? Като поддържат по-ниска инфлация в сравнение със северните икономики. По-ниската инфлация в Испания например означава, че испанската потребителска кошница поевтинява в термините на германската кошница. Ръсейки пари, ЕЦБ възпира естествения процес на подобряване на конкурентоспособността на южноевропейските икономики.

Паричната политика на ЕС е безплодна

защото сградата на съюза е недовършена. След като националните икономики замениха националните си валути с евро, те загубиха паричната си политика. ЕЦБ определя валутния курс, паричното предлагане, лихвата на 19 икономики с различна конкурентоспособност и различен икономически цикъл. Еврозоната има централна банка, но няма министерство на финансите.

Има общ банков надзор, но няма общ европейски механизъм на защита на депозитите. Фискалните трансфери между националните икономики се осъществява най-вече чрез структурните фондове на ЕС и фондовете на общата селскостопанска политика.

Структурните фондове финансираха строителство на магистрали, пречиствателни станции, летища, болници и пр. Щедрите трансфери създадоха доходи и заетост, но създадоха и невиждана корупция. Държавата се превърна в най-големия строителен предприемач и политиците забогатяха. Както и собствениците на големи строителни компании.

През 2007 г. Испания, Гърция и Португалия преминаха в групата на богатите, трансферите се пренасочиха към по-бедните членове на ЕС и икономиките изпаднаха в криза. Ниски лихви, трансфери от ЕС и строителство: това бяха двигателите на растежа до 2007 г. Махнете някой от тях и икономиката се срива. Финансовата криза от 2009 г. задълбочи европейската криза, но първичната причина е в недовършената европейска сграда.

ЕЦБ печата пари, за да предпази икономиките на Португалия, Испания и Италия от разпродажба на дълга им и последващ фалит на държавните финанси. Приказките за по-висока инфлация и растеж са за пред хората. Председателят на ЕЦБ разбира от икономика и прекрасно знае истинските причини за печатането на пари. Но позицията му е разбираема.

Марио Драги не може да е пасивен наблюдател, докато южноевропейските дългове поевтиняват и стават невъзможни за обслужване. Не може да нареди на европейските правителства да изградят фискален и политически съюз, защото незавършеният европейски съюз прави по-слабите европейски икономики лесна плячка на спекулантите. Затова се е вторачил в мандата си за два процента инфлация и спасява положението с инструментите, които има: ниска лихва и печатница на пари.

Кой печели и кой губи

от програмата на ЕЦБ?  Печелят длъжниците, защото плащат ниски лихви. Губят спестителите, които не получават почти нищо срещу спестяванията си. Ниските и дори отрицателните лихви на дълговите пазари правят  невъзможно за пенсионните фондове да постигнат доходност, която да покрие задълженията им към бъдещите пенсионери.

Пенсионните фондове са консервативни инвеститори и дългът е около 80 процента в портфейлите им. Ниските лихви накараха някои пенсионни фондове да инвестират в далеч по-рисковия пазар на акции и загубиха след големите колебания на пазара. Японският държавен пенсионен фонд, най-големият в света, загуби 26,3 млрд. долара от януари до март 2015 г. Загубите се дължаха основно на инвестициите в акции. Както върви, хората ще се пенсионират на 75 г. в близко бъдеще.

Много е вероятно част от европейските спестявания да се инвестират в американски дълг поради по-високата му възвращаемост. Рискът от изтичане на капитали от Европа е реален.

Бъдещето на Европейския съюз

изглежда несигурно. Към икономическата криза се прибави и политическата нестабилност след изборите в Португалия и Испания. Управляващите партии спечелиха най-много гласове, но са далеч от мнозинство и не могат да направят самостоятелно правителство.

В Португалия управлява коалиция от умерено леви (Социалистическата партия) и от крайнолеви (ляв блок и комунисти). Крехкият съюз си пролича още при първото по-сериозно предизвикателство пред новата коалиция - фалита на банка "Баниф". Парламентът одобри плана на правителството за спасяване на банката благодарение на подкрепата на опозицията. Крайнолевите бяха против спасяването й. В Испания също се задават сложни преговори и още по-сложни коалиции.

Европейският съюз е стигнал до точка, отвъд която ще се разцепи или ще запретне ръкави и ще изгради истински фискален, паричен и политически съюз. Паричната политика е стигнала предела си: лихвата върху краткосрочните депозити на търговските банки в ЕЦБ е отрицателна, основната лихва е почти нула, рефинансирането на банките е практически неограничено, всеки месец на пазара се появяват 60 млрд. новоотпечатани евра.

Какво повече? ЕЦБ не може да подкрепя южноевропейските икономики неограничено време. По някое време печатницата трябва да спре. Най-вероятно през март 2017 г. Но не е ясно дали дотогава спекулантите няма да предизвикат разпродажба на държавни дългове.

Но има фактори в подкрепа на запазване на ЕС. И те не се ограничават единствено до идеята за общ европейски дом, но адресират икономически реалности. Държавният дълг на Италия е 2.2 трлн. евро и 765 млрд. са в балансите на чуждестранни банки и взаимни фондове. Испанският държавен дълг е 1.06 трлн., като 431.6 млрд са в нерезиденти. Португалия и Ирландия също са "изнесли" държавен дълг за милиарди евро.

Ако ЕС се разцепи и еврозоната се свие до Северна Европа, а останалите икономики се върнат към националните си валути, то голяма част от държавните дългове в евро на излезлите ще се провали. Когато към държавните дългове прибавим и частните, то хълмът от провалени дългове ще се превърне в планина. Когато прибавим и закачените деривати към тях (credit default swap, лихвени и валутни суапове и др.), планината ще стане необятна.

Дойче банк е горд собственик на  деривати за 75 трлн. долара по номинал. Близо 25 пъти повече от брутния вътрешен продукт на високоиндустриализираната Германия. Само два процента от тези суапове да се променят в грешна посока, ще се отвори дефицит близо 50% от брутния вътрешен продукт на Германия. Провалът на дълговете ще завлече Европа в криза много по-дълбока от кризата през 2009 г.

Това ще мотивира ЕС да довърши къщата си. А не да я разцепи.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване