Основите на полската демокрация са разрушени

Полша - водещата сила в посткомунистическа Централна Европа - е под заплахата да бъде сведена до нелиберална демокрация чрез действията на избраната наскоро управляваща партия. Основните стълбове на нейната все още либерална демокрация като конституционен съд, обществени електронни медии и професионални държавни служби бяха внезапно заплашени. Всички съюзнически демократични страни в Европа и отвъд Атлантика трябва да издигнат глас, за да изразят безпокойството си относно този поврат с тежки последици за целия демократичен Запад. И това трябва да стане скоро. Политическият "блицкриг" от последните два месеца е знак, че стратегията на партията "Право и справедливост" (ПиС) и в частност на нейния лидер Ярослав Качински е да свърши набързо, и дори безцеремонно, мръсната работа по трансформиране на политическата система, след което да покаже по-благо, по-меко и по-прагматично лице. Той разполага с парламентарното мнозинство да направи това (макар и не две трети, необходими за промяна в конституцията), все още има относителна обществена подкрепа и - потресаващо! - президентът на страната се държи като негова марионетка. Поне от 20 години Качински мечтае да довърши антикомунистическата революция от 1989 г., но той осъзнава също, припомняйки си властовия си опит от 2005 до 2007 г., че прозорецът за възможности няма да бъде отворен задълго. Така че подобно на Макбет той си казва: "Ако това трябва да бъде направено... е по-добре да бъде направено бързо". И тъй като написаното от мен дотук може да изглежда като партийна, несправедлива критика в очите на мнозина от гласувалите за партията на Качински на изборите миналата есен, нека същевременно ясно заявя какво не казвам. Аз не критикувам партията с явно парламентарно мнозинство, че прокарва своята декларирана консервативна, католическа и евроскептична политика, в която умело е вплетен левоцентристки набор от икономически и социални обещания. Аз може да не харесвам тези политически послания, но това е демокрацията. От близо 40 години съм приятел на Полша, но не само на една нейна част, да не говорим за някоя политическа партия. Сред най-вълнуващите ми спомени е огромното множество пред историческия манастир, посрещнала папа Йоан-Павел Втори през 1983 г., и запяването на стария патриотичен химн "Свободното отечество върни ни, Господи". ПиС представлява цялата консервативна, религиозна част от полското общество и една трета от полския електорат. Партията ловко привлече други гласове, възползвайки се от разочарованието спрямо центристката "Гражданска платформа" и жалкия хаос в полската левица. Така че тя удържа убедителна победа в честни и свободни избори, подобно на Дейвид Камерън във Великобритания. Така че не политиката, политиците или даже идеологията изискват всички приятели на Полша да бият тревога, а това, че екипът на победителите се опитва едностранно да промени правилата на цялата демократична игра. Сравнението с торите, управляващи във Великобритания, е интересно, защото политици от ПиС претендират, че въвеждат нещо като парламентарен суверенитет в британски стил. Преди време един британски политик консерватор описа британската политическа система като "изборна диктатура" заради изключителното съсредоточаване на власт в ръцете на премиера и дисциплинираното парламентарно мнозинство. Но въпреки че Великобритания няма писана конституция, както САЩ и Германия, в нея има мощни спирачки и баланси: безукорно неутралният държавен глава; категорично независимите съдилища, които не се колебаят да преследват министри; Би Би Си; професионални държавни служби, служби за сигурност, които (през наши дни, доколкото знам) не приемат поръчки от един политик във вреда на друг; както и стабилна култура на политическия дебат. . . Трябва ли да продължавам? В Полша, напротив, президентът Анджей Дуда изпълнява стратегията на своя политически господар. Дуда е доктор по право, но самият наставник на докторската му дисертация казва, че той вече три пъти е нарушил конституцията - едно решение на Сейма и съдийски назначения на практика обезглавяват Конституционния трибунал; един нов медиен закон подчинява обществените електронни медии пряко на правителството; на ръководни постове в държавните служби стават възможни политически назначения. Добра новина е това, че полското общество вече се е мобилизирало в подкрепа на либералната демокрация. През миналия ноември проучване на общественото мнение установи, че 55 на сто от хората казват, че демокрацията в Полша е под заплаха. ЕС също реагира по-остро, отколкото на подобните (и по-сериозни) промени в Унгария на Виктор Орбан. Многозначителен е фактът, че Качински и Орбан имаха петчасова частна среща, на която координираха позициите си. Медиите в Германия обърнаха специално внимание на опасния поврат в Полша. А еврокомисарят, отговарящ за медиите, случайно е немец, какъвто е и председателят на Европейския парламент Мартин Шмит, която се отличава с прям изказ. Ако оставим обаче тази работа на Брюксел и Германия, за хората около Качински ще бъде прекалено лесно да заявят, че Брюксел разпорежда на Полша, както преди е превила Москва. И да заиграват с още тлеещите антигермански чувства. Така че трябва и традиционните приятели на Полша да заговорят: историческият й съюзник Франция, например (Полша е единствената страна, за която знам, че има в националния си химн положителна отпратка към Наполеон); Испания, друга голяма католическа страна, извършила преход от диктатура към демокрация. Италия; Канада. И най-вече трябва да чуем гласа на САЩ, особено сега, докато Полша се готви за важна среща на върха на НАТО през лятото и иска сили на НАТО да бъдат базирани за постоянно в страната. Що се отнася до Великобритания, реално погледнато, Камерън е политикът, от когото най-малко можем да очакваме да критикува Качински. Защото той отчаяно се нуждае от споразумение за социалните облаги за работещите в кралството имигранти (главно поляци), както и да спечели референдума за британското членство в ЕС. Но си струва Камерън да бъде поставен натясно, макар че в отговор може да чуем само думи на увъртане. Дали някой член на Камарата на общините ще пожелае да го попита за Полша при следващото заседание на парламента с въпроси към премиера? По БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/osnovite-na-polskata-demokratsiya-sa-razrusheni-news244051.html

Свързани новини: