01/10/16 12:26
(http://www.klassa.bg/)

И погасени кредити в списъците за КТБ

 "Хубава работа, ама българска." Така накратко могат да бъдат характеризирани последните списъци на кредитори, които огласиха синдиците на Корпоративна банка в изпълнение на изискванията на Закона за кредитните институции. За да не стават грешки, веднага да уточним, че самите синдици са си свършили работата така, както изисква законът. Към тях забележки няма. Но когато законът е калпав, крайният резултат също е плачевен. Нещо повече. Такъв пример предлага списъкът на хората и компаниите, получили заеми без обезпечения от КТБ, или пък обезпеченията по тях, не са били учредени по надлежния начин. Сред тези заеми има и такива, които са били предоговаряни. Освен името на самия Цветан Василев и на изпълнителни директори на КТБ виждаме и тези на вездесъщия Ахмед Доган, на шефа на футболния съюз Борислав Михайлов, на Емел Етем, на Митхат Метин, Емил Кошлуков, Атанас Бобоков, Красимир Гергов. Според показаното в списъка някои от изброените "знаменитости" дължат милиони в чужда валута. Гергов например фигурира вътре с 4 млн. долара. Може би с тези пари е построил къщата в Бояна, която след това се говори, че е продал на шефа на Правителствена болница Любомир Спасов.

 

 

Всичко това обаче са изключително сладки, но, честно казано, долнопробни манипулации.  Едва ли ще са много хората, които ще си направят труда да проследят, че в списъка фигурират всички заеми, отпуснати от ноември 2009-а до затварянето на КТБ в средата на 2014-а. Ще рече, че много от тези лица може отдавна коректно да са си погасили, ако не пълния размер, то по-голямата част от кредитите, а и продължават да плащат. Това прави ли ги недобросъвестни длъжници? И трябва ли по този начин имената им да се размятат в публичното пространство? Защото така представени нещата веднага дават повод да бъде развяна популистката теза за "безспорната обвързаност" на ДПС със съдбата на КТБ. Само че така направеният - макар и по закон, списък нищо не доказва, защото, както вече казахме, посочените в него заеми може отдавна да са погасени. Именно по тази причина в. "БАНКЕРЪ" винаги е настоявал, прави го и сега - като ще се публикуват такива списъци, да се обнародва и списъкът със сегашните длъжници на КТБ, за да се види не кой е вземал кредит, а кой не го е погасил коректно и е допринесъл за фалита на кредитната институция. Друг е въпросът, че в името на коректността синдиците са могли срещу всеки заем да посочат ако не размера на невърнатата сума към момента на публикуването на списъка, поне една обща отметка дали кредитът е погасен, или не. Само че, тъй като законът не ги задължава изрично да дадат тази същностна информация, синдиците не са си направили труда да направят въпросните пояснения. Така всички в публикувания списък се озовават в кюпа на лицата, имащи нещо общо - без да е ясно точно какво - да дават ли, да вземат ли...

 

 

В този контекст странна е позицията на фирмите, посочени като

 

 

длъжници  без обезпечения

 

 

От тази част на списъка се вижда, че държавните предприятия "Булгаргаз" и Национална електрическа компания дължат десетки милиони на банката. Същото се отнася и за няколко дружества на "Булгартабак" и за други дружества, със или без основание поставяни в различни видове зависимости с депутата от ДПС Делян Пеевски. Става дума за "Водстрой 98", за "Балканска медийна компания", за "Издателско-полиграфически комплекс Родина" и други подобни. Подобни релации могат да се търсят и за "Принт Инвест 1", "Рубин Инвест", "Съни Инвест", "Телиш", "Сана Спейс Хотелс". Могат да се намерят опосредствани връзки на собствениците им (или поне за някои от тях) с фирмата "Вивес", която пък е съдружник в "Нова Българска Медийна Група Холдинг" на майката на Пеевски - Ирена Кръстева. Същата тази фирма е издател на вестниците "Телеграф" и "Монитор". Така, ако се върви по веригата, се вижда още нещо: че няма нужда да се наема фирма като "Аликс партнърс" и да й се плащат незнайно колко пари, за да установи политически и бизнес зависимости, окръглени с медийни венчета. А щеше настина да си заслужава всичките тези имена и връзки сериозно да бъдат нищени, ако се знаеше колко от всички тези фирми, описани като длъжници на КТБ, все още й дължат пари и точно какви суми имат да й връщат.

