Какво обаче значи това необичайно явление и какво може да се очаква от климата през новата 2016г. година не трябва да се оставя в ръцете на медиите, които понякога преувеличават значимостта на събития като повишаването на температурите на Северния полюс. 

 

Жега в Арктика и мощен Ел Ниньо

 

От американското списание The Atlantic разказват, че същият циклон, който е отговорен за смъртоносните случаи на торнадо в югоизточните американски щати през декември, е донесъл силни ветрове и ниско налягане над Исландия. Така топлият въздух е стигнал до Арктика и живакът се е повишил повече от обичайното. Температурите минаха 0 градуса по Целзий, като това е типично за средата на лятото, а средната температура за това време на годината е около -40 градуса по Целзий. Северният полюс се намира в Арктическия океан и няма как там да бъде поставена метеорологична станция, но чрез данни от сателити и климатични модели се изчислява какво се случва.

 

Според доц. д-р Георги Рачев от катедрата по Климатология, хидрология и геоморфология към Софийския университет трябва да се прави разлика между метеорологично явление и климат. Метеорологичното явление е краткотрайно и се случва за няколко дни, докато климатът се наблюдява в продължение на години. "Няма нищо изключително или анормално в температурите на Северния полюс", сподели пред "Капитал" доц. Рачев. Оказва се, че топ новината в много издания, които плашеха, че домът на дядо Коледа се топи, е просто специфична атмосферна циркулация и няма ефект върху времето в други части на света.

 

От друга страна пък тази година феноменът Ел Ниньо е един от най-силните досега и сериозно влияе на милиони квадратни километри по света. Според Световната метеорологична организация няма две еднакви явления Ел Ниньо и е трудно да се предвижда как ще продължи да се развива настоящият. Засега според НАСА сателитните снимки на Тихия океан не дават знак за намаляване на Ел Ниньо, предават от ВВС. Доц. д-р Рачев разказа, че именно Ел Ниньо е основна причина за сравнително по-високите температури, особено през ноември. Тогава месецът "завърши като изключително топъл за цялата Земя, а аномалията беше почти 1 градус, по-точно 0.9 градуса по Целзий", твърди климатологът. Наводненията в южните щати например са били донякъде очаквани, защото именно в тези райони има обилни валежи, когато Ел Ниньо е с положителна стойност. При неговото отдръпване - явлението Ла Ниня - се наблюдава охлаждане на океанската повърхност и повече валежи в Индонезия и Австралия. 

 

Като цяло последните два месеца, не само в България, но и за целия европейски район, са били аномални, защото Атлантическият океан генерирал циклони, които пренасяли топлина навътре в Евразия, почти до Урал. 

 

А какво се случва у нас

 

Българският климат се влияе от два типа въздушни маси. Първите идват от Северния атлантик и са атлантически циклони, които се регенерират над западното средиземноморие, "възмъжават", както се шегува доц. Рачев, а след това се движат към Балканския полуостров. Те отговарят за сравнително топло и валежно време през зимата, а през лятото - за хладно лято и повече валежи. Вторият тип въздушни маси се образуват над Европа, най- вече в източните части, тоест идват някъде от Русия. През зимата те са студени: пример е студеният полярен въздух, който пристигна у нас около Нова година.

 

Именно съчетанието на честотата на нахлуване на тези въздуши маси формират климата на България. "А той е изключително разнообразен, защото сме точно на границата между умерено-континентален и субтропичен климат", разказва доц. Рачев.

 

В научните среди са се били появили твърдения, че България върви към опустяване, тоест валежите ще стават все по-малко и накрая едва ли не ще се разхождаме с камили около Пловдив. Това съвсем не е точно – през последните пет години България всъщност е в доста валежна фаза. Доц. Рачев припомня, че миналата година беше нормална, но през 2014г. страната беше затрупана от валежи и от наводнения загинаха 19 души.

 

Какво да очакваме през 2016г.

 

"Характерното за промените в климата през последните 15-20 години е, че се проявяват чрез екстремни прояви на времето, а не просто цялостно затопляне или захлаждане", каза пред "Капитал" климатологът Антоанета Йотова. "Нашата страна не прави изключение в това, че имаме повече на брой и по-чести интензивни смени на времето", отбелязва Йотова, като дава примери именно с обилните дъждове през последните години в различни части на страната.

 

Според нея Ел Ниньо например няма директно влияние върху България, но все пак има връзка с климата у нас, защото оказва влияние върху циркулацията в цялото Северно полукълбо. 

 

Тенденцията за затопляне ще продължи и през следващата година, след като 2014г. и 2015г. станаха последователно най-горещите откакто хората измерват температури през 1870г. Месец ноември беше необичайно топъл за цялата земя, с аномалия от почти един градус. Всъщност, разказва доц. Рачев, част от колегите му климатолози предпочитат да се взима предвид периода от 1950г. насам, защото инструментите и наблюдателите тогава стават по-точни. Със сигурност обаче покрай силния Ел Ниньо през 2016г. Земята ще се затопли още мъничко. След това обаче ще настъпи отдръпването на Ел Ниньо - Ниня. Това значи, че вероятно след 2016г. може да се наблюдават по-хладни години.

 

Все пак предстои да видим дали през следващите години ще се запази тенденцията за увеличение на температурата, като през 2020г. може да се достигне до момент, в който 20 години се наблюдава постоянно увеличение, казва доц. Рачев.