(http://www.klassa.bg/)
И погасени кредити в списъците за КТБ

Всичко това обаче са изключително сладки, но, честно казано, долнопробни манипулации. Едва ли ще са много хората, които ще си направят труда да проследят, че в списъка фигурират всички заеми, отпуснати от ноември 2009-а до затварянето на КТБ в средата на 2014-а. Ще рече, че много от тези лица може отдавна коректно да са си погасили, ако не пълния размер, то по-голямата част от кредитите, а и продължават да плащат. Това прави ли ги недобросъвестни длъжници? И трябва ли по този начин имената им да се размятат в публичното пространство? Защото така представени нещата веднага дават повод да бъде развяна популистката теза за "безспорната обвързаност" на ДПС със съдбата на КТБ. Само че така направеният - макар и по закон, списък нищо не доказва, защото, както вече казахме, посочените в него заеми може отдавна да са погасени. Именно по тази причина в. "БАНКЕРЪ" винаги е настоявал, прави го и сега - като ще се публикуват такива списъци, да се обнародва и списъкът със сегашните длъжници на КТБ, за да се види не кой е вземал кредит, а кой не го е погасил коректно и е допринесъл за фалита на кредитната институция. Друг е въпросът, че в името на коректността синдиците са могли срещу всеки заем да посочат ако не размера на невърнатата сума към момента на публикуването на списъка, поне една обща отметка дали кредитът е погасен, или не. Само че, тъй като законът не ги задължава изрично да дадат тази същностна информация, синдиците не са си направили труда да направят въпросните пояснения. Така всички в публикувания списък се озовават в кюпа на лицата, имащи нещо общо - без да е ясно точно какво - да дават ли, да вземат ли...
В този контекст странна е позицията на фирмите, посочени като
длъжници без обезпечения
От тази част на списъка се вижда, че държавните предприятия "Булгаргаз" и Национална електрическа компания дължат десетки милиони на банката. Същото се отнася и за няколко дружества на "Булгартабак" и за други дружества, със или без основание поставяни в различни видове зависимости с депутата от ДПС Делян Пеевски. Става дума за "Водстрой 98", за "Балканска медийна компания", за "Издателско-полиграфически комплекс Родина" и други подобни. Подобни релации могат да се търсят и за "Принт Инвест 1", "Рубин Инвест", "Съни Инвест", "Телиш", "Сана Спейс Хотелс". Могат да се намерят опосредствани връзки на собствениците им (или поне за някои от тях) с фирмата "Вивес", която пък е съдружник в "Нова Българска Медийна Група Холдинг" на майката на Пеевски - Ирена Кръстева. Същата тази фирма е издател на вестниците "Телеграф" и "Монитор". Така, ако се върви по веригата, се вижда още нещо: че няма нужда да се наема фирма като "Аликс партнърс" и да й се плащат незнайно колко пари, за да установи политически и бизнес зависимости, окръглени с медийни венчета. А щеше настина да си заслужава всичките тези имена и връзки сериозно да бъдат нищени, ако се знаеше колко от всички тези фирми, описани като длъжници на КТБ, все още й дължат пари и точно какви суми имат да й връщат.
Същото се отнася и за физическите и юридическите лица в следващия публикуван от синдиците списък - на
получателите на заеми при привилегировани лихвени условия
В него са описани заемите, отпуснати в периода между юни 2012-а и юни 2014-а. И в него пак има лица, за които въобще не е ясно дали към момента на затваряне на КТБ все още са били нейни длъжници. Още повече че под самия списък пише: "В изследвания период - 20.06.2012 г. до 19.06.2014 г., в Корпоративна търговска банка АД не е действал официално обявен бюлетин, който да определя размера на възнаградителната лихва по кредитните сделки. Съгласно точка 8 от Общи условия за осъществяване на кредитни сделки, приети от УС на КТБ АД с решение от 05.08.2011г. и приложими в изследвания период, „лихвените проценти по кредитите се договарят в зависимост от условията на кредитните пазари, оценката на финансовото състояние на клиента, вида и срока на кредита, като се отчитат и макроикономическите фактори”. А в действащото ни законодателство няма легална дефиниция на понятието „привилегировани лихвени условия по кредитни сделки”. Поради липса на нормативно установен критерий при изготвянето на настоящия списък като кредити с привилегировани лихвени условия са посочени тези кредити, по които договореният лихвен процент е по-нисък от цената на привлечения ресурс за съответния месец на разрешаване на кредита". И тук има детайл - лихвата може и да е по-ниска, ама таксите и комисионите, които банката прибира от оборотите на кредитираните фирми, да е толкова голяма като обща сума, че кредитът да е само част от общия пакет услуги, предоставян от банката, за да привлече при себе си паричните обороти на дадена фирма. В случая те са съществени - в списъка на привилегированите по отношение на лихвите длъжници са едни от най-големите компании у нас: "Булгаргаз", "Национална електрическа компания", "Вива Телеком България", "Мини Марица-изток". Оборотите им са такива, че си заслужава да бъдат привлечени за клиенти, като им дадеш някакви привилегии. Още повече че внимателният преглед на въпросния списък показва, че в много от случаите става дума за лихвени бонуси по кредитни карти. Впрочем в следващите списъци - тези на вложителите с привилегировани депозити, се вижда, че там фигурират същите фирми, които са и в списъците на длъжниците. Това обяснява защо намираме същите имена и в списъка на лицата, заявили и извършили прихващания. Нормално е, когато един гражданин или една фирма има вземане, а от друга страна - задължение в една и съща банка, да покрие дълга си с вземането си. И ако остане нещо от него, да се опита да го прихване, като откупи с него дълга на друга фирма към същата банка. По този механизъм са извършвани всички прихващания, описани в последния списък на синдиците. Впрочем между фирмите, заявили прихващания, преобладават финансовите институции - най-вече управляващи дружества на взаимни фондове, които, както "БАНКЕРЪ" вече писа, по този начин са спасили парите на инвеститорите си.
Но има и банки. И тук е моментът да попитаме онези хлевоусти политици, които опищяха общественото пространство с изявления, че чрез прихващанията определени лица пререждали другите кредитори и затова тези сделки трябвало да бъдат развалени, ще развалите ли прихващанията, с които банките са спасили парите си в КТБ? Ще оставите ли на врата им да висят несъбираеми вземания за десетки милиони левове, които трябва да провизират на 100% точно преди оценката на качеството на активите им? Ще им причините ли подобна мащабна щета, която ще рефлектира върху цялата икономика. Дано политиците не натискат синдиците да вършат глупости поне в това отношение.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2016/01/10