 

 

Същото се отнася и за физическите и юридическите лица в следващия публикуван от синдиците списък - на

 

 

получателите на заеми при привилегировани лихвени условия

 

 

В него са описани заемите, отпуснати в периода между юни 2012-а и юни 2014-а. И в него пак има лица, за които въобще не е ясно дали към момента на затваряне на КТБ все още са били нейни длъжници. Още повече че под самия списък пише: "В изследвания период - 20.06.2012 г. до 19.06.2014 г., в Корпоративна търговска банка АД не е действал официално обявен бюлетин, който да определя размера на възнаградителната лихва по кредитните сделки. Съгласно точка 8 от Общи условия за осъществяване на кредитни сделки, приети от УС на КТБ АД с решение от 05.08.2011г. и приложими в изследвания период, „лихвените проценти по кредитите се договарят в зависимост от условията на кредитните пазари, оценката на финансовото състояние на клиента, вида и срока на кредита, като се отчитат и макроикономическите фактори”. А в действащото ни законодателство няма легална дефиниция на понятието „привилегировани лихвени условия по кредитни сделки”. Поради липса на нормативно установен критерий при изготвянето на настоящия списък като кредити с привилегировани лихвени условия са посочени тези кредити, по които договореният лихвен процент е по-нисък от цената на привлечения ресурс за съответния месец на разрешаване на кредита". И тук има детайл - лихвата може и да е по-ниска, ама таксите и комисионите, които банката прибира от оборотите на кредитираните фирми, да е толкова голяма като обща сума, че кредитът да е само част от общия пакет услуги, предоставян от банката, за да привлече при себе си паричните обороти на дадена фирма. В случая те са съществени - в списъка на привилегированите по отношение на лихвите длъжници са едни от най-големите компании у нас: "Булгаргаз", "Национална електрическа компания", "Вива Телеком България", "Мини Марица-изток". Оборотите им са такива, че си заслужава да бъдат привлечени за клиенти, като им дадеш някакви привилегии. Още повече че внимателният преглед на въпросния списък показва, че в много от случаите става дума за лихвени бонуси по кредитни карти. Впрочем в следващите списъци - тези на вложителите с привилегировани депозити, се вижда, че там фигурират същите фирми, които са и в списъците на длъжниците. Това обяснява защо намираме същите имена и в списъка на лицата, заявили и извършили прихващания. Нормално е, когато един гражданин или една фирма има вземане, а от друга страна - задължение в една и съща банка, да покрие дълга си с вземането си. И ако остане нещо от него, да се опита да го прихване, като откупи с него дълга на друга фирма към същата банка. По този механизъм са извършвани всички прихващания, описани в последния списък на синдиците. Впрочем между фирмите, заявили прихващания, преобладават финансовите институции - най-вече управляващи дружества на взаимни фондове, които, както "БАНКЕРЪ" вече писа, по този начин са спасили парите на инвеститорите си.

 

 

Но има и банки. И тук е моментът да попитаме онези хлевоусти политици, които опищяха общественото пространство с изявления, че чрез прихващанията определени лица пререждали другите кредитори и затова тези сделки трябвало да бъдат развалени, ще развалите ли прихващанията, с които банките са спасили парите си в КТБ? Ще оставите ли на врата им да висят несъбираеми вземания за десетки милиони левове, които трябва да провизират на 100% точно преди оценката на качеството на активите им? Ще им причините ли подобна мащабна щета, която ще рефлектира върху цялата икономика. Дано политиците не натискат синдиците да вършат глупости поне в това отношение.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване