Подопечният на Лозан Панов Върховен касационен съд открито заигра в тандем с укриващия се от родното правосъдие Цветан Василев, като се пробва да спъне делото за фалита на КТБ.

Магистратите от ВКС поискаха от Конституционния съд да отмени два текста от Закона за банковата несъстоятелност с мотива, че ограничавали правата на акционерите във финансовата институция.

Първият атакуван текст предвижда, че решението за обявяване на банката в несъстоятелност, с което се определя и началната дата на неплатежоспосбността ѝ, може да бъде оспорено само от квесторите, временните синдици, БНБ и прокуратурата. Вторият оспорван пред КС текст пък предвижда, че само квесторите и синдиците представляват банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност. До произнасянето на конституционните съдии пък делото за фалита на КТБ във ВКС е временно стопирано. Въпреки това обаче всички действия по производството по несъстоятелност на КТБ, сред които осребряването на активите на банката, продължават. Показателното е, че въпросните два текста всъщност бяпа атакувани от адвокатите на акционерите в КТБ, основният от които е забегналият в чужбина банкер Цветан Василев. Юристите искаха ВКС да ги препрати на Съда в Люксембург за произнасяне. С действията си обаче подопечната на Лозан Панов институция реално дописва искането им и иска направо да бъдат обявени за противоконституционни.

Действията на върховните съдии за пореден път доказаха връзката на председателя им Лозан Панов със забегналия банкер и контролирания от него и ментора му Иван Костов олигархичен кръг „Хидра“. Както вече „Монитор“ писа Панов е част от съдебния кръг на хидрата, заформена от Василев и Командира.

Няколко часа по-рано пък осем от членовете на Висшия съдебен съвет, които участват в Етичната му комисия, се разграничиха от политическата реч на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, но въпреки това отказаха да се занимават с казуса.

До решението на кадровиците на Темида се стигна след като съвета беше сезиран от неправителствената организация „План Б“, която внесе сигнал, че Панов е нарушил етичния кодекс на магистратите като си е позволил политическо говорено по време на речта му за 135-годишнината на ВКС. Етичната комисия вчера обаче отказа изобщо да се занимава с казуса и реши преписката по сигнала да бъде прекратена. Юридически обаче това не означава, че кадровиците на Темида са оневинили Панов и затова един от членовете на съвета – Галина Карагьозова поискала изрично да се запише, че няма нарушение на Етичния кодекс, но останалите й колеги категорично отхвърлили предложението й .

„Голяма част от членовете на Етичната комисия, включително и аз, сме несъгласни с част от тезите, които председателят на ВКС излага в речта си и същевременно приемаме, че те са израз на негови вътрешни убеждения и че не следва свободата на словото да бъде ограничавано по някакъв начин и затова изцяло прекратяваме преписката и не извършваме проверка по нея“, заяви след заседанието шефът на комисията Ясен Тодоров. Той обясни, че гласуването е минало с 8 гласа „за“ прекратяване на преписката и един „против“.

Тодоров обясни още, че съветът е пожалил Панов, защото „едно задълбаване, детайлизиране на думите му ще вкара в още по-голямо противоречие и разделение магистратската общност“. Преди обсъждането на казуса на Етична комисия обаче лъсна, че разделение в магистратската общност има. Оказа се, че в съвета са били депозирани две подписки в защита на Панов, в които парафа си са положили около 200 съдии от страната, но нито един прокурор. Макар реално подкрепа към шефа на ВКС да са декларирали едва около 10% от съдиите у нас, обаче все пак подписките са били разгледани от кадровиците на Темида.

„Не мога да кажа дали е оказало влияние, но становището им е взето предвид и всички членове на комисията са запознати с всичко постъпило в съвета“, обясни още Тодоров.