ВКС спря делото за несъстоятелността на КТБ

Върховният касационен съд (ВКС) спря производството по делото за несъстоятелността на КТБ и внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на две норми от Закона за банковата несъстоятелност, съобщават от пресцентъра на съда. Според ВКС спирането на производството пред тях няма да засегне развитието на производството по несъстоятелност на банката, което следва да продължи. Единият от текстовете в Закона за банковата несъстоятелност, който от ВКС искат да бъде обявен за противоконституционен, гласи, че право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът. Другият текст, който се иска да бъде обявен противоконституционен, казва, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от централната банка квестори или от назначените синдици или упълномощени от тях лица. В мотивите на съдебното определение пише: „Независимо от това, че не са налице предпоставки да бъде сезиран Съдът на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС, настоящият състав на ВКС следва да съобрази съответствието на приложимите норми на чл. 11, ал. 3 от ЗБН и чл. 16, ал. 1, предл. 3 от ЗБН с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), с оглед изразените от страните оплаквания за нарушаване на правото им на защита в процеса. От друга страна, дори и в случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение (в случая съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Директива 2001/24/ЕО е приложимо националното право в областта на банковата несъстоятелност), държавите членки следва да приложат релевантното национално право, като го тълкуват съобразно основните принципи на правото на ЕС. При това националният правоприлагащ орган е длъжен, доколкото е възможно, да "възприеме такова тълкуване на приложимата национална разпоредба, че тя да се окаже в унисон с правото на ЕС". Правото на гражданите на ефективни правни средства за защита пред съд е утвърдено в чл. 56, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията, в член 6 от ЕКПЧ и в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Съгласно член 56 от основния закон всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Според нормата на чл. 122, ал. 1 от Конституцията гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Съгласно чл. 121, ал. 1 от Конституцията съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Съдебната защита по чл. 117, ал. 1 от Конституцията, във връзка с чл. 56 от основния закон се предоставя в случай на нарушаване на права или законни интереси на всяко лице. „Предвидената в нормата на чл. 11, ал. 4 от ЗБН възможност на акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 % от капитала на банката, да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, сочи на законодателна преценка за наличието на интерес от съдебна защита на правата на тези лица в производството по несъстоятелност. Същевременно обаче разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН чрез изчерпателното изброяване на лицата, имащи право на жалба срещу решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 от ЗБН, лишава встъпилите в производството акционери от правото на жалба. С това се нарушава правото им на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България и принципът на равенство и състезателност в съдебния процес, установен в чл. 121, ал. 1 от Конституцията“ – категорични са върховните съдии. Според тях предоставянето на право на обжалване на решението по чл. 13, ал. 1 от ЗБН за откриване на производство по несъстоятелност само на част от страните и ограничаването на това право чрез изключване на встъпилите в производството акционери (както и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) от кръга на легитимираните да обжалват лица води до непропорционалност при упражняване на правото на съдебна защита и като резултат до съществено нарушение на правото на защита на част от участниците в процеса. Правото на съдебна защита по чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България не би следвало да се изразява единствено в участие на лицето, чиито права или интереси биха били нарушени или застрашени, чрез присъствието на негов представител в съдебните заседания по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Това право изисква предоставяне от съдилищата на ефективна съдебна защита чрез осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес” – пише още в определението на ВКС. Разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от ЗБН и чл. 16, ал. 1, предл. 3 от ЗБН водят до ограничение и на правото на съдебна защита на банката. Правото на жалба на банката не е отречено в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН, но същото може да се упражни чрез ограничен кръг лица и органи. Съдебният състав на ВКС не намира основания ограниченията, предвидени в специалния Закон за банковата несъстоятелност чрез нормите за представителство на банката с отнет лиценз и чрез очертаване на кръга на лицата с право на жалба в производството по несъстоятелност, да могат да бъдат обосновани от защитата на специфичен обществен интерес, имащ приоритет пред интересите на лицата, участници в състезателното съдебно производство. Съображенията, изведени от значението на банковата стабилност за икономиката на страната и основани на интересите на вложителите и другите кредитори на банката, не могат да бъдат определящи, доколкото ЗБН предвижда специални процесуални срокове за производството по банкова несъстоятелност, възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки и незабавно действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност по правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗБН. По тези съображения съставът на ВКС намира, че с оспорваната разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН, ако се приеме, че същата регламентира ред за упражняване на правото на защита по смисъла на чл. 122, ал. 2 от Конституцията, законодателната уредба съществено нарушава прокламираното право на съдебна защита, без това ограничение да е обосновано от по-висша конституционно защитена ценност. По отношение на акционерите, встъпили в производството по делото по чл. 11, ал. 4 от ЗБН, разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН ги лишава от право на жалба срещу решението за откриване на производството по несъстоятелност, с което се нарушава правото им на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, ал. 1 и на равенство и състезателност в съдебния процес по силата на чл. 121, ал. 1 от Конституцията. По отношение на банката съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН представителството по делото и правото на жалба се осъществяват от лица и органи, които са зависими в определена степен от другата страна в производството – Централната банка. Лимитирането на представителството на банката и на правото на жалба само до квесторите или временните синдици на банката, лишава представителните й органи от съдебна защита в условията на равенство и състезателност във всички стадии на процеса съгласно чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията. Спирането на производството пред ВКС не се отразява на развитието на производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), което следва да продължи с оглед на правилото за незабавно изпълнение на решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. №7549/2014 г. на Софийския градски съд, както и съобразно определената с решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.н. № 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_619113.html

Свързани новини: