Основната причина отстъпката за тежката индустрия все още да не е факт е, че за да може тази подкрепа да бъде одобрена от ЕК, е необходимо първо да бъде одобрена националната схема за подкрепа на възобновяемата енергия. Това на практика е трябвало да бъде направено още със стартирането на мерките за подкрепа на ВЕИ през 2007-2008 г., но случайно или не е пропуснато от българските власти. В писмото на ЕК се посочва, че адекватната оценка на намаленията, които ще бъдат дадени на енергоемките индустрии, е тясно обвързана с анализа на схемите за подкрепа на ВЕИ. Без те да бъдат анализирани, на практика не може да се прецени доколко допустима е и помощта за индустрията. Това, в което ЕК всъщност иска да се увери, е, че няма да допусне прекомерна държавна помощ и че енергоемките предприятия вече не получават отстъпка в цената под някаква друга форма. В момента ЕК извършва и проверка за прекомерна държавна помощ за възобновяемата енергия, която беше инициирана от ръководството на КЕВР по време на правителството "Орешарски".
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече призна, че за одобрението на наредбата се е получил омагьосан кръг. По думите й и от ЕК са обяснили, че няма как да преценят дали помощта, предоставена на индустрията, е адекватна, тъй като преди години не е нотифицирана помощта за ВЕИ. По думите на министър Петкова от дирекция "Конкурентоспособност" в Брюксел са посочили като реалистичен срок това да се случи в края на април 2016 г. 
 

Липсата на одобрение на схемата за подкрепа за възобновяема енергия обаче не е единственият проблем в наредбата, изготвена съвместно от министерствата на енергетиката, икономиката и финансите, с която индустрията трябваше да намали разходите си за електроенергия.
Според наредбата критерият, по който се определя кои конусматори могат да получат отстъпка, е според годишното им потребление на енергия. Така според документа при годишна консумация от над 30 гигаватчаса електроенергия отстъпката от компонента зелена енергия в цена "задължение към обществото", която се плаща от всички потребители, ще бъде 85%.
По настояване на някои браншови асоциации наредбата допусна отстъпка да получат и по-малките потребители с годишно потребление между 10 и 30 гигаватчаса годишно. Намалението за тях обаче е 50% от компонента за зелена енергия.  
Споед ЕК въвеждането на критерии за най-малко 10 гигаватчаса годишно потребление може да доведе до дискриминация между малки и големи потребители, което не е допустимо. Това се отнася изобщо за определянето на отстъпката според годишната консумация на електроенергия.
Това означава, че за да може наредбата да бъде одобрена, ще се наложи поне частично да се пренапише. Ако се съди от практиката на комисията, допустимо би било потребителите да се разделят според енергийната си интензивност. Такъв например е случаят в Румъния, където е допуснато отстъпката да се предостави за предприятия с енергийна интензивност между 5 и 20%.
 
Нетърпението на индустрията

Забавянето на наредбата, незвисимо какви са причините за това, влияе изключително негативно на енергоемките предприятия, чиито конкуренти в други страни вече отдавна са решили въпроса с предоставянето на отстъпка в цената за електроенергия.
 
Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия коментира, че не се очаква да има разрешение на проблема с цените на електроенергията за енергоемката индустрия в обозримо бъдеще. "Със старта на енергийната борса от 2016 г. очакванията са само за допълнително поскъпване на електроенергията поне в началото. Всичко това ще доведе до задържане на инвестициите", допълни тя.
В интервю за "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Аурубис България" Tим Курт коментира, че са изложени на международна конкуренция, а на световния пазар никой не се интересува дали цените на енергията в България са високи.